"The only thing I want to ask you, please, do not queue more then 3 EPs or 1CD at a time or I kill your family and burn your house down. Then I go to the cemetery, find the graves of your grandparents, dig them out and rape them. And after that, i hope you commit siucide or i have to ban you at long last, mate."
Айде по-кротко с юзър инфото, а? Колкото и бездарни лийчъри да има в slsk, никой от тях не е заслужил подобно отношение.
Винилът, който изтеглих от теб, не ми хареса. Ти си виновен and for this i will kill you.
Не е хубаво, нали?
вторник, януари 31, 2006
понеделник, януари 30, 2006
Дядо Секс
Ха! Тъкмо преди малко официално повиших нивото на общата си култура с неоценимото знание за личността Франц Едер. Михаел от курса ми, родом от Заарланд (да, по дяволите, единично "s" пред гласна се чете "з" на немски, престанете с тоя Саарбрюкен!), ме светна за тази магнетична фигура от родното му място, която след многобройни успехи в бодибилдинга, се почувствала призвана да отпере едно долнопробно порно, и то не къде да е, а в собственото си фитнес студио. Така под безпрецедентно иновативното заглавие "Exzesse im Fitnesscenter" излязъл един от най-жалките продукти на този раздел в развлекателната индустрия.
Това, заради което вече щях да пусна малко в гащите от смях, беше, че при заснемането тоз образ си е плякнал изкуствен порно-мустак (който освен другото частично се отлепя и е на косъм да падне в разгара на цялата диващина), ЗА ДА НЕ ГО ПОЗНАЯТ ХОРАТА!!! Как да кажа... дори щраус, заровил глава в пясъка, има по-голям шанс да остане инкогнито. Разпознава го не само жена му, но и цял Заарланд. От първото - развод (о, изненада), от второто - вечна памет в сърцата и умовете на значителен брой младежи от провинцията.
Други бонуси са петте реплики на кръст, които културистът превърта по време на изявата си, както и безцеремонните наставления на оператора в ефир. За повече, виж това.
Това, заради което вече щях да пусна малко в гащите от смях, беше, че при заснемането тоз образ си е плякнал изкуствен порно-мустак (който освен другото частично се отлепя и е на косъм да падне в разгара на цялата диващина), ЗА ДА НЕ ГО ПОЗНАЯТ ХОРАТА!!! Как да кажа... дори щраус, заровил глава в пясъка, има по-голям шанс да остане инкогнито. Разпознава го не само жена му, но и цял Заарланд. От първото - развод (о, изненада), от второто - вечна памет в сърцата и умовете на значителен брой младежи от провинцията.
Други бонуси са петте реплики на кръст, които културистът превърта по време на изявата си, както и безцеремонните наставления на оператора в ефир. За повече, виж това.
събота, януари 28, 2006
петък, януари 27, 2006
Filmtagebuch #1
Ab heute werden gelegentlich kurze Texte veröffentlicht über die Filme, die ich in den Filmvorführungen im Rahmen der Vorlesung “Geschichte und Genres des nicht-fiktionalen Films” bei Prof. Dr. Loiperdinger gesehen habe.
12.01. – Industriefilme
“GeSoLei” ist ein kurzer Werbefilm für eine Ausstellung zur Körperpflege in Düsseldorf. Eigentlich ein Zeichentrickfilm, in dem man ein Pinokio-ähnliches-Männchen sieht, das die drei Grundthemen der Ausstellung anschaulich präsentiert. Es handelt sich um Gesundheit, soziale Fürsorge und Leibesübungen, aus denen der Filmtitel abgeleitet ist. Man sieht das Männchen rennen, turnen, es bewegt sich zum Teil komisch. Der Zuschauer wird mit einfachen Hintergrundfarben und einem Spiel mit den Buchstaben der Themen konfrontiert. Am Ende der Sequenz werden ausführliche Informationen über Zeit und Ort der Ausstellung angegeben.
Die Bilder sind amüsant und stellen auf eine zugängliche Weise das Wesen der Körperpflege bzw. Hygiene, der Grundlage des Ereignisses, dar. Durch die lustigen Bewegungen des Männchen wird der Zuschauer zum Mitmachen animiert.
