Време е за новата-стара рубрика, върху която се градеше мистичният katzak.hit.bg.
Тук ще я наричаме Клонирай ми овца.
/me прерязва лентата.
Ето за предястие:
Пиер Бурдийо = Томи Лий Джоунс
Първият е френски социолог, вече не сред живите такива. Известен най-вече с 900-те си страници за "фините разлики" в човешкото ежедневие, вкус и стил. Втория можеш да видиш в обралия Oскарите No Country for Old Men.
Като се замисля, звуковата комбинация ий в българското изписване на имената им също е забележителна.
American Gladiators е популярно телевизионно шоу от началото на 90-те, за което научих от немските си колеги. В Германия е било не по-малко култово и, въпреки че стартът на новото му издание през януари 2008 не изглеждаше да ги вълнува чак толкова, изгледах първата серия от сезона.
Идеята е следната: срещу 6 жени и 6 мъже, избрани по обща физическа издръжливост и наречени гладиатори, застават 26 претенденти, също разделени по пол. Мъжете се състезават срещу мъже-гладиатори, жените - срещу жени. Кандидатите също не изглежда да са от кол и въже, но пък един от първите беше хилаво китайче с очила и забавното име Molivann. Дисциплините са нещо като pimp-my-Патиланци; не са много, но са интересни. На моменти -- отчасти и заради облеклото -- напомнят Unreal Tournament. Варират между ръгби-баскетбол, ходене по мост с препятствия, висене на халки, борба-балансиране върху платформа, (сочения за най-култов) бой с гигантски клечки за уши и др. Отделните сблъсъци са винаги 1 претендент срещу 1 или няколко гладиатора, но същинското съревнование е между самите претенденти, които печелят точки. Крайният победител от двама претендента се определя на така наречения Елиминатор: състезателен многобой за време.
Водещи са Хълк Хоган и дъщерята на Мохамед Али -- Лейла. Внимание заслужават както разнообразната мотивация на участниците, така и имиджът (във всеки смисъл) на гладиаторите. По мое мнение най-много женственост, доколкото може да се говори за такава, притежава Crush.
Изглежда, че Щефан Бодзин е хвърлил наистина яко парти в петък.
Веществени доказателства:
1) Първото парче е супер; за съжаление не зная как се казва. Някъде след половината почва Liebe ist.... Отзвукът на тълпата казва всичко.
2) Callisto избива почти в транс, но пък точно това я прави така неприкрито красива.
Интериорът на Escape изглежда готино, поне на тия кадри; клубът явно не е нито голям, нито пълен.
E, имат глупаво лого, но пък спектралният анализатор по стените и косматите диско-топки са свежи. Диджеят май стои прекалено високо спрямо танцуващите долу, но от тераската всичко е окей.
Забелязах, че предстои да гостуват и други сравнително известни имена, което е положителна тенденция.
SD004 е номерът, с който днес Sensitive Data навлиза в петата си година.
Не, че ще го намериш в някой каталог.
Формата
Противно на сиди-предците й, форматът на тазгодишната компилация е означен като WEB.
Ако практическа разлика липсва, то теоретичната отразява тренда на масово потребление на платени онлайн музикални платформи. Още повече, че до днес SD има реално едно единствено издание на диск.
Дизайнът на обложките е базиран на две снимки, направени от и в стая номер ХХХХ на хотел Родина в София.
На някои песни предпочитам да гледам предната, на други -- задната.
Съдържанието
Музикалният ми вкус през последната година донякъде се измени, но това почти не се отрази на селекцията. Отрази се дължината на песните, която през 2007 значително се увеличи. За да не прехвърлим симфонията на Бетовен, парчетата тук са единайсет:
Оргазъм Ротердамски е шегичка тип девети клас. Дали обаче не е наистина подходящо наименование за европейската програмата за обмен на студенти, кръстена на холандския мислител?
Наскоро изразено от познат мнение по въпроса защитаваше именно тая теза на базата на личен опит: за много студенти главна цел на участието е обменът не на интеркултурни познания, а на телесни флуиди.
Едва ли щях да го спомена, ако днес в автобуса сам не бях станал свидетел на разговор между три млади дами. Едната от тях, за която се разбра, че е от Испания, гордо обяви успеха си в необвързващия секс на немска земя, докато друга с известно съжаление отвърна, че още не й е излязъл късметът. Личеше си обаче, че никак не се съмнява скоро да я сполети. Друга(та) тема на разговора бяха партитата, но и те разбира се -- неразривно свързани с първото.
Критика към тая практика не мога да отправя, да не кажа обратното, хаха. Само ми става забавно, като се замисля за колегите-германци в Гърция, Франция, Швеция...
Брахидактилия тип D, както е научното название на явлението, нито е недъг, нито изглежда да е свързана с умствено изоставане или други генетични изменения. Според някои дори е знак за величествено потекло. Изразява се в скъсяване и разширяване на крайната фаланга на палеца на ръката, при което пръстът изглежда къс и топчест в горната си част.
Буден носител на белега дори е създал блог и няколко онлайн микро-общества по темата.
От митичния Time Warp 2006 насам, чичо Свен е вездесъщ на електронната сцена, а Cocoon цъфти и връзва. От новия брой на Groove, в чиято класация за 2007 лейбълът е първи, с известна изненада научих, че е бил създаден с идеята да издава компилации. Всъщност, гледайки в каталога му днес, твърдението не изглежда така неадекватно.
Несъмнено, наред с азбучните компилации градивна единица за Cocoon са сезонните миксове на Вет. Осмият от тях, който излезе преди няколко месеца, се отличава поне по три признака: а) снимката на обложката, където Свен -- по думите на Фолка -- "прилича на мавър-измамник от източна Кастилия"; б) стилово адски разнообразния tracklist; в) изкопаното между две дръпки от най-опушеното бунгало в Мароко трето парче от диск 1, за което още не е измислена достатъчно тънка игла.
В следния водкаст Ветеранът говори за работата си по серията и в частност по това й издание. Миксирал ги в главата си, казва.
Сякаш не знаем.
P.S. Задачи за домашно: 1) открий разликите в поведението на Свен в сравнение с друго интервю. 2) обърни внимание на съпътстващата кадрите от фотосесията музика. Парчето е Sly Detector на Pig & Dan и е просто летящо. 3) щеше да е линк, откъдето да си купиш едноокия заек, ама са го разпродали.
Какво могат двама американци, а единайсет афганистанци -- не?
След образователната система на ред да покаже танцовите си заложби е и военната. И то съвсем непринуденo -- тук единственият ритъм е 1,2,3-то на ръководителя.
Лявата половина на редицата действа значително по-координирано; ухиленият Борат (4) е почти перфектен. (9) си мисли, че е балерина, (11) не мисли, а (6) е моят абсолютен фаворит.