Из архива

Въпреки че откакто видях кратък архив на вестник "Култура" в мазето на университетската библиотека, имам предвид наличието на български произведения в богатия й фонд, каква бе изненадата ми, когато при търсене нещо съвсем различно в каталога попаднах на "Инвентарна книга на социализма". Сигнатурата на книжката е TY/oc17389, а самата тя кротува в отдела по славистика, редом до томчета Каравелов, Димов и Елин Пелин. Истински роден микрокосмос.

Понеже книгата не е нова, нека не звуча като вчерашен вестник, когато казвам, че е страхотна. Най-малкото като идея. Защото освен че е забавна -- особено за българина със смътен спомен-чувство за онова време, но не и за конкретните му образи, които изникват с всяка прелистена страница --, тя е и своеобразен каталог на изчезнали или застрашени от изчезване предмети-символи на една епоха. Самият аз съм имал (не)щастието да живея в нея около 4 години. Нямах представа, що е пионерско поръчение, нито дипломатически бонбони; че някога е съществувала настолна детска игра "Веселият воденичар" или уред за точене на бръснарски ножчета. Ясно помня обаче продукти като детското камионче, тип самосвал, каквото сам притежавах, или тенджерките за пренасяне на храна, които, изгубили първоначалното си предназначение в домакинството ни, служеха за варене на мляко. Архивите са хубаво нещо, когато са общодостъпни.

Оформлението на книгата просто трябва да се види.

Текстовете, начело с предговора, са написани с прекрасно чувство за хумор, като същевременно отразяват и невеселата страна на един криворазбран обществен ред. Не по-малко показателен е подборът на самите материали. Любим до момента ми е заключителният абзац от агитационен плакат за събиране на вторични суровини, 1976 г. (стр. 32):

С разделното събиране и предаване на книжните вторични суровини вие ще допринесете за изпълнението на партийния девиз "Ефективност и качество -- качество и ефективност"!

И още нещо. На гърба на библиотечния екземпляр пише "20 лв."; при петпроцентно намаление Хеликон актуално я продават за 29. Книгата е двегодишна.

Einladung zur Soziologie

В името на общественото благо, въведението в основите на социологията от миналия понеделник се предлага в QuickTime-формат с добро качество. Визуалният канал съдържа единствено презентацията на Проф. Йекел, чийто глас звучи зад кадър.

Мисля, че си струва и за неизаинтересовани от дисциплината. Всъщност това й е якото на социологията.

Само дето музичката в началото е като от евтин еротичен филм.

Alter Schwede!

Изречено с подходящата интонация, Alter Schwede е нещо като немското майко мила.



Инак това е сирене.

Pacsi

Сравнително късно прочетох, че Pepsi сменя логото си, но пък блестящата идея за вариация ме озари начаса. С n00b photoshop skillz като моите ще се наложи да я опиша.

Накратко, комбинация от кръгло лого и усмивка/уста директно отпраща към недалечната 1980, когато в Страната на изгряващото слънце същото изгрява жълто и с липсващ сектор. С умерено вълнообразни и боядисани в червено и синьо съответно горна и долна челюст, Пакман сполучливо би допълнил минималистичния а-ла Euronews pure имидж на напитката. При повече смелост името й може да бъде сменено на Pacsi, а другите продукти от портфолиото -- прекръстени на медузките от играта.

И не на последно място: какво е рекламна кампания без тениски?

Сладкарска загадка

Освен с обновен сайт, Studierendenwerk Trier вече може да се похвали с напредничавите услуги на университетския стол. Посредством вкусния будилник изтънченият студент има възможност да състави план с любимите си ястия и при наличието на някое от тях в седмичното меню да получава известие чрез SMS.

В тази връзка обявявам игра с награди.

Наред с бозавите банани и киселото киви, за десерт в мензата днес имаше нещо особено. Беше в правоъгълни чинийки, в каквито слагат само специалните десерти. Отдалеч приличаше на две филийки хляб за тостер, поставени една върху друга и залети с ванилов сос; отблизо филийките добиваха по-кексов вид и напомняха шведските датските бисквити от ония кръгли метални кутии. Между филийките се чернееше нещо, което докарваше вид на шоколад, за някои дори на хайвер, но всъщност се оказа плодов конфитюр -- май от сливи. За обилната заливка познахме, беше си ванилов сос.