Zu der Produktion von “Wie der Berliner Arbeiter wohnt” soll angeblich ein Bulgare beigetragen haben – Zlatan Dudov, der auch mit Bertold Brecht zusammen gearbeitet hat. Es ist ein schwarzweißer Stummfilm, der sich mit den schlechten Lebensbedingungen in Berlin auseinandersetzt. Dabei werden vorwiegend Bilder von den armen Viertel der Stadt gezeigt – dunkle Gebäude, enge und schmutzige Straßen, abgerackerte Menschen mit zerrissenen Klamotten und kleine barfusse Kinder, die im Dreck spielen. Davon ausgehend, dass der Film im Auftrag der Kommunistischen Partei Deutschlands gedreht worden ist, sind solche Szenen zu erwarten.
“Licht” von Sven Nolden befasst sich mit der Verbesserung der Lichtverhältnisse am Arbeitsplatz. Der Film kann als Kulturfilm bezeichnet werden, da er dem Zuschauer Grundwissen im Bereich der Beleuchtungsmittel und -bedingungen vermittelt. Anhand praktischer Beispiele gibt der Film eine Erklärung für die Relevanz der guten Beleuchtung bei der Arbeit und kommt allmählich zu einer Schlussfolgerung, die der Losung am Ende zu entnehmen ist: “Gutes Licht – Schönheit der Arbeit”.
Als Kulturfilm ist auch “Metall des Himmels” anzusehen, sofern er eine ausführliche Veranschaulichung der Herstellungsprozesse in der Stahlindustrie erzielt und auch mit einer ihrer Zeit angemessen formulierten Aussage endet - “Deutsches Volk, deutsche Arbeit, deutscher Stahl!”.
Zwei Produktionen, die sich mit dem damals relativ jungen Medium Rundfunk befassen, sind “Das Auge der Welt” (über Fernsehen) und “Für jeden etwas” (über Radio). Der ersten sind damals utopische Züge zugeschriben worden, da sie hohe Erwartungen an das neue Medium stellt, indem sie darin u.a. Möglichkeit für einen gleichzeitigen visuellen Umgang zweischen weit voneinander entferten Personen sieht. Durch sein lustiges Sujet unterscheidet sich der Film über den Hörfunk von allen anderen wesentlich. Er stellt eine Situation dar, in der die Besucher einer Kneipe miteinander über die eigenen Vorlieben bezüglich des neuen Mediums streiten. Was will man hören? Will man überhaupt zuhören? Welche Musik ist besonders beliebt? Ein vom Rundfunkanstalt beauftragter Mann übernimmt die Führung der Handlung und anhand zahlreicher Beispiele stellt er den Vielfalt im Hörfunk unter Beweis, um den Filmtitel zu rechtfertigen. Die Leute in der Kneipe, sowie der Zuschauer selbst sollten davon überzeugt und als Nutzer dieser Kommunikationsform gewonnen werden.
12.01. – Industriefilme
“GeSoLei” ist ein kurzer Werbefilm für eine Ausstellung zur Körperpflege in Düsseldorf. Eigentlich ein Zeichentrickfilm, in dem man ein Pinokio-ähnliches-Männchen sieht, das die drei Grundthemen der Ausstellung anschaulich präsentiert. Es handelt sich um Gesundheit, soziale Fürsorge und Leibesübungen, aus denen der Filmtitel abgeleitet ist. Man sieht das Männchen rennen, turnen, es bewegt sich zum Teil komisch. Der Zuschauer wird mit einfachen Hintergrundfarben und einem Spiel mit den Buchstaben der Themen konfrontiert. Am Ende der Sequenz werden ausführliche Informationen über Zeit und Ort der Ausstellung angegeben.
Die Bilder sind amüsant und stellen auf eine zugängliche Weise das Wesen der Körperpflege bzw. Hygiene, der Grundlage des Ereignisses, dar. Durch die lustigen Bewegungen des Männchen wird der Zuschauer zum Mitmachen animiert.
