сряда, юли 25, 2007
понеделник, юли 16, 2007
Saudi Macedonia
Сега, ако си предубеден и озлобен от антибългарските гласове отвъд западната граница, тоя принт сигурно само ще налее масло в огъня.
Както виждаш, това вече се е случило при един от регистрираните потребители на сайта.
Ако не си - вземи, предубеди се, щото национални флагове дал бог, обаче от македонския криейтив на New Moment тънко са съ(е)шили българския с този на Саудитска Арабия. И докато другите mashups за кампанията визуализират адекватно иначе не особено блестящата (че и вероятно крадена от McCann Erickson за Berlitz) идея за представяне на международната gsm-свързаност, въпросната комбинация е обидна. Не става дума за обида като случая, когато на Атака им виснаха чурките, понеже Камелия се уви в националния трибагреник. Просто мотото на близкоизточното кралство, което е и представящият флага му елемент в микса, общо взето гласи, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк. Ха.
От гледна точка на хералдиката и приемайки, че се държи на Саудитска Арабия, е можело да бъде избрана примерно Литва. И те имат зеленичко в средата, ама тях не са ги шибали пет века чалматите. При обратната - и по-вероятна - зависимост гербът на Португалия между зеленото и червеното ни би бил една приемлива опция.
Докато Argentinian Kingdom е просто тъпо, Bulgarabia е все едно да сложиш фес на Левски. Да, носил е, - за да не го познаят.
Както виждаш, това вече се е случило при един от регистрираните потребители на сайта.
Ако не си - вземи, предубеди се, щото национални флагове дал бог, обаче от македонския криейтив на New Moment тънко са съ(е)шили българския с този на Саудитска Арабия. И докато другите mashups за кампанията визуализират адекватно иначе не особено блестящата (че и вероятно крадена от McCann Erickson за Berlitz) идея за представяне на международната gsm-свързаност, въпросната комбинация е обидна. Не става дума за обида като случая, когато на Атака им виснаха чурките, понеже Камелия се уви в националния трибагреник. Просто мотото на близкоизточното кралство, което е и представящият флага му елемент в микса, общо взето гласи, че няма друг бог освен Аллах и Мохамед е неговия пророк. Ха.
От гледна точка на хералдиката и приемайки, че се държи на Саудитска Арабия, е можело да бъде избрана примерно Литва. И те имат зеленичко в средата, ама тях не са ги шибали пет века чалматите. При обратната - и по-вероятна - зависимост гербът на Португалия между зеленото и червеното ни би бил една приемлива опция.
Докато Argentinian Kingdom е просто тъпо, Bulgarabia е все едно да сложиш фес на Левски. Да, носил е, - за да не го познаят.
сряда, юли 04, 2007
сряда, юни 27, 2007
NSS4 FTB
Демек for the ba4.
За съжаление, освен естествено произтичащите от задължителната регистрация ограничения, играта е станала значително по-грозна, движенията - неприятно бързи и отсечени, а симпатичният звук "плоп" липсва.
По-добре от нищо, ама... :-/
За съжаление, освен естествено произтичащите от задължителната регистрация ограничения, играта е станала значително по-грозна, движенията - неприятно бързи и отсечени, а симпатичният звук "плоп" липсва.
По-добре от нищо, ама... :-/
неделя, юни 17, 2007
Неделна смешка
Не е рубрика, ако така изглежда, просто случайно вицче, което ми попадна наскоро. Here goes...
Една сутрин Зайко тича из гората и среща Кумчо Вълчо, тъкмо докато си свива първия джойнт, и му вика:
-Недей така, Вълчо остави този джойнт и тръгвай с мен да тичаме за здраве. Днес е ден без опиати.
-Добре де - съгласил се вълкът и изхвърлил джойнта.
Тичали със Зайко и под едно борче видяли лисицата, как изправя до съвършенство релсичките с кока. Спрели те и Зайко й казал:
-Лисо, недей така днес е ден без опиати и с Кумчо Вълчо зарязяхме всичко, за да бягяме за здраве. Хайде тръгвай с нас!
Тичали те, тичали и срещнали Баба Меца със спринцовка в ръка, увила вече маркуча около другата.
Зайко, Вълчо и Кума Лиса спират и Вълчо кара Меца да се присъедини към тях заради повода на деня.
Меца отначало се ядосала, а после започнала да се смее неистово и с много усилия успяла да каже:
-Ама вие не знаете ли, че Зайко ви е преметнал. Сигурно пак е изпил цифра екстазита и не знае какво прави...