Чудото беше адски вкусно, обаче не разбрах как се казва. Победителя ще черпя едно такова следващия път, когато го има :-)

Око за око, паста за зъби

Една симпатична зъболекарка веднъж ми каза, че венците ми са малко калпави и оттогава ползвам Colgate Time Control. С цена от 2,75 евро май е най-скъпата, поне от тези на марката. Дано не е заради златните тубичка и кутийка.

Точно за последните ми е мисълта. В бялото овалче на края й, на новата опаковка е добавено едно съмнително 40+, а вместо досегашното Укрепва венците (Stärkt das Zahnfleisch) твърдението отдолу гласи Защита срещу следите на времето (Schutz gegen die Zeichen der Zeit). От сайта, който посещавам за първи път, ми се хили някаква белозъба лелка.



Както казвал Гълъба в конфликтните си срещи с (произведенията на) корабния готвач: УОТ ДА ФАК! Нищо против таргетинга, дори много за, ама каква е тая главоломна преориентация? Или само възрастните хора имат проблеми с венците? Купувам Колгейт, защото се намира лесно, още повече че Parodontax и Lacalut имат вкус на дупе; не защото гасна или не издържам да го докарам до криза на средната възраст.

Всяка друга информация по опаковката е останала непроменена, съдържанието, предполагам, също. Може би не е зле от маркетинговия отдел на Colgate-Palmolive да си понамажат главите -- за защита от следите на времето. И нямам предвид оплешивяване.

За домашно

Разправям наляво и надясно, че пиша домашно, а чак преди малко се замислих, колко смешно понятие е това. Домашно, демек домашна работа -- ще кажеш, че си в първи клас, когато изпълнените с изографисани буквички (а-то ми беше плачевно) и шарени поленца от повтарящи се мотиви (едно от които, по предложение на баща ми, направих с тоя символ) тетрадки бяха облепени с по-шарени от гирлянди подвързии и имаха грижливо надписан и прилежно залепен етикет с предмет, име и клас.

Та тъкмо по това време, в час се пишеше "Работа в клас", а вкъщи -- "Домашна работа". За случаите, в които ги обърквах, бях измислил гениалните компромиси "Работа вкъщи" и "Домашна работа в клас". Вундеркинд, майка!

Първи учебен ден

Grundzüge der Soziologie е една от най-яките лекции, които съм посещавал, а този семестър Jäckel е на път да я усъвършенства до краен предел.

Забавни наблюдения:

• При първата среща аулата се пръска по шевовете. Опитът показва, че впоследствие посещаемостта рязко спада.
• С намигване към говорителите в Deutsche Bahn, които при по-дълги отсечки поздравяват качващите се на всяка гара -- за ужас на постоянните пътници --, деканът Виндолф пропусна формалния поздрав към ерститата, а вместо това им описа вкратце диференцирането на социалните науки.
• Интегрираното обучение по социология и икономика в Триер било единствено в страната. Роден тук, Карл Маркс не хваща влака за нито едната наука и бива споменат помеждудругото.
• Социолозите носят сако и панталон от различни костюми, икономистите спазват строгия стил. Първите като цяло са по-дрипави, признавам.
• Ерститата още не знаят, че в университета се аплодира с чукане по масите и плющяха ръце като за последно.
• Професорът по VWL говореше като ударен с линия през устата, а с външността си на ядрен физик един от екипа му довърши всички.
• Със своята Обща теория Джон Кейнс бил автор на последния икономически труд, който средноинтелигентен човек без висше образование може да разбере.
• В Германия има 3,4 милиона предприятия. Повече от половината са съставени от един човек.
• 3B Scientific е номер едно производител на анатомични макети.
• Китайските производители приемат за чест да бъдат изкопирани от конкуренцията и се изненадват от негодуванието на Запад, породено от действията им.
• Йекел обърна внимание на седналата най-далеч от него туторка, а не забеляза тази пред себе си. Сигурно защото първата е значително по-хубава. Но и неопитна. Или той просто е далекоглед.