Zu der Produktion von “Wie der Berliner Arbeiter wohnt” soll angeblich ein Bulgare beigetragen haben – Zlatan Dudov, der auch mit Bertold Brecht zusammen gearbeitet hat. Es ist ein schwarzweißer Stummfilm, der sich mit den schlechten Lebensbedingungen in Berlin auseinandersetzt. Dabei werden vorwiegend Bilder von den armen Viertel der Stadt gezeigt – dunkle Gebäude, enge und schmutzige Straßen, abgerackerte Menschen mit zerrissenen Klamotten und kleine barfusse Kinder, die im Dreck spielen. Davon ausgehend, dass der Film im Auftrag der Kommunistischen Partei Deutschlands gedreht worden ist, sind solche Szenen zu erwarten.
“Licht” von Sven Nolden befasst sich mit der Verbesserung der Lichtverhältnisse am Arbeitsplatz. Der Film kann als Kulturfilm bezeichnet werden, da er dem Zuschauer Grundwissen im Bereich der Beleuchtungsmittel und -bedingungen vermittelt. Anhand praktischer Beispiele gibt der Film eine Erklärung für die Relevanz der guten Beleuchtung bei der Arbeit und kommt allmählich zu einer Schlussfolgerung, die der Losung am Ende zu entnehmen ist: “Gutes Licht – Schönheit der Arbeit”.
Als Kulturfilm ist auch “Metall des Himmels” anzusehen, sofern er eine ausführliche Veranschaulichung der Herstellungsprozesse in der Stahlindustrie erzielt und auch mit einer ihrer Zeit angemessen formulierten Aussage endet - “Deutsches Volk, deutsche Arbeit, deutscher Stahl!”.
Zwei Produktionen, die sich mit dem damals relativ jungen Medium Rundfunk befassen, sind “Das Auge der Welt” (über Fernsehen) und “Für jeden etwas” (über Radio). Der ersten sind damals utopische Züge zugeschriben worden, da sie hohe Erwartungen an das neue Medium stellt, indem sie darin u.a. Möglichkeit für einen gleichzeitigen visuellen Umgang zweischen weit voneinander entferten Personen sieht. Durch sein lustiges Sujet unterscheidet sich der Film über den Hörfunk von allen anderen wesentlich. Er stellt eine Situation dar, in der die Besucher einer Kneipe miteinander über die eigenen Vorlieben bezüglich des neuen Mediums streiten. Was will man hören? Will man überhaupt zuhören? Welche Musik ist besonders beliebt? Ein vom Rundfunkanstalt beauftragter Mann übernimmt die Führung der Handlung und anhand zahlreicher Beispiele stellt er den Vielfalt im Hörfunk unter Beweis, um den Filmtitel zu rechtfertigen. Die Leute in der Kneipe, sowie der Zuschauer selbst sollten davon überzeugt und als Nutzer dieser Kommunikationsform gewonnen werden.
четвъртък, януари 26, 2006
The roof is on fire
Днес, 26-ти януари 2006, малко преди три следобед пропищя противопожарната аларма във Fachlesesaal B на университетската библиотека в Триер! Изненадвашо отегчен и монотонен, по-късно определен от една от посетителките на библиотеката като "blöde bayerische Stimme", глас започна да информира: "Feueralarm! Feueralarm! Bitte verlassen Sie das Gebäude.", прекъсван периодично от ужасяващо пищене. Народът в библиотеката обаче пет пари не даваше, поне не и след първите няколко повторения. А и още не миришеше (като в епизода на "Приятели", където Джоуи и Чандлър са се изопнали лешперската на новите си хиперудобни фотьойли и при подобна аварийна ситуация решават, че щом подът не е горещ, значи имат още време да зяпат телевизия). Все пак повечето малко по малко взеха да се надигат, но явно просто защото шумът обезсмисляше престоя им там; то ако беше сериозна работата, да се бяха опекли вече, но пък тогава и реакцията им би била друга. В голямото фоайе в основната сграда се бяха събрали няколко объркани посетители с папки и книги под мишница и се мотаеха небрежно на фона на леко глъхнещия заради отдалечеността, но все тъй дразнеш сигнал. Общо взето нещата нямаха вид на пожар и не след дълго хората се върнаха по местата си.
