Гаранция качество

Видео-жиголо

It's house music

and we know how to use it

Тия дни излезе дванайсетото издание на традиционната компилация International Deejay Gigolos. Митичният мюнхенски (понастоящем берлински) лейбъл и главатарят му, DJ Hell, в последно време се поизгубиха от хоризонта, така че трите диска — вместо обичайните два — са нещо като триумфално завръщане.

Компилацията включва общо 32 парчета, половината от които са ексклузивни за нея. По-интересни в случая са 16-те видоклипа, с които лейбълът е онагледил избрани композиции. Повечето са доста шантави и пасват по особен начин на музиката. Всички включват мадами в кадър (веджъж дори гола цица), но моят фаворит е единственият с истинска мацка:

Shake the bunker*

Jack your head off

let's shake the bunker

Разпределението на обществени бюджети е деликатен процес, който в съзнанието на гражданина се свежда до съмнително усвояване и хорско недоволство. Че това не винаги е така, показва една инициатива на община Триер: на специален сайт всеки ангажиран с живота в града сам поставя някакъв проблем на дневен ред, предлага начин за разрешаването му, гласува и коментира по чуждите проекти.

Далеч от наболели въпроси, засягащи транспорта и инфраструктурата на града, моя милост даде предложение от един вид културната сфера. А именно, незавършеният бункер край кметството да се превърне в техноклуб. 38-метровата отбранителна кула е строена през 1942 г. с цел да предпазва намиращите се в нея хора от въздушни бомби. Долепен до кулата е и плосък бункер, с който тя има връзка.

Към днешна дата помещенията изглежда се ползват единствено като склад — с неизвестна ефективност. Високият строеж е нетипичен за отбранително съоръжение, а външният му вид отчасти напомня сградата, приютила институция като Berghain. Въпреки че не съм влизал в никое от тях, двете места вероятно крият известни сходства и в интериора. Оттук аналогията с превръщането на трезора на универсален магазин в (бившия) Tresor или на някогашен ТЕЦ във въпросния Berghain е близо до ума. И изобщо, миналото на подобни сгради, функциите, които са изпълнявали преди реконструкцията си в клубове за забавление, придават едно особено настроение, едно особено излъчване на новото им амплоа. Подобно на замък с духове, съзнанието за тези истории привлича дори без очевидни препратки.

В момента в Триер функционират 4-5 клуба с редовна програма. От тях нито един не е отдаден на електронната музика, а в болезнено излъскания Forum вече почти нищо не напомня за френското военно кино, в чиято сграда е създаден клубът.

Ясно е, че проектът няма да стане първа грижа на общината, но една свежа идея никога не е в повече.

*Заглавието е от тук.

Кламер 3 в 1: Любов по поискване

По примера на d3l и едноименната рубрика от несъществуващата вече телевизия ММ.

Men Are Not Nice Guys (2001), Grand Popo Football Club



Bel Amour (2000), Bel Amour



Coin-Operated Boy (2003), The Dresden Dolls

Препозициониране

Цветарят на ъгъла затвори. Според бележката вече се занимава с погребална дейност.

(Разбиращите немски поздравявам с името на погребалната къща.)

Христо Ботев ≡ Vilfredo Pareto

Днешното издание на рубриката е специално по две причини. Първо, днес се чества годишнина от смъртта на единия от участниците в него. Второ, приликите между двамата са толкова значителни, че изглеждат като раздвояване на личността у един и същ човек.


(wikipedia.org)

Кой не знай Ботев войвода, кой не е слушал за него? Животът и делата на родения през 1848 г. Калоферчанин са известни на всеки българин от първокласник нагоре. По-любопитен е случаят с героичната му смърт, чиито обстоятелства са достатъчно оспорвани, че да позволят съмнение в настъпването й изобщо (в стил Елвис или Тупак, ако позволите сравнението)...

..поне до 1923 г., когато в Женева умира един външно силно напомнящ Ботев италиански социолог — Вилфредо Парето. Парето е роден в същата година, в която и българския поет, дори работи за кратко като публицист. Постъпването му в Торинския университет съвпада с изключването на Ботев от Одеската гимназия, а "Дума на българските емигранти" излиза непосредствено след като Парето защитава дисертацията си. Политическата кариера на италианеца започва и свършва в първите години след Освобождението на България. Неуспехът очевидно го кара да се концентрира върху научната си дейност: със социологическите (закон на Парето) и икономическите (ефективност на Парето) си тези полага основите на теория на конспирацията елита.

Изобщо, както Лафазанов казва, хора със сачма в главата — веднъж в пряк, веднъж в преносен смисъл.

Г-н Грамофон: Юни