петък, юни 08, 2007
вторник, юни 05, 2007
неделя, юни 03, 2007
петък, юни 01, 2007
вторник, май 29, 2007
Копирайтър at banda
Моля, нека някой най-сетне да я вземе, защото аз не мога.
А искам.
И работите им са прекрасни.
А искам.
И работите им са прекрасни.
неделя, май 20, 2007
Под радара
Radar.bg е готина услуга за персонализирано филтриране и систематизация на новини от всички сфери. Все пак сравнително често има разни глупави новости, които по никакъв начин не оправдават присъствието си в емисията.
Днес, освен на ниво съдържание, радарът се е бъгнал и откъм пласиране на новините в съответстващите им рубрики.
14 убити при атентат на пазар в Афганистан в "Икономика"? WTF? Щот е на пазар ли? Пък че Айрън мейдън идват с танк, а Муфлони и елени се множат в горите ни, вече хич не ги виждам там. В смисъл, и пръднята на кравите допринася за глобалното затопляне, но ми иде малко алтернативна тая новост, ако ме разбираш.
"Култура" избива рибата, обявявайки гордо, как В Италия беше спечелен джакпот от 71, 5 милиона евро. Остава да се замислим, за каква култура точно става дума.
В "Общество" се мъдри някаква прогноза за времето, а катастрофата във Витиня не е пропусната дори от "Наука и технологии".
Хм.
Днес, освен на ниво съдържание, радарът се е бъгнал и откъм пласиране на новините в съответстващите им рубрики.
14 убити при атентат на пазар в Афганистан в "Икономика"? WTF? Щот е на пазар ли? Пък че Айрън мейдън идват с танк, а Муфлони и елени се множат в горите ни, вече хич не ги виждам там. В смисъл, и пръднята на кравите допринася за глобалното затопляне, но ми иде малко алтернативна тая новост, ако ме разбираш.
"Култура" избива рибата, обявявайки гордо, как В Италия беше спечелен джакпот от 71, 5 милиона евро. Остава да се замислим, за каква култура точно става дума.
В "Общество" се мъдри някаква прогноза за времето, а катастрофата във Витиня не е пропусната дори от "Наука и технологии".
Хм.
петък, май 18, 2007
Tragolta
Часът е един, при теб може би два. Вместо да къртя кротко или в краен случай да си цъкам мирно на компютъра, аз танцувам. Танцувам не - СЧУПВАМ СЕ!
Защо?
Защото слушам новия винил на Kiko - Tragolta EP. Дали е заигравка с Джон Траволта, нещо трагично или пък названието на някой див френски хълм, нямам идея. Обаче и трите парчета вътре са такива нечовешки къртачи, че ти идва просто да си откъснеш краката, преди те да са го сторили.
Моментното ми състояние е предизвикано в частност от А2 - Electric Burst -, която е с най-безбожната титанична постапокалиптична хипно-атмосфера и въпреки това има страхотна мелодичност. Не се заблуждавай: просто те колят с ножа за тортата, вместо с нащърбения сатър на пирона. Ама какво ти обяснявам, най-добре чуй сам. После обаче си го купи или го изтрий, за да не ти наскачат ония зачоклените ;-)
Важно! Отбележи си 3:37, а ако не искаш да осакатееш, спри преди 4:07, защото ТАМ ПРОСТО БИВАШ ЗАЛИЧЕН!
Btw издадено е за Datapunk на могъщия Anthony Rother и на всичко отгоре има секси поп-арт картинка на гърба.
Защо?
Защото слушам новия винил на Kiko - Tragolta EP. Дали е заигравка с Джон Траволта, нещо трагично или пък названието на някой див френски хълм, нямам идея. Обаче и трите парчета вътре са такива нечовешки къртачи, че ти идва просто да си откъснеш краката, преди те да са го сторили.
Моментното ми състояние е предизвикано в частност от А2 - Electric Burst -, която е с най-безбожната титанична постапокалиптична хипно-атмосфера и въпреки това има страхотна мелодичност. Не се заблуждавай: просто те колят с ножа за тортата, вместо с нащърбения сатър на пирона. Ама какво ти обяснявам, най-добре чуй сам. После обаче си го купи или го изтрий, за да не ти наскачат ония зачоклените ;-)
Важно! Отбележи си 3:37, а ако не искаш да осакатееш, спри преди 4:07, защото ТАМ ПРОСТО БИВАШ ЗАЛИЧЕН!
