"Тъпо", помислих си за едва ли не конспиративно-теоритичното синхронно разваляне на апаратурата.
И кецовете ми се съдраха.
Но докато тяхното се задаваше от седмици насам, то последвалите ги верни мои слушалки, бяха тежък и неочакван удар. От снощи лявата им мида виси само на кабелчето си, а хедсетът е по-скоро незадоволителен заместител. Няма вече Кескувувуле докато всички спят.
Признавам, че не е като да ти изпуши хардът (с безценна информация и порнаци), обаче една от най-големите неволи на консуматорската практика е именно да трябва да смениш нещо, от чиято работа си доволен, но което се е повредило безвъзвратно. Причините за това са две -- финансова и функционална. Първата едва ли има нужда от разяснение; другата при мен се състои в нежеланието ми да купя два пъти един и същ продукт, независимо от качеството му, и важи приоритетно за дрехи/обувки. Така почти без типичния за една нова покупка ентусиазъм смених Понитата с чифт не по-лоши, но и не по-добри PF Flyers.
Всъщност, първите отдадоха последна чест на място, където през близо двете си години всеотдайна служба не бяха стъпвали -- на баскетболното игрище. Предупреждение по случая: през 30-те прадядо ти може да е хвърчал през трима с Converse Chucks, обаче днешното темпо на игра изисква далеч по-комфотни алтернативи.
От казуса със слушалките пък изпъква и едно подпроявление на функционалния проблем, свързано с продуктово-специфичната сложност на потребителския избор. Свикнал с употребата на даден уред, човек обикновено престава да разсъждава върху работата и значението му, така че при изненадващата нужда да избере нов, трябва да мине през трудо- и времеемък процес на информиране. Доколко рационално в крайна сметка е решението му, си остава дъвка за научните усти.
четвъртък, юли 17, 2008
сряда, юли 16, 2008
вторник, юли 15, 2008
К*ра ми Раян
Понеже редовно си проверявам и спам фолдъра за разни погрешно попаднали там информацийки, забелязвам, че от едни десетина дни значителна част от истинския спам се обръща към мен с името Раян (Ryan). Раян това, Раян онова, инвестирай пари, купи си потник, уголеми си чурката. През живота си съм се регистрирал къде ли не и с един (обозрим) наръч никове, но Ryan никога не е бил сред тях, което, виждаш, прави ситуацията леко необяснима. Името всъщност го свързвам единствено с героя от Ориндж Каунти.
Та някакви идеи? Въпросният ми мейл-адрес е в Yahoo.
Та някакви идеи? Въпросният ми мейл-адрес е в Yahoo.
понеделник, юли 14, 2008
(L)egowelt
След като пристигна още в петък вечерта, усилията, които положих, за да не я отворя преди да си допиша и предам домашното, бяха неимоверни, но си струваха.
Директно от Den Haag electro capital, с пеещото леговелтско птиче до адреса на подателя и мистериозен гризач до моя. Вътре -- (почти) истински astro unicorn!
Gildan Ultra Cotton 2000, 205g/m памук, размер M. Цветът е Honey (189).
Познай какво ще нося на следващото парти.
Директно от Den Haag electro capital, с пеещото леговелтско птиче до адреса на подателя и мистериозен гризач до моя. Вътре -- (почти) истински astro unicorn!
Gildan Ultra Cotton 2000, 205g/m памук, размер M. Цветът е Honey (189).
Познай какво ще нося на следващото парти.
You Can't Stop the JAK
Някои започват, други привършват. След 10h ще предам "Aspekte der werblichen Kommunikation. Kritik der Kritik der Reklame", но ме чакат още 2-3.
Сега обаче ако не се изчекна на това пък:
Нямам търпение Strange Life да го издадат.
Сега обаче ако не се изчекна на това пък:
Нямам търпение Strange Life да го издадат.
четвъртък, юли 10, 2008
Sieh um dich
- Къде си паркирал?
- "Огледай се".
- (въртейки се на място) Нищо не виждам...
Факт е, че така се казва централна уличка в Триер. На нея пък ние кръстихме телевизионното си предаване.
52h в седмични заседания и още близо половината в допълнителна работа -- проучване, интервюта, снимки, монтаж. Плюс финален продукционен слалом миналия уикенд.
Резултатът: 23 минути ефирно време по актуални теми от региона.
