Намери ме

Тоя блог не много е известен. Но с Google Analytics поне виждам как точно е станал такъв за някого. Старт даде Заека, а ето избрани формулировки, търсенето на които е довело до тук:

• "sensitive+data+2" (номер 1)
• кортизон
• elektroe
• jaegermeister
• Тера+патрик
• пневматична+ножица
• +тук+всеки+е+друг+и+никой+не+е+самия+себе+си++за+das+man
• бира+скара+плаж+море (това би трябвало да води другаде)
• sex+telefoni
• volcano+пералня
• секс+след+работа
• Шютц (социолозите се надушват отдалеч)
• lonsdale
• направи перка

Я и малко автореклама да пласирам.

Toulouse is on the map!

Съвпадение?

Истината за мен

Sauna und Beischlaf

Am besten fickt man erst und badet dann.
Du wartest, bis sie sich zum Eimer bückt
Besiehst den nackten Hintern, leicht entzückt
Und langst sie, durch die Schenkel, spielend an.

Du hältst sie in der Stellung, jedoch später
Sei's ihr erlaubt, sich auf den Schwanz zu setzten
Wünscht sie, die Fotze aufwärts sich zu netzen.
Dann freilich, nach der Sitte unsrer Väter
Dient sie beim Bad. Sie macht die Ziegel zischen
Im schnellen Guß (das Wasser hat zu kochen)
Und peitscht dich rot mit zarten Birkenreißern
Und so, allmählich, in dem immer heißern
Baslamischen Dampf läßt du dich ganz erfrischen
Und schwitzst dir das Geficke aus den Knochen.

Не, въпреки тематичната прилика, това не съм аз. Това, приятелю, е no one less than Бертолд Брехт. Същият Брехт, който гради теорията на епическия театър, който иска да превърне радиото в двупосочен медиум за комуникация и който твори поезия за... кхъм - любовта. Именно "Gedichte über die Liebe" беше озаглавен сборника, който колегата Пютц тикна в ръцете ми вчера с изричния Hinweis към горното стихотворенийце.

Frauen müssen mehr Brecht lesen, както отбелязва той.

Minoriteam

След като Tim_Logik бе така добър да ме насочи към нечовешки смешния дебют на Korgoth of Barbaria, нямаше как да не разгледам сайта на хостващия канал - [adult swim]. Както винаги, първо се насочих към секцията downloads/goodies, където следният тапет ми хвана окото:



Може би нямаше да стопля веднага, ако не беше описанието отдолу, гласящо "The greatest racial stereotype superhero team that ever was!", на което здраво се изхилих. И след като расистките вицове са ми така любими (сега, нито мразя евреи, нито бия чернокожи, ама да им се смея далеч не ми е неудобно), подобен сценарий естествено намери добър отзвук у мен.
Или как ти се струва идеята за арабски петролен милиардер, афроамериканец-спринтьор, евреин-олимпиец (хм...), жълтурко в инвалиден стол и брониран хиндуист, вплетени във вечна етническа борба със сенчеста фигура с пирамидата на всевиждащото око вместо глава, подпомагана от корпоративна стълба (wtf?), расистки Франкенщайн и човек, който всъщност е тест? Е няма такива персонажи :-)
На страницата на сериала можеш да поиграеш и расистка дама.

Да живее толерантността!

La Ville de Trèves: A.R.T.-инсталация

В очакване на оранжевите.