Btw издадено е за Datapunk на могъщия Anthony Rother и на всичко отгоре има секси поп-арт картинка на гърба.
сряда, май 16, 2007
събота, май 12, 2007
Illectro
well fuck you all you know who you are we are going to DISSSSS your ass of with our TR808s, BMWs and the knowledge of TRUE ELECTRO!!!!!!
Преди близо две години се появи едно откровение (отвори с експлоръра) по въпроса. Едва ли някой от целевата му група го е прочел, пък дори и да го е направил, не вярвам да се е отказал от кълченето на Bodyrockers с разкопчана отгоре бяла ризка с вдигната яка.
Съвсем наскоро обаче идеята доби твърде сериозни измерения с краткия манифест на Dickie Smabers & The Moerwijk Crew. Мистичният холандски тим от западния бряг вкратце сипва на всички ония диско-палячовци, които нямат и бегла представа какво е ЕЛЕКТРО, а експлоатират думата за да си лъснат костюмчето.
В сряда самият Legowelt цитира въпросния текст в Astro Unicorn Radio 6 по CBS, поставяйки подобни индивиди под знаменателя "amsterdam faggot dj's". Пример за бездарната електро-хаус мода бе приведен с Fedde le Grand. Put your hands up for Detroit - аве еей, мOстак, какво знайш ти за тоя град ве, лешник! В изаканата ти песен има толкова Детройт, колкото и в кавала на бай Тошко на светофара. Или пък онез Outwork & Mr. Gee, които с цялата си наглост са кръстили своята именно Electro. А то като чуеш - освен че мазният глас го повтаря до втръсване друг линк между двете няма, просто поредната денс свирня за масите.
DEN HAAG ELECTRO CAPITAL!!!
петък, май 04, 2007
понеделник, април 30, 2007
неделя, април 29, 2007
Почивка за хамстера
Обикновено проявявам търпение към подобни забавяния, когато става дума за безплатни услуги, каквито предлага познатата торент-търсачка.
При такова мило извинение обаче, бих им простил и ако плащах.
четвъртък, април 26, 2007
петък, април 20, 2007
Свенщината
"Благодаря ви, София!" - това бяха първите думи на чичко Свен, които влязоха в микрофона, преминаха по кабелчето и огласиха зала "Христо Ботев" към 3:00 на 14. април, около два часа, след като същият (Вет, не Ботев) беше поел грамофоните и демонстративно, но с искрена усмивка беше поставил слушалките на главата си.
Да кажа отсега: партито беше Н Е В Е Р О Я Т Н О ! ! !
Да не си бил там, е нечовешки пропуск, пък ако си сред хората, избрали вместо това онзи прехвален индианец Hernan Cattaneo или Silicone Soul, които - непонятно защо - гостуваха в столицата в същата нощ, се надявам да си усетил тоталното затъмнение на пенсионерската ти вечеринка от Мистър Кукуун.
Входът
В залата влязохме сравнително късничко, понеже преди това хапнахме в Студентски Град. Тук е мястото да похваля пича от "Шахраян", добрият спомен за чийто дюнер не беше помрачен дори от факта, че въпреки всички дъвки цяла нощ на партито се оригвах на чесън. За мое учудване имаше много хора, които си купуваха билети на място при положение, че разликата в цената спрямо предварителните продажби си беше сериозните шест лева. Пък шест лева - половин бонбон, нали, хехе. Билетите ги късаха на три, така че накрая у мен остана едно два сантиментра тясно парченце, на което се чете VATH. Че и без умлаут, пфу. Апропо, умлаут:
Плакатите
из града бяха два вида - един по-секси в крещящи зелено и лилаво и един по-умерен в пастелните цветове на The Sound Of The Seventh Season. Разлика освен друго имаше и в изписването на най-важната информация, като на първия липсваше въпросният умлаут. Нека неграмотните италианци не те заблуждават: човекът се казва Свен Вет, а не Звен Ватъ. ELEKTRÖ също е електрьо, а не електро.
Гардеробът
Гардероб на събитието нямаше - супер неудобно, но пък разбираемо с оглед на броя посетители. Така бяхме принудени да си вържем всичко връхно на кръста като в доброто старо време и да танцуваме с допълнителна тежест и топлина в поясната област.
Промоцията
В предверието видяхме кака Ани, която като виден представител на PR школата на Софийския буквално летеше наляво-надясно с фотоапарат и айди-карта на врата. Благодарение на нея бях един от първите, сдобили се със звездичка на окото, досущ като неговата. Пак тя ни увери, че Свен Вет е кацнал благополучно в София и парти наистина ще има.