Премиерата е утре, 11.07., в 19:30 немско / 20:30 българско време. Ще има и повторения -- виж от страничката горе. Offener Kanal Trier дори тук не всяка антена го лови, но програмата му тече и онлайн.
Надявам се да допадне на немскоговорящите; за другите -- някъде по средата, в края на репортажа за милата баба Ани, в надписите се чете Dimitar Gerganov.
вторник, юли 08, 2008
Сухопътен конвой
С покупки от магазина се качвам в автобуса и сядам по изключение някъде в началото, обратно на посоката на движение. След няколко спирки, тъкмо качил се млад мъж заема седалката срещу мен. Леко мърляв, но не ужасяващо, с различно сини дънки и дънково яке, с черно и рижо в косата, от които не разбрах, кое е естественото. Носеше обица поне на лявото ухо и очила. Имаше раница.
Качва се след малко някакъв друг -- по-възрастен и пълен, със съвсем къса сивобяла коса и червендалесто лице. С аналогично оръфани дънкови дрехи и златна верижка на врата.
Отправя се директно към първия с радостно изражение, което впоследствие заразява и него.
И за какво си говорят? За присъди, човек! Кой колко години получил! Май ставаше дума за трети лица, но какво от това. Тия двамата със сигурност не бяха от юридическата гилдия.
Обърнах се към прозореца и се захилих без глас.
Качва се след малко някакъв друг -- по-възрастен и пълен, със съвсем къса сивобяла коса и червендалесто лице. С аналогично оръфани дънкови дрехи и златна верижка на врата.
Отправя се директно към първия с радостно изражение, което впоследствие заразява и него.
И за какво си говорят? За присъди, човек! Кой колко години получил! Май ставаше дума за трети лица, но какво от това. Тия двамата със сигурност не бяха от юридическата гилдия.
Обърнах се към прозореца и се захилих без глас.
понеделник, юли 07, 2008
Няма вече CBS
When I'm feeling sad and lonely I just play the CBS...
Не американската медийна корпорация, а интернет-радиото/порталът/форумът The Cybernetic Broadcasting System е преустановило действието си преди броени часове. Причината е ниският слушателски рейтинг предвид усилията на екипа.
В траурно изявление и единствената останала във форума тема водещият RobotDJX говори за решението.
Стана ми адски тъжно. Никога не съм бил интегрална част от обществото около CBS, нямах регистрация. Но обичах прекрасната им музика, а понякога надничах из темите във форума, научавайки често безполезни, но винаги любопитни неща. Благодарение на CBS се запознах с талантливи изпълнители като Fred Ventura, Freak Electrique, Edward Artemiev, чух/видях една идея по-отблизо кръстника I-f и научих какво е Ewok. Коледните им топ 100 класации са нестихващо забавление и сред най-приятните неща, които имам на компютъра.
Преди седмица топката на Европейския финал дойде сребърна, а ден по-късно вилицата ми в мензата -- без извивка в шийката. И двете се оказаха неочаквани неудобства. Невероятно, какви последствия могат да носят на вид микроскопични промени, за които никога не си се замислял.
Съжалявам, че съм един от хората, "who are potential listeners for our musix but we are simply not reaching".
If I had known this before ;-(
неделя, юли 06, 2008
Вендинг-мендинг
Навръх Produktionswochenende-то от епичния ни медиен проект (за него -- скоро), неминуемата покрай Avid, After Effects & Co. комуникация "човек-машина" неочквано доби нови измерения. След като в късния съботен следобед по традиция огладнях, а в и без това почти празната си чанта лекомислено бях сложил само неядливи предмети, естествено трябваше да си купя нещо. Във време, когато кафетерията окончателно е затворила и в университета като цяло цари мир и тишина, за гладния/жадния студент автоматите във фоайетата представляват единствената опция.
Освен дежурните за кафе, в сграда A/B има още три вида -- за сладолед, за безалкохолни напитки и за шоколадови изделия. Тъй като офертата на първите не изглеждаше в състояние да задоволи конкретната ми нужда, с неохота се отправих към последния вариант за една Milka M-joy. Тук е уместно да отбележа, че изпитвам известен дискомфорт от подобни уреди. Теоретично контактът с тях е бърз, неперсонален, целенасочен; с една дума -- суперефективен. Обаче коя да е вмирисана, капризна, навъсена, свадлива или просто зла продавачка притежава предимство, което ще нарека ситуативна автокорекция. А именно, възможността да подходи по различен начин към различни ситуации/клиенти в зависимост от свойствата им.