Още уточнения

Аз съм българче, обичам и разни езикови особености особено ме вълнуват. Кой отличник ще ми обясни разликата в значението или контекста на употреба на следните понятия?

• социологически
• социологичен
• социоложки

Предполагам, че всичко е до предмета, до който се отнася определението -- дали е някакъв феномен, който е интересен за науката, дали е понятие от самата наука на мета ниво или нещо трето. Давам пример със социология като се надявам да е ясно, че вариациите са всевъзможни.

22.11.2008 @ Rote Sonne, München

Някой от двама ни ще ходи и май няма да си ти (освен ако не се казваш Невен).

Есенно-зимна колекция

Подходящ за сезона микс, спретнат от човек на име Шарки. Мек като варненска зима.

Слушам го с удоволствие от няколко дни. Започва и свършва прекрасно; в средата е лееко gewöhnungsbedürftig.

Захапи от тук.

Без блоготворителност

"[I]f you reward poverty, how can you expect it to wither away?"

Не знам днес световен ден за борба с бедността ли е, че и Тагесцайтунг откриват с "Hunger hat Hochkonjunktur", но със сигурност е Blog Action Day. Мислех да не пиша по темата, но получих импулс от едно алтернативно гледище.

Ето.

Прочитайки до точка 3 включително, човек например се сеща за любимото ни родно малцинство. Проблемът с даренията е, че дали са били заслужени става ясно постфактум. Тогава, когато сиромахът се е напил или си е купил сателитна чиния, вместо да инвестира дългосрочно. Последното от своя страна е възможност, която по-често бива целенасочено игнорирана, отколкото пропускана от отчаяние и докато това не се промени, сляпата благотворителност ще бъде не просто безсмислена, а противопоказна.
Хората не се раждат равни. За сметка на това (тук излизаме от България, защото там следващото се случва при твърде съмнителни обстоятелства) имат възможност за вертикална социална мобилност. На някои им трябва просто вдъхновение, на други -- заем, на трети -- акъл.
Нека започнем с последните.

Паяк vs. прилеп

Повечето читатели навярно са запознати със следващия въпрос, защото им го зададох лично преди няколко дни в опит за непредставително изследване на общественото мнение.

Spider-Man или Batman?

При друг резултат може би нямаше да отворя дума за тия герои. Но когато видиш едва 1-2 несигурни гласа в полза на паяка, вземеш, че се поизнервиш. Какво му харесвате на Батман? Че е черен? Или че е богат колкото Бил Гейтс?
Проблемът на прилепа е, че е прекалено активен и без маска. Брус Уейн има пари да купи целия Готам сити, барабар с управниците му и влияние да се меси във всякакви макрополитически и -икономически дела, засягащи града. И го прави. Последният филм за него, ако и добре заснет, е изпълнен с "посещения на високо равнище" и оплетен като порция спагети. Брус Уейн се среща с прокурора, Брус Уейн се среща с кмета, Брус Уейн се среща с Папата. Браво, батко! Оправи сега и финансовата криза и Буш сам ще те покани за заместник. Единственото яко в тоя филм е Хийт Леджър, който играе като за последно (ха-ха).

Спайди е по-готин, дори само защото е съвсем обикновен човек. Носи очила на глупачец и има безобиден, дори плах, вид при срещите с Мери Джейн Уотсън. Колкото Спайдърмен е здрав и готин, толкова Питър Паркър е забит и невзрачен. Което е приятен контраст. Защото освен за общественото добро, Паякът се бори и със себе си. А всъщност Спайдърмен изобщо е супергерой. След ухапването, тялото му за една нощ укрепва, а специалният му паешки усет е една от първите способности, които един супергерой би желал да има. За разлика от него Батман е като инспектор Гаджет с лъскави дрешки. Единственият изкуствен компонент у Паяка са капсулите му с паяжина, които в момента не се сещам откъде идеха и всъщност бяха ли наистина изкуствени. Докато "научният отдел" на Уейн Ентерпрайзис прави джаджите на Джеймс Бонд да изглеждат като детски конструктор.

Ми айде Уейн-костюмарчето да се метне от последния етаж на корпорацията си без екип?
Паркър да му е на помощ!