Теренът
За самата зала дотогава единствено бях чувал. За моите разбирания се оказа голяма, поне като за парти де. Перпендикулярно на седалките в двата края бяха разположение диджейския пулт с озвучението и екраните, както и псевдо-ви-ай-пи-зоната (билетът за която чинеше безумните 35 кинта), която повече наподобяваше отделен с грозна метална ограда обор и едва ли предлагаше нещо повече от възможността да видиш и дупето на Свен, а срещу тях един от двата - или трите, така и не разбрах - бара.
Баровете
Не разгледах особено добре благата, които последните предлагаха, защото ме интересуваше едно-единствено - водата. Беше Devin в половинлитрови шишенца за два лева бройката, а когато Гълъба отиде за трети път да вземе по едно и за двама ни, вече беше свършила. Оттам нататък пълнехме от тоалетната.
Тоалетните
Единствената зона, която можеше да се мери по скандалност със студентската квартира на Фолка, в която бяхме "отседнали", беше именно санитарният възел на фасилитито. Всичко вътре беше така изтърбушено, щото кенефите в училише ми се сториха като най-мазните продукти на Villeroy & Boch. На всичко отгоре пред вратите седеше кротко на масичка спаружена бабичка, листчето пред която изискваше 40 стотинки за ползване на въпросните услуги. Фактът, що народ чинно чакаше на опашка, докато други безпроблемно си бичеха напред-назад, задоволявайки безплатно естествените си нужди, ме хвърли в размисли върху възможностите за манипулация на наркотизираното общество, характерно за подобни събития. Накратко: временното състояние на тези хора, маркирано от емпатия и отвореност, е свързано и със засилено съблюдаване на установени социални норми, респ. с потисната мнителност и желание за бунт. При насочено влияние - чрез натрапване или действителен пример - вероятно могат да се постигнат икономически печеливши резултати. В тази връзка ужасно ме подразниха
Рекламите
Встрани от импровизираните щандове на MADtv и SEEME в преддверието, парти локацията беше употребена по всевъзможни начини за агитация и пласиране на различни продукти. Основните играчи бяха спонсорите Vivatel, Beck's и Marlboro. Докато първите присъстваха забележимо, но без да дразнят, то и с бирите, и с цигарите се осраха! Малборо имаха и цял щанд на входа към самата зала, а една госпожица в латексовия костюм на Бритни от Oops... I Did It Again се разхождаше със светеща кутия с презрамка и предлагаше мръсната им стока. Все пак това не беше толкова страшно, защото имаше и един младеж, който правеше същото, само че с хладилна раница и високо вдигната табела "RedBull 5 лв.", което си беше съвсем в реда на нещата. Същинската иритация течеше на предназначените за визуализации екрани над пулта, където наистина се виждаха такива, но с цветовете и отличителните знаци на Бекс и Малборо. Едва ли има нещо по-неприятно от това, докато денсаш лудо на яката музика и пийваш кротко водичка, за да не се дехидратираш, да гледаш зеленото на първите, червеното на вторите, бутилки, кутийки и етикети... От друга страна осветлението откъм Вет ме заслепяваше и с изключение на редките случаи, в които можех да го видя директно, разчитах на включванията на екраните.
Чичото
Това, разбира се, не ми попречи да изкрещя неистово "Gude Launeee!", oще когато видях русата му глава да щъка зад Ясен Петров. Смяната на местата стана на някакво зациклящо парче, което не познавах, но се получи много добре. Свен беше с актуалната си прическа (вж. горната снимка), носеше бяла тениска с някаква черна картинка, която така и не успях да дешифрирам. Преди да направи каквото и да е, той спокойно отпиваше Редбул, изваден от хладилника до грамофоните и не обръщаше внимание на публиката. След жеста със слушалките човекът не спря да се усмихва и да маха приятелски на подивялата тълпа. Масата ръкопляскаше, свиреше и крещеше, показваше му сърчица с две ръце и ръкомахаше енергично, докато чичо Свен прочистваше десетките уши със стабилен звук. За Вет се знае, че не е светило на смесването, но присъствието му е просто уникално. Въпреки това,
Музиката
беше на ниво. Биеше по-твърдо от компилациите му, които както бях казал, малко ме плашеха с лекия си саунд. А може би аз просто бях в настроение; така или иначе - атмосферата беше неповторима, чувството - също. Парчетата, които разпознах, се сведоха до точно три. При Belly Dancing на Guy Gerber не можеш не просто да останеш безучастен, но дори обикновеното потропване не помага. Единственият изход е to jack your body като истински робот. Именно вторите два часа от общо над четиричасовия сет бяха якото трошене, където Свен буквално ни разглоби. След едно "Are you ready to partyyyyyy!?!", прокънтяло почти непосредствено след изразената на български благодарност към публиката, музиката стана безкомпромисна, а Вет заподскача като маймунка зад пулта.