Жега

Може би знаеш, че не обичам лятото. Селски сезон ми се чини. Твърде е възможно това ми отношение към него да е последвало от варненските му прояви в лицето на разгащените мачовци с три-четвърти гащи, тениски без ръкави и задължително белите "чалга-чехълки с място за космат палец отпред", както някой със забележителна точност определи тоя фундаментален елемент на българския самър-аутфит.
Хиър ин Триър лятото удари много злобно вчера, а в момента идеята да изпържа яйце на перваза далеч не изглежда така неосъществима както в нечувания майски студ преди две седмици. Навън е триста милиона градуса по който-си-искаш, а народът вече чинно броди по джапанки, сандалки, мокасини и прочее проветриви обуща. Аграрната следа тук изглежда различно - от време на време се среща някой бос неприятник - тренд, който не се наемам да съпоставя с бг варианта. В типичния си хипарски стил половината уни е налягало по тревата в кампуса и фотосинтезира с раста-плитките си, на открито не се живее, но стаите са учудващо прохладни. И все пак искрено съжалих трижди препотения Барт, който днес видимо болен изнесе една от най-скучните си презентации, които, бидейки винаги такива, пак бледнееха пред тази.

Има нещо обаче: мирише на секс. Всеки се е разголил максимално, лъсват татуси, дупенца, бицепси, цици, Йоана е ab sofort с мръснишки маникюр, а парфюмите при разминаванията - освен ако не случиш на някой втасал металист с кубинки - лъхат буквално на разврат. В подобна обстановка, надявам се споделяш, самото усилие за концентрация върху учене и работа е твърде трудоемко и обидно неблагодарно. Разбираемо зачестяващите предложения за излизане от страна на колегите допълнително усложняват ситуацията.

Не ме разбирай погрешно - няма да заобичам лятото. Докато минавах на червено на най-мудното кръстовище преди броени часове, оглеждайки се за полицаи, вече си представях как контрирам евентуална намеса на органите на реда с въпроса "А вие какво предпочитате - да умрете от жега, чакайки?", след което те набират, а пък аз почвам да им пея Cop Killer на Body Count. За петте секунди, които после ми трябваха, за да отключа входната врата, слънчевият удар надвисна застрашително над мен. Летните дрехи са оскъдни и скучни, хич не ми играй на less is more - тоя лес не е. Студ, сняг, дебело зимно яке и disco rout към Св. Мориц. Но кой ли ме пита.
Затова си мрънкам тук, а ти четеш. В горния ред на мисли ме осени парадоксалното проникновение:

Защо да спиш гол, когато няма никой до теб?
Защо да спиш гол, когато има някой до теб?

Анализче

Геша ми беше разправял за някой от Comics, който бил толкова нахранен, че преживял нещо като nde, в който се издигнал над себе си и наблюдавал деградиралото си тяло от трето лице. С разликата, че не друсам (въпреки едно скорошно подозрение от страна на колегите в дискотеката), в последно време ми се случва нещо подобно. Някак за секунди забравям, че съм аз и възприемам самия себе си като чужд, гледам собствената си ситуация като на кино, като физически пасивен зрител, или просто като най-нормалния 3rd person shooter.

Може би не е съвсем ново за мен като се има предвид, колко често ми се е случвало да се удивлявам на собственото си съществуване - замисли се, ТОВА СИ ТИ, направляваш себе си със собствената си мисъл, ОСЪЗНАВАШ СЕ! Не, не съм преминал към Кришна или към която и да е друга религиозна дивотия (да ме прощава Стоян). Тия наблюдения са си лично мои и не задължавам никого с тях, най-малко себе си. А като съм почнал, ще призная, че от малък ми се завива свят от мисълта, че Космосът е безкраен. Представи си! Как може да е безкраен, деба? Като отричах пред майка ми това да е възможно, тя казваше само: "Добре. А какво има отвъд? Мишки?", с което тотално зачукваше невръстния ми мозък.