Накрая, нека не забравяме, че и двата героя са видели бял свят в рисувани картинки, които доста по-късно са се раздвижили на големия екран. Шарен и леко захаросан (той просто е такъв!), Спайдърмен, смея да твърдя, е една от успешните екранизации на комикс със супергерой (т.е. Sin City и 300 не се броят). Другата е Daredevil. Крайно жалки в сравнение с тях са игралните филми за Хълк, Фантастичната четворка, Хелбой. Батман е класика и първите му две части са наистина велики -- естествено заради Тим Бъртън и Майкъл Кийтън. Това просто няма нищо общо с привлекателността на героите.

Baman an piderman is fwends.

Брат Вет

След като в началото на годината стана ясно, че (1) се е оженил за (2) дългогодишната си приятелка, която май дори не е майка на (3) пълнолетната му дъщеря, семейният профил на Свен Вет сякаш не можеше да изненада с нищо повече.

Да, ама не. В страницата на Datapunk, на upcoming dates, на няколко пъти се появява името Mike Väth. След въведението ми, вече сигурно ти е ясно, че става дума за брата на чичо Свен, но аз лично първо го помислих за някой нагъл самозванец.

Не по-малка изненада навремето беше Fabian Lenz (DJ Dick), братът на друг немски ветеран -- WestBam.

Социолози в резерв

Californication

A few things I've learned in my travels through this crazy little thing called life. One: a morning of awkwardness is far better than a night of loneliness. Two: I probably won't go down in history, but I will go down on your sister. And three: while I'm down there, it might be nice to see a hint of pubis. I'm not talking about a huge 70s playboy bush or anything, just something that reminds me that I'm performing cunnilingus on an adult.

Ханк Муди мрази всички ви. Въпреки -- или точно заради -- това трябва да го гледате. Всъщност Ханк даже не изпитва омраза: него просто не го ебе.

Той е писател, но не пише, защото е в творчески застой; компенсира това с алкохол, неприлично поведение на публични места и много ама много секс. Единствените хора в Ел Ей, за които му пука -- бившата му приятелка и дъщерята, която има от нея --, живеят при друг човек.
Сериалът е учудващо добре изграден при положение, че героят на Дейвид Духовни е приоритетно главен, винаги с отношение към случващото се и почти без изключения -- в кадър. Самият той е убийствено забавен. Като оставим настрана закачливо-остроумните му, често цинични, реплики, Ханк не се свени да одрайфа произведение на попарт-а, да открадне куче и да фрасне всеки, наранил любимите му момичета.
Ситуациите едва ли могат да бъдат обобщени като "отчаяния опит на Ханк да си ги върне", но специалната му връзка с тях личи във всяка среща. Хаотичният начин, по който го сполетяват пък е чудесно подчертан от заставката и музиката на филма.

Изобщо, ако не си виждал Духовни другаде, освен в Досиетата, сега е моментът да го направиш. Първият сезон има 12 епизода, вторият наскоро е започнал.

Хранителен факт

Скъпи приятели на дискотечната дейност,

Ако някой още не е разбрал, най-великият израелски продуцент тази вечер в София да бъде няма. Противно на обявеното още преди три месеца, днес честта да видят и чуят Гай Гербер на живо ще имат не българи, а италианци. (По ирония на съдбата ден по-късно първите ще имат честта да поиграят футбол с вторите; те пък от своя страна най-вероятно ще ги бият.)

Както каза Мечето, лошо е да гледаш Guy Gerber задраскано.

Остава надеждата гигът все пак да се състои в обозримо бъдеще. В случай, че организаторите нямат идея за нова дата: 20. декември би могъл да се превърне в една незабравима нощ ;-)

DJ Mag на български

Юли-августовският брой ми попадна във фризьорския салон, септемврийския впоследствие си купих. Българското издание на DJ Mag обаче не струва. Не го сравнявам с английската версия, от която е превеждано, защото тя ми (б)е също толкова непозната, но списанието само за себе си е некачествено.

Преди всичко личи, че българското в него почти не надхвърля езика, на който се предлага -- под 90% от статиите висят изписани на латиница чуждестранни имена. Центърът на локално генерираното съдържание в конкретния брой -- допълнително подчертано от черния буда на корицата -- пък се изчерпа в две разлистени страници: лява със снимка на Кокси, дясна с кратко интервю в стил "Kакви са бъдещите Ви творчески планове?".