След като съзнателно предпочетох аналогичен на най-близкия автомат, само защото на първия грееше малък надпис "genauen Geldbetrag einwerfen" ("пуснете точната сума" -- каквато нямах), придружен от съмнително мигащ червен диод, а еврото ми изчезна в жлеба му, се случиха няколко неща. Първо, въведох номерчето на Милката, за да кажа на машината, какво искам от нея. Второ, в малкия отвор по-долу издрънча рестото ми. Третото изглеждаше така:
Тъпият автомат беше заклещил шоколада между преградата на улея и спиралата, така че хем да отчете, че го е пуснал, хем всъщност да не го е. В друг случай бих потърсил помощ в кафетерията, която май отговаря за зареждането на машините, но, както казах, в тоя момент университетът беше в хибернация. И ето го там, моят шоколад, който лично едва ли има нещо против да се разтопи в устата ми, стига да не беше съ- и охраняващия го дърварски апарат. На два пръста разстояние, но зад шибаното дебело стъкло.
Не ми трябваше дълго, преди да започна да блъскам машината в отчаян опит да я вразумя. Успехът ми беше смехотворен -- около 200-килограмовия хладилник просто се поизмести малко от мястото си, а аз си сецнах левия делтовиден мускул. На моменти спирах вандалската си дейност, ослушвайки се за евентуални минувачи, на които да спестя дивната гледка, която създавах. Другата ми грижа беше камерата на тавана. За щастие, единствените доближили ме хора, останаха няколкото щастливи потребителя на автомата за напитки до мен. Само дето докато те "общуваха" с него, аз трябваше да си намеря оправдаващо престоя ми там занимание, различно от блъскането на съседния автомат. Така бях принуден да се взирам във витрината със заклещения шоколад като че избирам какво да си купя, да се почесвам или да зяпам колоната с обяви в ъгъла. След още няколко безплодни опита, сломен се върнах обратно към работата по проекта.
"It's an inanimate fuckin' object!" -- викаше съпругата на разярения Хари, съсипващ телефона на бюрото си -- реплика, която почти неосъзнато ми се завъртя в главата, когато час по-късно трещях с нова сила безмозъчната машина-измамник. Междувременно броят на заклещените на ръба на същия улей шоколади се беше удвоил, явно след провала на някой тарикат, решил, че ще вземе моя като бонус. От друга страна това ме ядоса още повече, защото означаваше още един незаслужено ощетен от подлото устройство. С мощен тласък в горната му част, започнах да клатя автомата напред-назад, постепенно увеличавайки амплитудата. С усилие игнорирах адските трясъци, които при други обстоятелства вероятно биха докарали полицията.
Едно зелено Balisto падна. Аз продължавах да треса като невидял. Рафтовете започнаха да се изместват, спиралите се клатеха. Най-накрая паднаха и Милките. И моята, и чуждата. Пъхнах всичко в джоба и офейках с бърза крачка.
Балистото -- за Томас, Милката -- за Фабиан, чистата съвест -- за мен. И никога вече от тия автомати.
Освен дежурните за кафе, в сграда A/B има още три вида -- за сладолед, за безалкохолни напитки и за шоколадови изделия. Тъй като офертата на първите не изглеждаше в състояние да задоволи конкретната ми нужда, с неохота се отправих към последния вариант за една Milka M-joy. Тук е уместно да отбележа, че изпитвам известен дискомфорт от подобни уреди. Теоретично контактът с тях е бърз, неперсонален, целенасочен; с една дума -- суперефективен. Обаче коя да е вмирисана, капризна, навъсена, свадлива или просто зла продавачка притежава предимство, което ще нарека ситуативна автокорекция. А именно, възможността да подходи по различен начин към различни ситуации/клиенти в зависимост от свойствата им.
След като съзнателно предпочетох аналогичен на най-близкия автомат, само защото на първия грееше малък надпис "genauen Geldbetrag einwerfen" ("пуснете точната сума" -- каквато нямах), придружен от съмнително мигащ червен диод, а еврото ми изчезна в жлеба му, се случиха няколко неща. Първо, въведох номерчето на Милката, за да кажа на машината, какво искам от нея. Второ, в малкия отвор по-долу издрънча рестото ми. Третото изглеждаше така:
Тъпият автомат беше заклещил шоколада между преградата на улея и спиралата, така че хем да отчете, че го е пуснал, хем всъщност да не го е. В друг случай бих потърсил помощ в кафетерията, която май отговаря за зареждането на машините, но, както казах, в тоя момент университетът беше в хибернация. И ето го там, моят шоколад, който лично едва ли има нещо против да се разтопи в устата ми, стига да не беше съ- и охраняващия го дърварски апарат. На два пръста разстояние, но зад шибаното дебело стъкло.
