В името на нагледността и с пълното съзнание, че позволяващото идентификация показване на индивида без неговото изрично съгласие, не е твърде етично, прилагам (в случая и единствената) снимка в профил. Последната е направена на автобусната спирка Trier Hauptbahnhof, която е ареалът на една друга обществена група, отдавна спечелила социологическия ми интерес. Но за нея - друг път.
Кадърът естествено е супер шпионски, защото бях принуден да прикрия
1) че го правя, снимайки с гръб към обекта
2) неистовия смях, който съдържанието му предизвикваше.
Отначало не можех да повярвам, че виждам такова нещо; дамата вляво май също не може. Въпросният индивид разговаряше с друг такъв, който по пол и възраст не се различаваше от него, но пък носеше отговарящи на първия признак дрехи. Сиреч нямаше нито рокля на цветенца, нито кожена дамска чанта, нито обеци, нито бели дамски обувки и бели чорапи. Нито косми в ушите :-D
"Бабата" му обясняваше, че намира подобен имидж за нещо толкова нормално, колкото "ей тази жена например" (*посочва една лелка наблизо*). Събеседникът й пък питаше, не е ли трудно да се поддържа. Общо взето ситуацията изглеждаше като случайна среща на двама приятели, които при последната си такава са били хетеросексуални и изведнъж, след коренна промяна у единия, другият живо се интересува от обстоятелствата й.
И за да не остана на ниво "баба ми пикае права", нека отбележа, че заниманието с транссексуални е особено благодатно за изследване на пола като социална категория, противопоставена на биологичната даденост - справка Харолд Гарфинкъл и транссексуалната Агнес.