Интересно беше, че новината междувременно достигна компютърната зала на библиотеката и някой нехайно подхвърли въпроса "Абе някой чул ли е за няква пожарна аларма в Б?", утвърдителния отговор на който, получи с такава апатия от страна на отговарящия, че цялата зала избухна в смях. Липсваше само да се добави "Let the motherf**ker burn!", макар че в крайна сметка тревогата май се оказа фалшива.
Заради нея Лойпера закъсня за лекцията и оправда недобрата си подготовка с това, че са го изгонили от офиса му заради алармата.
Аз, хич да не е, добих известен страх при активирането на сирената, защото почти мигновено се сетих за Ясински във Виена, който – както сам каза – веднъж да отиде да си вземе книжка от библиотеката, а тя кво – опожарена. Шепа пепел, един вид, която е единственото останало и от една друга сграда.
Има явно разни субекти с пиромански наклонности и фетиш към аутодафетата, ама и "боят - той изгражда, той не да разгражда – той изгражда...".
Интересно беше, че новината междувременно достигна компютърната зала на библиотеката и някой нехайно подхвърли въпроса "Абе някой чул ли е за няква пожарна аларма в Б?", утвърдителния отговор на който, получи с такава апатия от страна на отговарящия, че цялата зала избухна в смях. Липсваше само да се добави "Let the motherf**ker burn!", макар че в крайна сметка тревогата май се оказа фалшива.
Заради нея Лойпера закъсня за лекцията и оправда недобрата си подготовка с това, че са го изгонили от офиса му заради алармата.
Аз, хич да не е, добих известен страх при активирането на сирената, защото почти мигновено се сетих за Ясински във Виена, който – както сам каза – веднъж да отиде да си вземе книжка от библиотеката, а тя кво – опожарена. Шепа пепел, един вид, която е единственото останало и от една друга сграда.
Има явно разни субекти с пиромански наклонности и фетиш към аутодафетата, ама и "боят - той изгражда, той не да разгражда – той изгражда...".
понеделник, януари 23, 2006
Аферим, ARCOR, машаллах
Е, разгеле, доживях да ми пуснат нета. То не бяха корекции, анулирани договори, отложени срокове, върнати доставки, недошли техници и скъпи разговори. Ебахти уредената страна - близо два месеца минаха от подписването до включването. Нещо телефонът само не ще да припали, но на този етап мога да се примиря. Важното е, че съм в матрицата.
Дръж се, Аркоре, ще те доим!
Дръж се, Аркоре, ще те доим!
вторник, януари 17, 2006
Психаротерапия
RUBENS IV се казва опитът, организиран от факултета по психология към Университет Триер. Научих за него от обява на колоните в университета, която набира доброволци за провеждането му. Още първото инфо, което ти дават, е, че не се използват нито електрошок, нито някакви медикаменти, т.е. нито ще те пържат, нито ще те тровят. Което пак не е голямо успокоение, защото гумените палки или загорелите афроамериканци очевидно не спадат към нито една от двете категории. Но да не преувеличаваме.
Ключовата дума в текста е “Belastungstest” (от нем. Belastung – натоварване), обаче нищо конкретно. Освен времетраенето – общо около 120 минути – разпределено на две части в два поредни дни.
Обявеното възнаграждение варира от (сигурни) 12 до (евентуални) 20 евро. Не пише обаче от какво зависи. Все едно. Пратих мейл на посочения адрес, изявявайки желание за участие. По-късно, след като вече оставих и телефон за връзка, ми се обадиха за окончателното записване. Единственият въпрос, който ми зададоха, беше дали в момента взимам някакви медикаменти, съдържащи кортизон. Какво е кортизон, питай Mногознайката или виж в гугъл. Заради спецификата на провеждане, изискваща всеки доброволец да бъде третиран отделно, се оказа, че графикът е запълнен до края на януари. Мен очакват на 3.02 и 4.02, съответно от 15:00 и 11:00.