Beroshima - Horizon
Вече бях дълбоко зациклил в ритъма на музиката, когато тя за миг спря, а аз изведнъж дочух познати акорди. Знаех, че е нещо, което имам, но името ми убягваше. Успявах дори да продължа мелодията наум. Бясно преравях съзнанието си и сравнявах с това, което долавяха ушите ми.
Повярвай ми, в следващия момент исках да заплача - това беше Horizon! Най-невероятно красивото парче, което съм чувал от много много време насам. Свен сякаш стана по-спокоен, всичко наоколо засия. Бях протегнал ръцете си към него и ги огъвах, рисувайки въображаеми форми във въздуха. Затворих очи и си представих.
Представих си моето Мече.
Да кажа отсега: партито беше Н Е В Е Р О Я Т Н О ! ! !
Да не си бил там, е нечовешки пропуск, пък ако си сред хората, избрали вместо това онзи прехвален индианец Hernan Cattaneo или Silicone Soul, които - непонятно защо - гостуваха в столицата в същата нощ, се надявам да си усетил тоталното затъмнение на пенсионерската ти вечеринка от Мистър Кукуун.
Входът
В залата влязохме сравнително късничко, понеже преди това хапнахме в Студентски Град. Тук е мястото да похваля пича от "Шахраян", добрият спомен за чийто дюнер не беше помрачен дори от факта, че въпреки всички дъвки цяла нощ на партито се оригвах на чесън. За мое учудване имаше много хора, които си купуваха билети на място при положение, че разликата в цената спрямо предварителните продажби си беше сериозните шест лева. Пък шест лева - половин бонбон, нали, хехе. Билетите ги късаха на три, така че накрая у мен остана едно два сантиментра тясно парченце, на което се чете VATH. Че и без умлаут, пфу. Апропо, умлаут:
Плакатите
из града бяха два вида - един по-секси в крещящи зелено и лилаво и един по-умерен в пастелните цветове на The Sound Of The Seventh Season. Разлика освен друго имаше и в изписването на най-важната информация, като на първия липсваше въпросният умлаут. Нека неграмотните италианци не те заблуждават: човекът се казва Свен Вет, а не Звен Ватъ. ELEKTRÖ също е електрьо, а не електро.
Гардеробът
Гардероб на събитието нямаше - супер неудобно, но пък разбираемо с оглед на броя посетители. Така бяхме принудени да си вържем всичко връхно на кръста като в доброто старо време и да танцуваме с допълнителна тежест и топлина в поясната област.
Промоцията
В предверието видяхме кака Ани, която като виден представител на PR школата на Софийския буквално летеше наляво-надясно с фотоапарат и айди-карта на врата. Благодарение на нея бях един от първите, сдобили се със звездичка на окото, досущ като неговата. Пак тя ни увери, че Свен Вет е кацнал благополучно в София и парти наистина ще има.
Теренът
За самата зала дотогава единствено бях чувал. За моите разбирания се оказа голяма, поне като за парти де. Перпендикулярно на седалките в двата края бяха разположение диджейския пулт с озвучението и екраните, както и псевдо-ви-ай-пи-зоната (билетът за която чинеше безумните 35 кинта), която повече наподобяваше отделен с грозна метална ограда обор и едва ли предлагаше нещо повече от възможността да видиш и дупето на Свен, а срещу тях един от двата - или трите, така и не разбрах - бара.
Баровете
Не разгледах особено добре благата, които последните предлагаха, защото ме интересуваше едно-единствено - водата. Беше Devin в половинлитрови шишенца за два лева бройката, а когато Гълъба отиде за трети път да вземе по едно и за двама ни, вече беше свършила. Оттам нататък пълнехме от тоалетната.