Но да не пропусна примера - днес след работа, докато чаках всички да се наприказват (Кви са тия седянки след работа ве! На мен ми се спи - две не виждам - наште наизвадили бекса и плющят кат невидели.), че да се възползвам от моторизиран превоз към къщи, седейки на една маса, пак излязох. Причината до голяма степен беше породена и от въпроса "Какво, по дяволите, правя сред тези хора?!". Ако видиш въпросните субекти, ще разбереш. Плешив плъх-лилипут, с козя брадичка и най-мърляшкия скейт-аутфит. Лъснато пръцливо келешче с неоправдано високо мнение за себе си. Триер-Вест-пиян французин, един вид Jean-Luc Clochard, който просто няма стой за простотии и плоски шегички. (Следното пиша на английски, защото винаги ми идва в тоя вид при подобни случаи:) Ultra FAT BASTARD цоцолана с мега селташки "Иш бин еш ниш"-акцент. Трътлест псевдо-куул цървул със заклевамсенайдразнещопедерасткия глас на света и нетърпимо хладно-арогантно поведение. Констелация веднъж! И, бога ми, какви разговори! При всяка следваща реплика ми идеше да троша глави със стъклените пепелници.

Струва ми се, това самодистанциране се случва в моменти, в които не искаш да си там, където си, там бидейки доволно абстрактно хронотопно понятие. Просто когато нещата станат "ебал съм я цялата работа" и искаш да си биеш камшика. А не можеш. Това е твоето бягство в главата ти.
И седя, и си гледам, и се чудя. Аз ли съм или не съм? Ех, Йоце, Йоцеее, късметлия си бил ти!

Loseamp

Програмата с ламата. Der Audio-Player schlechthin. Съмнявам се да липсва на щайгата ти, още повече - да не си чувал за него.
Честно казано, не ползвам и половината от функциите му, дори с удоволствие бих си сложил Lite версията, ако имаше media library. Едно от главните му предимства е, че е лекичък и пере успешно дори на слаби машини. В тоя смисъл прокълнатата версия 3 беше такъв провал, че създателите преминаха направо на 5, опитвайки се да забравят онова нечовешко 20-секундно зареждане на плеъра. От петицата нямах оплаквания.

Вчера обаче гадинката се обади за софтуерен ъпдейт, който точно тогава нямах желание да правя и отказах. Е, оттам нататък ампчето почна да се държи точно като заклеймената тройка. Пускам аудио-файл - то сече не, ами оре, човече, компютърът висва като нали-знайш-кво и аз почвам да се изнервям като Фолка, когато борави с Audacity.
Не чактисвам каква може да е логиката на пичовете от Nullsoft да въртят такива номера, все пак програмката и без това е безплатна, обаче ще ъпдейтна час по-скоро, защото това се не трае.

La Ville de Trèves: БДСМечо

Кока

Миналата седмица, за първи път от близо година насам, пих кола. Нямах много работа зад бара и реших да разнообразя редовната киба (Kirsch + Banane) с нещо посвоему ново. И понеже количката доста се харчеше, по едно време ми изчатка нещо и си налях една чаша. Опитвах я като за първи път - първо внимателно, усещах мехурчетата по езика си, вкусът беше почти непознат, но ужасно приятен.

Факт е, че наистина не бях близвал кола от сума време, с изключение на малкото количество в Dimix и Mixery, които исках да опитам (btw и двете са кола+бира и, ти майтап си правиш, ама като нищо да колабираш от подобна пикня). На следващия ден (следващата нощ по-точно) оправих още 2-3 чаши, с което, струва ми се, окончателно преустанових тъпата кола-диета, която и аз не знам защо си бях наложил. Еми ебал съм го, преди няколко седмици пък пуших, ама айде стига прегрешения. Няма да се наливам като преди, но определено ми влиза в менюто. Ква е файдата като не пия? Не съм умрял в абстиненция и все пак, май рекох и предния път, - като ми е вкусно, ще си консумирам. Грабнииииииии!

Newwavenuelectropop

Ето, че и в България има хора, що отбират от електронна музика. Само дето рядко се п(р)оявяват. Имената на флайерчето трудно се четат, затова ги виж тук.
Ако си в София, просто нямаш извинение да не отразиш.

La Ville de Trèves: Ich heiße Norma.

Jean Baker при това! Хитра реклама на едноименната верига магазини за хранителни стоки.