От мястото на събитието

(Снимка: Мечето)

До първи октомври и с кран не можеш да ме мръднеш.

Чеп дот ком

Пристигането на калинката

L'Arrivée d'un train à la Ciotat е режисиран (доколкото може) и заснет от братя Люмиер едноминутен филм, който показва пристигащ в 1895 година влак. Не смея да кажа, че е първият, защото забравих дали е така, пък и кой ли знае със сигурност.



Пристигането на калинката съвпада с пристигането на робрата и е подобаващо озвучено.

Нощем с черните очила

Не че мога обективно да съдя за известността на оригинала на Corey Hart от 1983, но кавърът на Tiga & Zyntherius е крайъгълен камък в електро-поп-музиката.

Още с първата му поява, на винила излязоха и няколко ремикса (включително на тогава леко неуместния Chris Liebing), които обаче нямаха шанс за внимание покрай сензацията около оригиналния римейк. В рамките на тази и следващата седмица Turbo пускат дългоочакваните юбилейни ремикси на захаросаното, но елегантно парче.

И докато втората им част ми идва в повече с минимъл-щракане и почти липсваща връзка с образеца, работите на Black Devil и Alter Ego буквално карамелизират ябълката. Франсето разфасова композицията на съставните й части и ги пренарежда за бавен и луксозен полет; немското дуо сглобява познатото диско-влакче, пускайки вокала през тоалетната му чиния. Още едно предимство на Part 1 е, че съдържа и оригиналната версия -- в случай, че ти е убягнала през 2001.

Допитване до народа

Онлайн-запитванията към дипломни работи явно вървят по подразбиране -- всяка седмица 2-3 линка от университетския дайджест водят до такива. Титани на хуманитарната мисъл като Зимел и Рийзман не споменават и едно число в трудовете си, но както и да е: Да живее емпириката!

Изправени пред един от основните проблеми на социологическото проучване -- мотивацията на респондентите --, немалко от настъпващите висшисти теглят томбола между попълнилите анкетата им. Наградите варират от купони за Amazon и MediaMarkt до преносими музикални устройства. Така конкуренцията за внимание се издига на финансово ниво: който не инвестира в нещо повече от "Моля, участвайте в анкетата ми! Благодаря.", изпуска потенциални участници за сметка на по-убедителните си колеги.

При тези условия всеки нематериален начин за диференциация изглежда обречен на провал. Тъкмо това твърдение опровергава запитването на Кармен Витнер, създадено с явна грижа към анкетираните и внимание към детайла. И въпреки че "Männer und Frauen in der Werbung" е една предостатъчно изследвана тема (а и така формулирана, струва ми се, не отразява съвсем точно интереса на проучването), участието в анкетата е истинско удоволствие.

Стига да знаеш немски, разбира се.

Клетката

Слаботелесен клаустрофоб е може би оптималната комбинация за провал на подобно игрище. Приемаме, че цветът на кожата не е от значение.

The Cage, както е разговорното название на корта в нюйоркския Манхатън, е едно от най-известните игрища за стрийтбол в Щатите. Говори се, че неколцина звезди от Асоциацията са тръгнали именно от тук, а някои от днешните се отбиват за по мачле. Предвид размерите на игрището, значително под стандарта, и игра 5 на 5, регламентът е подобаващо прост. Фалове се пердашат безнаказано, очертанията рядко се съблюдават. Героят на Джим Кери в The Cable Guy наричаше това "затворническите правила".

Интересен момент представляват пасовете. За разлика от познатия тип игра, тук те са много по-малко средство за печелене на точки и много повече признак на слабост. Подавайки топката на съотборник, играчът се освобождава от отговорност, но губи така цененото внимание на вкопчилите пръсти в мрежата зяпачи. Когато идваш от Бронкс, това е единственото място, където можеш да получиш вниманието на хора, които иначе не биха те погледнали.