Интересен момент представлява преводът на материалите. Да говориш за музика е трудно, особено когато повечето прилагателни в семантичното гнездо са чуждици сами по себе си (фънки, трипи и т.н.). Въпреки това, издателите са можели да се потрудят поне за единно звучене, вместо да пишат за "невероятните uplifting вокали на Anne Clark" или нещо от сорта. Не малко са и местата, на които словоредът, явно дословно предаден, звучи неестествено. На снимките Guy Gerber веднъж е Gerber, веднъж -- Berger, а в някои от материалите се мъдрят лица, които нямат никакво отношение към текста наоколо.

Подборът на темите като цяло не е лош, въпреки че събитие като Sensation White по мое мнение е интересно повече за публика без дълбоки познания в и принципно незаинтересована от клубната култура. Материалът за "Алхимиците" е хубав, но статията на последната страница е просто лишена от смисъл и един от парадните примери за тъпанарски превод. Приятно обширна е секцията с музикални ревюта, разделена по стилове.

Вярно, че българското издание тепърва стартира и информацията в него е почти изцяло базирана на факти -- история на електронната музика, представяне на имена, клубове и събития, нови продукции и техника. Занапред би било добре да има повече есеистични материали, било и на не пряко свързани с музиката теми. На първо време похвално, че го има, списанието тепърва трябва да си заслужи петте лева.

Линк на деня

ArenaBG отново е спряна. Причината е забраната за хостване на торент-тракъри, получена от холандските LeaseWeb, обслужващи сайта. Бивш клиент на провайдера е и небезизвестният Demonoid.com.

Остава да видим поредния правен и технически шпагат.

Джудж

Хубава варненска дума, която не бях чувал от пети клас. Тогава с напевното "Хвани го за джуджа!" Виктор насъскваше Владко да пипа другите момчета където не трябва.

При други обстоятелства и отнесен към говорещия, изразът може да функционира и като обида.

Иначе джудж се казва на всичко стърчащо, на което можеш да се хванеш, удариш или убодеш. Изпратих думата на Неолог, ама още чака одобрение.

Какво не е наред в картинката?

МакДоналдс "Делфини" във Варна.

Компютърен ден

"1985, Somewhere in a not so populated area of the USA a lonely man decides to buy a computer...a dark and tragic story unfolds..."

Поредната доза чудат хумор с марката Леговелт иде под формата на компютърна игра. Forest Of Loom 1985 е семпло изглеждащо, но примамливо приключение в стила на класическата Gauntlet, в което играчът се превъплъщава в мистериозен сериен убиец: отвлича хора, крие се от федералните и оцелява в обитаваната от чудовища Гора. Освен занимателен геймплей, софтуерният отдел [sic] на Strange Life обещава и качествен SID-саундтрак -- все пак играта е програмирана за Commodore 64.

Извън този ред на мисли, но не и без връзка с темата: през ноември предстои официалният старт на неофициалния наследник на паметната CBS -- Intergalactic FM. Радиопрограмата е разделена на три канала, като по два от тях вече тече съдържание.

The return of the skakavac

Когато пътувам към България, казвам, че се прибирам. Към Германия -- че се връщам. Разликта е klein, aber fein.

За осми път правя и двете и още не мога да свикна с момента на раздялата с дома. Установил съм, че преходното състояние трае около седмица, но все пак една тежка седмица.

Има и нещо забавно: летище Кьолн-Бон -- на прибиране ти е готино, чистичко и подредено; на връщане -- студено и стерилно. Същото и със софийското -- първо е по домашному захабено и неподдържано, с комично затлъстели чичковци в сигналножълти жилетки (+ безплатен wi-fi!); после -- отблъскващо мръсно и диво. Че това не е обективна даденост, става ясно и от разликта в чувството да стоиш на иначе сляла се с околната ти среда автобусна спирка, на която преди месец си бил с близък човек. Embrace the loneliness, както е казал поетът.

Друго, което опитът показва, е, че независимо от продължителността на ваканцията, втората й половина изтича обезпокоително по-бързо от първата.