Разбираемо, но пък и кофти е, че целият пърформанс е забулен в мистерия. От обявата става ясно само, че досега вече е имало три такива експеримента (логично, щом този е IV), участниците в които, нямат право да кандидатстват за този. В нета не намерих дори и толкова.
Неминуемо се сещам за “Senseless” с Марлън Уеънс, където главният герой, опитващ се да заработи пари по всевъзможни начини, включително дарявайки кръв и спрема, участва в тест на нов химически продукт, от който (вярно, по негова вина) му се ебава майката. Гласът по телефона обаче ме увери, че тук не става дума за нищо телесно. Фактът, че са замесени психолози, предполагам, е достатъчна гаранция за това.
Надушвам церебрална атака...
Ключовата дума в текста е “Belastungstest” (от нем. Belastung – натоварване), обаче нищо конкретно. Освен времетраенето – общо около 120 минути – разпределено на две части в два поредни дни.
Обявеното възнаграждение варира от (сигурни) 12 до (евентуални) 20 евро. Не пише обаче от какво зависи. Все едно. Пратих мейл на посочения адрес, изявявайки желание за участие. По-късно, след като вече оставих и телефон за връзка, ми се обадиха за окончателното записване. Единственият въпрос, който ми зададоха, беше дали в момента взимам някакви медикаменти, съдържащи кортизон. Какво е кортизон, питай Mногознайката или виж в гугъл. Заради спецификата на провеждане, изискваща всеки доброволец да бъде третиран отделно, се оказа, че графикът е запълнен до края на януари. Мен очакват на 3.02 и 4.02, съответно от 15:00 и 11:00.
Разбираемо, но пък и кофти е, че целият пърформанс е забулен в мистерия. От обявата става ясно само, че досега вече е имало три такива експеримента (логично, щом този е IV), участниците в които, нямат право да кандидатстват за този. В нета не намерих дори и толкова.
Неминуемо се сещам за “Senseless” с Марлън Уеънс, където главният герой, опитващ се да заработи пари по всевъзможни начини, включително дарявайки кръв и спрема, участва в тест на нов химически продукт, от който (вярно, по негова вина) му се ебава майката. Гласът по телефона обаче ме увери, че тук не става дума за нищо телесно. Фактът, че са замесени психолози, предполагам, е достатъчна гаранция за това.
Надушвам церебрална атака...
петък, януари 13, 2006
Дребни работи
Понеже си падам доста нерешителен купувач, особено при скъпи продукти, и дори след месец рисърч често се случва да съжаля за дадена покупка, откакто в средата на ноември си купих лаптопа, не ме пуска крастата да зяпам какво ново са изкарали, че да се ядос(в)ам, как съм се прецакал. Видяното обаче, за моя радост, само потвърждаваше чудесния ми избор на TOSHIBA Satellite L20-112, който като последен екземпляр награбих за 819 евро от Mediа Markt. Тази цена беше с десет евро по-ниска от обявената в магазина и с 30 от онази на уебсайта му. Според етикета за нея получих:
Intel Celeron M 360J 1,4 GHz
15” TFT XGA (1024x768); ATI Radeon Xpress 200 M 128 MB Shared
512 MB DDR2-RAM
80 GB
WLAN
DVD-Multi-Recorder
Li-Ion ~2,5 h
Впоследствие се оказа, че видео-картата е с 256 мегабайта споделена памет (нещо много необичайно), а батерията успява да издрапа три часа при сравнително слабо натоварване.
Хубаво, ама точно днес в Saturn ми забиха пирона със 799 евро за следната конфигурация:
Intel Celeron M 360J 1,4 GHz
15,4” TFT WXGA (1280x800); ATI Radeon Xpress 200 M 128 MB Shared
512 MB DDR2-RAM
100 GB
WLAN
DVD-Multi-Recorder
Li-Ion ~2,42 h
Става дума за новия TOSHIBA Satellite A100-507, който освен всичко друго има FireWire порт, по-бърза записвачка, както и едно USB повече.