Не в тази връзка, баскетболните игрища винаги са ме удивлявали. Изпитвам неописуемо влечение към идеята за заграден и поддържан терен със здрави табла, рингове и мрежи. И понеже родните условия не го позволяваха, гледката на ринг върху пилон от пътен знак или автомобилна гума, закована за дърво, заместваха също толкова успешно чувството за компактно кътче за игра. Имаше момент, в който с неописуем кеф рисувах баскетболни топки с надпис "Spalding", влитащи в кош, и дори имах идеята да реновираме едно забутано зад пазар "Чаталджа" игрище.

Малко откровение: Белите не могат да скачат гледах за първи път като малък на кино -- с баба ми. Тогава не ми хареса и си тръгнахме по средата. Днес бих го гледал с удоволствие отново.

Социологически речник

Вече не помня, как ми попадна, но на тоя адрес светъл ум (Ели?) е качил "Енциклопедичен речник по социология от БАН" в текстов .doc-формат. Че имената в явно известния авторски колектив не ми говореха нищо, ме наведе на мисълта дали не е крайно време да се запозная поне с по-видните родни представители на тая наука.

В тоя ред на мисли, сблъсъкът с българския вариант на термини, които три години си повтарял на немски, е забавен.

Отделно прави впечатление, че липсват понятия като консумация и хабитус, а в 458-те страници медии се среща точно веднъж. Хм.

Порно

Докато Ненчев се прехласва по безкрайно мазните италиански футболисти, човекът, сложил п(оп) в порно, разказва, какво е научил -- от живота и работата си.

I’m a powerful woman. I think that’s intimidating to a man, on every level. That’s why I always go out of my way to be ultranice and ultrasweet and coy, because it makes people feel comfortable, and I want people to feel comfortable around me before I put them in a headlock.

И то остроумно, смея да твърдя.

Do the Rambo

Ако не беше Заека, сигурно щях да пропусна и новия Рамбо. Всичко друго, което зная за тоя филм/герой е от чуто или прочетено. Еми Рамбо 4 кърти! Със или без химикали в различни части от тялото си, Сталоун е баси пича.

Филмът очаквано не е изграден върху остроумни диалози -- за около 80 минути самият Рамбо има не повече от 30 реплики, което пак му отрежда сравнително предна позиция. За сметка на това толкова кръв и издевателства бях виждал само в Cannibal Holocaust. И, майка му стара, изкефих се! Изкефих се на бруталното възмездие, което в лицето на главния герой се изсипа върху насилниците. Изкефих се на мълчаливия титан, който само с увисналата си физиономия и напомпани бицепси безмълвно повтаряше "Аз съм машина за убиване". Изкефих се на пръснатите като пъпеши глави на гадните бирмански войници и разпрания търбух на мустакатия им главатар-педофил. Не съм си и представял, че четвърт час картечен огън, сеещ смърт сред прииждащите орди, ще ме накара да вдигам ръце пред екрана като футболен запалянко.

Най-якото във филма е, че няма колебание в действието. Всичко е просто и ясно -- който се ебава с мирните жители, той яде лайната. А Рамбо кара лайновоз!

Бръм-бръм

Миксирането на парче със самото него е техника, която не всеки може да си позволи без да бъде овикан от тълпа бесни роботи. Талант или опит, посетилите Слънчев Бряг миналото лято Richie Hawtin и Magda доказано нямат проблеми с нея.

Моят първи и единствен опит се сведе до случайността да си пусна Roar в два различни плеъра с около секунда разминаване.

При друго парче резултатът щеше да е най-малкото дразнеща какофония. В случая обаче стана ебаси бормашината -- двойно учестен handclap и още по-разбиващо бръмчене. Наслагването на така циклично-минималистичната композиция на моменти води до звуковa вълнa, наподобяващa цял автопарк пърпорещи Simson-и. Понеже честотата се променя в рамките на самото парче, едносекундното разминаване прави преходите по-бавни, но и по-шумни. Единственият недостатък е в сравнително дългия брейк по средата, където перкусиите, които го прекъсват, звучат тъпо една след друга.

Ако имаш песента, пробвай непременно. При мен стана с Winamp и foobar2000.

Тайнствените златни градове

Басейн с акули, басейн с пари.
Пари и акули и акули с пари.

На колене, о, простосмъртни!