Смешки с кучета и мечки

Какво е общото между мечките и бездомните кучета? — И двете животни правят бели. Първите отвличат овце, разтурят кошери и нападат дървосекачи. Вторите хапят граждани и убиват муфлони. Муфлони? Муфлони.

При цялата сериозност на щетите, които подобни набези нанасят, и респективното им отразяване в медиите се скъсвам от смях да чета за тях. Причината вероятно не е в журналистите, а в мен, но нека погледнем материала от първия линк. Под заглавие като "Мечка уби куче и овца" снимката на животното стои като извадена от полицейски архив и единственото, което й липсва, е затворническият номер. Мечката е извършила престъпление! Престъпила е закона! Тя е престъпник, мечка-престъпник.

Хуморът на ситуацията изглежда се дължи на приликата на мечката с човек. По скалата на човекоподобие мечката заема удобна позиция, където хем да е олицетворение на човешки дейности, хем да не губи уникалността си (размер, окосмение, тромавост) заради прекалена физиономическа близост — за разлика от маймуната, например. Така мечката става идеален персонаж за комично пресъздаване на сюжети от човешкото ежедневие.

Основен момент в статиите за животински атаки от този род е описанието на конкретната случка. Поради естеството на ситуациите, в които ги извършват (навлизане в човешка територия), злодеянията на мечките изглеждат като предварително планирани и последователно осъществени. Читателят има съзнание за един добре обмислен престъпен план от страна на мечката, което допълнително усилва комичния ефект от четенето. Дивото животно първо "е нападнало две кучета" (engage), "убила едното куче, а другото е ранила" (neutralize security), после "е влязла в обора" (enter base), където "е убила една овца" (acquire target) и "е започнала да я носи към гората" (escape). Combat tactics, ама гледай как! Не по-малко смешен е случят от втория линк, където нападнатият пазарджишки дървосекач "полетял на 8 метра" от удара на мечката. Пааааат! Gilette Fusion! Поеми този damage!

Кучетата, трябва да се признае, принципно не са толкова забавни животни. Но това, което — сравнени с мечката — им липсва като физика, те компенсират със stealth-умения и перфектна работа в екип. От третия линк разбираме, че бездомните кучета, съкратили популацията на чифтокопитни в Софийския зоопарк с 13, "са успели да се промъкнат без проблем през нощта". Глутницата очевидно функционира като организирана престъпна групировка с обща цел и план за постигането й, използващ естественото прикритие на тъмнината. Кучетата-бандити не просто са влезли в зоопарка — те "са нахлули" вътре; не просто са минали оградите — те са ги "преодолели". Бързи, студени, прецизни. Като същински нинджи, кучетата са останали незабелязани от охраната "часове наред", докато "са устройвали 'малкия си пир'". Не на последно място, и този материал ни представя фотос на един от заподозрените извършители, в чиито очи се чете престъпният гений на хладнокръвен убиец. Бау.

И накрая — две препоръчителни произведения, за които горните размисли ми напомниха, но които не успях да включа директно в текста:

• Списък на българските гении от Алеко Константинов
• Grizzly Man на Вернер Херцог

Академик

Park was a colorful man, even in appearance. Leading a sedentary life while at the university, he developed a thickset and pudgy physique. His white hair was long, perhaps because he forgot to pay regular visits to the barber. Living up to the stereotype of the absent-minded professor, he would sometimes appear before his class with shaving soap in his ears and with his clothes in disarray. He would frequently forget where he had placed a book, and it even happened that he came to a convention forgetting to bring a copy of the paper he was scheduled to read. He once continued serenely with his lecture while a student walked to the front of the room and tied his neckwear which had been dangling loose from his collar.

Coser, Lewis A. (1977): Masters of Sociological Thought. Ideas in Historical and Social Context. Second Edition. New York. p. 370.

Кароши

Ето я любимата игра на Емил Дюркхайм! Въпреки че е кръстена на японската дума за "смърт от преумора", цел във всяко ниво на Karoshi е умишленото (само)убийство на главния герой.

Набождане на шипове, смачкване, токов удар, взривяване, разстрел — по-разнообразни от методите да се простиш с живота си са само начините за придвижване до тях. Някои от последните са чиста проба пъзели, изискващи нестандартен подход, а в Super Karoshi суицидалният чиновник е призван да помогне и на лемингоподобните си колеги по пътя към оня свят.

Авторът на играта, холандецът Jesse Venbrux, има и други любопитни хрумвания в гейм-портфолиото си.

Techno City Trier

Минус

Зима е. Студ и сняг сковаха Стария континент. Виелици, преспи, замръзнали коли и закъснели влакове. Дори в климатично умерения Триер температурите са отрицателни.

Какъв по-добър повод да си поканим някого от M_nus! Организаторите от Unfug Klub тоя път са надминали себе си: след точно три седмци зад пулта в новия Kulturgut ще застане не кой да е, а Marc Houle.



Пребиваващият в Берлин канадец е сред по-известните лица в минималистичната групировка на Richie Hawtin. Според официалното инфо Марк израсва в Уиндзър с компютърни игри в главата, ню уейв в ушите и Детройт в задния си двор, което обяснява специфичния ретро/електро-привкус на музиката му. Шеговитата Techno Vocals си е цял химн, а на Bay Of Figs можеш да видиш дори брейкърски батъл. Отделно, под псевдонима Run Stop Restore, Хоул работи с Magda и Troy Pierce, с които управлява и съблейбъла Items & Things.

От последната му собствена продукция ме засърбява вената:

Как се печеше хлябът

В иначе обстойния есенен пътепис за Берлин бях спестил подробностите около повода за пътуването ми изобщо. Именно с тая отговорна задача се е нагърбил колегата Нилс, който хвърля светлина върху творческия ни уикенд в Scholz & Friends Berlin. Текстът, за съжаление, е само на немски.