Тоалетните
Единствената зона, която можеше да се мери по скандалност със студентската квартира на Фолка, в която бяхме "отседнали", беше именно санитарният възел на фасилитито. Всичко вътре беше така изтърбушено, щото кенефите в училише ми се сториха като най-мазните продукти на Villeroy & Boch. На всичко отгоре пред вратите седеше кротко на масичка спаружена бабичка, листчето пред която изискваше 40 стотинки за ползване на въпросните услуги. Фактът, що народ чинно чакаше на опашка, докато други безпроблемно си бичеха напред-назад, задоволявайки безплатно естествените си нужди, ме хвърли в размисли върху възможностите за манипулация на наркотизираното общество, характерно за подобни събития. Накратко: временното състояние на тези хора, маркирано от емпатия и отвореност, е свързано и със засилено съблюдаване на установени социални норми, респ. с потисната мнителност и желание за бунт. При насочено влияние - чрез натрапване или действителен пример - вероятно могат да се постигнат икономически печеливши резултати. В тази връзка ужасно ме подразниха
Рекламите
Встрани от импровизираните щандове на MADtv и SEEME в преддверието, парти локацията беше употребена по всевъзможни начини за агитация и пласиране на различни продукти. Основните играчи бяха спонсорите Vivatel, Beck's и Marlboro. Докато първите присъстваха забележимо, но без да дразнят, то и с бирите, и с цигарите се осраха! Малборо имаха и цял щанд на входа към самата зала, а една госпожица в латексовия костюм на Бритни от Oops... I Did It Again се разхождаше със светеща кутия с презрамка и предлагаше мръсната им стока. Все пак това не беше толкова страшно, защото имаше и един младеж, който правеше същото, само че с хладилна раница и високо вдигната табела "RedBull 5 лв.", което си беше съвсем в реда на нещата. Същинската иритация течеше на предназначените за визуализации екрани над пулта, където наистина се виждаха такива, но с цветовете и отличителните знаци на Бекс и Малборо. Едва ли има нещо по-неприятно от това, докато денсаш лудо на яката музика и пийваш кротко водичка, за да не се дехидратираш, да гледаш зеленото на първите, червеното на вторите, бутилки, кутийки и етикети... От друга страна осветлението откъм Вет ме заслепяваше и с изключение на редките случаи, в които можех да го видя директно, разчитах на включванията на екраните.
Чичото
Това, разбира се, не ми попречи да изкрещя неистово "Gude Launeee!", oще когато видях русата му глава да щъка зад Ясен Петров. Смяната на местата стана на някакво зациклящо парче, което не познавах, но се получи много добре. Свен беше с актуалната си прическа (вж. горната снимка), носеше бяла тениска с някаква черна картинка, която така и не успях да дешифрирам. Преди да направи каквото и да е, той спокойно отпиваше Редбул, изваден от хладилника до грамофоните и не обръщаше внимание на публиката. След жеста със слушалките човекът не спря да се усмихва и да маха приятелски на подивялата тълпа. Масата ръкопляскаше, свиреше и крещеше, показваше му сърчица с две ръце и ръкомахаше енергично, докато чичо Свен прочистваше десетките уши със стабилен звук. За Вет се знае, че не е светило на смесването, но присъствието му е просто уникално. Въпреки това,
Музиката
беше на ниво. Биеше по-твърдо от компилациите му, които както бях казал, малко ме плашеха с лекия си саунд. А може би аз просто бях в настроение; така или иначе - атмосферата беше неповторима, чувството - също. Парчетата, които разпознах, се сведоха до точно три. При Belly Dancing на Guy Gerber не можеш не просто да останеш безучастен, но дори обикновеното потропване не помага. Единственият изход е to jack your body като истински робот. Именно вторите два часа от общо над четиричасовия сет бяха якото трошене, където Свен буквално ни разглоби. След едно "Are you ready to partyyyyyy!?!", прокънтяло почти непосредствено след изразената на български благодарност към публиката, музиката стана безкомпромисна, а Вет заподскача като маймунка зад пулта.
Beroshima - Horizon
Вече бях дълбоко зациклил в ритъма на музиката, когато тя за миг спря, а аз изведнъж дочух познати акорди. Знаех, че е нещо, което имам, но името ми убягваше. Успявах дори да продължа мелодията наум. Бясно преравях съзнанието си и сравнявах с това, което долавяха ушите ми.
Повярвай ми, в следващия момент исках да заплача - това беше Horizon! Най-невероятно красивото парче, което съм чувал от много много време насам. Свен сякаш стана по-спокоен, всичко наоколо засия. Бях протегнал ръцете си към него и ги огъвах, рисувайки въображаеми форми във въздуха. Затворих очи и си представих.
Представих си моето Мече.
сряда, април 04, 2007
Абонамент за:
Публикации (Atom)