Че и за 20 камъка по-малко.
Дразни.
P.S. Между другото офертата е просто невероятна, не знам как още не са ги разграбили.
Intel Celeron M 360J 1,4 GHz
15” TFT XGA (1024x768); ATI Radeon Xpress 200 M 128 MB Shared
512 MB DDR2-RAM
80 GB
WLAN
DVD-Multi-Recorder
Li-Ion ~2,5 h
Впоследствие се оказа, че видео-картата е с 256 мегабайта споделена памет (нещо много необичайно), а батерията успява да издрапа три часа при сравнително слабо натоварване.
Хубаво, ама точно днес в Saturn ми забиха пирона със 799 евро за следната конфигурация:
Intel Celeron M 360J 1,4 GHz
15,4” TFT WXGA (1280x800); ATI Radeon Xpress 200 M 128 MB Shared
512 MB DDR2-RAM
100 GB
WLAN
DVD-Multi-Recorder
Li-Ion ~2,42 h
Става дума за новия TOSHIBA Satellite A100-507, който освен всичко друго има FireWire порт, по-бърза записвачка, както и едно USB повече.
Че и за 20 камъка по-малко.
Дразни.
P.S. Между другото офертата е просто невероятна, не знам как още не са ги разграбили.
петък, януари 06, 2006
Смях в чата
Тук можеш да намериш адски забавен лог от IRC, в който неизвестен кандидат за хамама на #1_eg-varna буквално бива вкаран във филм. Ще запазя в тайна самоличността на шегаджиите, но ако имаш идея кои са, сигурно ще ти е още по-смешно :-D
вторник, януари 03, 2006
My washing machine
Както сигурно е станало ясно от единствения ми досега пост на немски, прането в Триер ми е сравнително сериозен проблем. Главна причина за това е липсата на пералня в квартирата ми, а отдалечеността на обществената, както и високите цени в нея правят нещата още по-сложни.
Офертата, която ми вкара не кой да е, а баба ми, е за някакъв странен уред, който, поставен в дълбок съд с вода, прах за пране и дрехите, генерира ултразвукови вълни, чрез които почиства последните. Тя от своя страна е била зарибена от някаква нейна приятелка, която ги продава и - поне така твърди - ползва. Чух и негативни мнения относно това техническо чудо, затова реших да проверя направо в магазина. За жалост така и не го видях, защото беше затворен, а се оказа, че се намира във вътрешността на един вход, като единственото, което загатваше за съществуването му, беше червен надпис на вратата, който гласеше "ултразвуков уред за пране ет. 1 volcano eeg". Като първи резултат от търсенето на последните две думички, google ми показа това:
http://members.bitex.com/eeg/
Текстът е интересен, indeed, и ако не беше на места безсрамно неграмотния английски, щеше да прави що-годе добро впечатление, въпреки подозрителния гаражен-ве-ес-телешоп-имидж. Ако се абстрахирам от съмнителната корпоративна идентичност на Юро Електро Груп, ме притесняват две неща:
1. Kолкото и да ми обясняват, че джаджата is provided with extremely reliable el. protection, си представям, че все едно пльосвам включен сешоар във ваната. А това стане ли, мога само да мечтая, съдбата ми да е като на Ник Маршал в "Какво искат жените".
2. Хубаво, дрехите се изпират. Ама кой ще ги суши? Айде, чорапите ще ги усучеш и после - на парното, но дори след центрофуга в пералнята всичко излиза влажно и трябва да съхне 2-3 дни, а какво остава за накисването в леген.
От друга страна дори да го купя, ползването му ще е временно и частично, предимно за бельо и чорапи (чорапите нали не са бельо?), поне докато си купя нормална пералня втора ръка или намеря някоя на шпермюл.
Aко не спечеля червената Hanseatic LB 1200 от томболата на OTTO, поне знаеш с какво може да ме зарадваш на рождения ми ден.
Офертата, която ми вкара не кой да е, а баба ми, е за някакъв странен уред, който, поставен в дълбок съд с вода, прах за пране и дрехите, генерира ултразвукови вълни, чрез които почиства последните. Тя от своя страна е била зарибена от някаква нейна приятелка, която ги продава и - поне така твърди - ползва. Чух и негативни мнения относно това техническо чудо, затова реших да проверя направо в магазина. За жалост така и не го видях, защото беше затворен, а се оказа, че се намира във вътрешността на един вход, като единственото, което загатваше за съществуването му, беше червен надпис на вратата, който гласеше "ултразвуков уред за пране ет. 1 volcano eeg". Като първи резултат от търсенето на последните две думички, google ми показа това:
http://members.bitex.com/eeg/
Текстът е интересен, indeed, и ако не беше на места безсрамно неграмотния английски, щеше да прави що-годе добро впечатление, въпреки подозрителния гаражен-ве-ес-телешоп-имидж. Ако се абстрахирам от съмнителната корпоративна идентичност на Юро Електро Груп, ме притесняват две неща:
1. Kолкото и да ми обясняват, че джаджата is provided with extremely reliable el. protection, си представям, че все едно пльосвам включен сешоар във ваната. А това стане ли, мога само да мечтая, съдбата ми да е като на Ник Маршал в "Какво искат жените".
2. Хубаво, дрехите се изпират. Ама кой ще ги суши? Айде, чорапите ще ги усучеш и после - на парното, но дори след центрофуга в пералнята всичко излиза влажно и трябва да съхне 2-3 дни, а какво остава за накисването в леген.
От друга страна дори да го купя, ползването му ще е временно и частично, предимно за бельо и чорапи (чорапите нали не са бельо?), поне докато си купя нормална пералня втора ръка или намеря някоя на шпермюл.
Aко не спечеля червената Hanseatic LB 1200 от томболата на OTTO, поне знаеш с какво може да ме зарадваш на рождения ми ден.
понеделник, януари 02, 2006
Двоен удар
Днес случайно научих, че любимите ми Nitsch & Gleinser са преиздали едно свое парче под формата на винил с ремикс от другата страна. Нямаше да е голяма новина, ако не ставаше дума за Deuxieme.
Този трак чух за първи път преди повече от година и го търся ever since. Една супер рядка компилация - всъщност първия релийз на Voltage Musique - е единственото място, където (не) можеше да бъде открит досега. А репреса намерих почти веднага, след като разбрах за съществуването му, в slsk.
Парчето е адски готино и ме беше грабнало още при първото слушане с мелодичните си синтове и стабилната бас-линия. Но най-якото в него е зациклящият ефект, наподобяващ мутирала патешка свирка или просто някой, който тананика "ту-ту-ту-туту" през вокодер. Не можах да намеря точен превод на заглавието, но определено е свързано с числото 2. Нищо чудно - тия двамата са непобедим тим.
edit: deuxieme не е нищо повече от числително редното от 2, така че заглавието трябва да означава Вторият.
Този трак чух за първи път преди повече от година и го търся ever since. Една супер рядка компилация - всъщност първия релийз на Voltage Musique - е единственото място, където (не) можеше да бъде открит досега. А репреса намерих почти веднага, след като разбрах за съществуването му, в slsk.
Парчето е адски готино и ме беше грабнало още при първото слушане с мелодичните си синтове и стабилната бас-линия. Но най-якото в него е зациклящият ефект, наподобяващ мутирала патешка свирка или просто някой, който тананика "ту-ту-ту-туту" през вокодер. Не можах да намеря точен превод на заглавието, но определено е свързано с числото 2. Нищо чудно - тия двамата са непобедим тим.
edit: deuxieme не е нищо повече от числително редното от 2, така че заглавието трябва да означава Вторият.
неделя, януари 01, 2006
Архив
OT: ***
<M-Tel - Kadeto i
da si v Bulgaria>
dobro utro:)
<WSMS>
Най-милият sms, който съм получавал. Точно преди една година.
<M-Tel - Kadeto i
da si v Bulgaria>
dobro utro:)
<WSMS>
Най-милият sms, който съм получавал. Точно преди една година.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