Не ми трябваше дълго, преди да започна да блъскам машината в отчаян опит да я вразумя. Успехът ми беше смехотворен -- около 200-килограмовия хладилник просто се поизмести малко от мястото си, а аз си сецнах левия делтовиден мускул. На моменти спирах вандалската си дейност, ослушвайки се за евентуални минувачи, на които да спестя дивната гледка, която създавах. Другата ми грижа беше камерата на тавана. За щастие, единствените доближили ме хора, останаха няколкото щастливи потребителя на автомата за напитки до мен. Само дето докато те "общуваха" с него, аз трябваше да си намеря оправдаващо престоя ми там занимание, различно от блъскането на съседния автомат. Така бях принуден да се взирам във витрината със заклещения шоколад като че избирам какво да си купя, да се почесвам или да зяпам колоната с обяви в ъгъла. След още няколко безплодни опита, сломен се върнах обратно към работата по проекта.
"It's an inanimate fuckin' object!" -- викаше съпругата на разярения Хари, съсипващ телефона на бюрото си -- реплика, която почти неосъзнато ми се завъртя в главата, когато час по-късно трещях с нова сила безмозъчната машина-измамник. Междувременно броят на заклещените на ръба на същия улей шоколади се беше удвоил, явно след провала на някой тарикат, решил, че ще вземе моя като бонус. От друга страна това ме ядоса още повече, защото означаваше още един незаслужено ощетен от подлото устройство. С мощен тласък в горната му част, започнах да клатя автомата напред-назад, постепенно увеличавайки амплитудата. С усилие игнорирах адските трясъци, които при други обстоятелства вероятно биха докарали полицията.
Едно зелено Balisto падна. Аз продължавах да треса като невидял. Рафтовете започнаха да се изместват, спиралите се клатеха. Най-накрая паднаха и Милките. И моята, и чуждата. Пъхнах всичко в джоба и офейках с бърза крачка.
Балистото -- за Томас, Милката -- за Фабиан, чистата съвест -- за мен. И никога вече от тия автомати.
четвъртък, юли 03, 2008
Очи на четири
Преди да се хвърлиш на добилия солидна nu-rave популярност Wayfarer, едно предупреждение относно произведените в Италия модели.
Накратко: 15% фалшификати на европейския пазар и съмнителна активност около лицензирания производител Luxotica. Съветът е да се пазарува директно от Щатите (Bausch & Lomb) или от вносител.
Между другото, шведите от Cheapo предлагат визуално равностойна алтернатива за една четвърт от цената.
Накратко: 15% фалшификати на европейския пазар и съмнителна активност около лицензирания производител Luxotica. Съветът е да се пазарува директно от Щатите (Bausch & Lomb) или от вносител.
Между другото, шведите от Cheapo предлагат визуално равностойна алтернатива за една четвърт от цената.
сряда, юли 02, 2008
Дигитално за народа
Преди минути с радост установих, че любимият ми Strange Life Records е издал нова продукция, а с дваж по-голяма -- че авторът я е пуснал за свободно сваляне.
The Lost Border e третият албум на Franz Falckenhaus -- псевдонемския псевдоним, под който Legowelt пресъздава мрачната мелодия на Студената война. Същевременно това е първият рилийз, който лейбълът разпространява "от-до" напълно безплатно.
Албумът се състои от 11 парчета в mp3-формат, 320kbps, и няма да излезе на сиди. Композиран е на Yamaha DX7 и Roland TR-808. Песните носят познатата от предните два албума тягостна атмосфера, допълвана от красноречиви заглавия като The Loneliness Of Irena S., Small Town Television Mast и Tragic Sadness Of F. Falckenhaus. В архива за сваляне са включени и оригинални обложки.
The Lost Border e третият албум на Franz Falckenhaus -- псевдонемския псевдоним, под който Legowelt пресъздава мрачната мелодия на Студената война. Същевременно това е първият рилийз, който лейбълът разпространява "от-до" напълно безплатно.
Албумът се състои от 11 парчета в mp3-формат, 320kbps, и няма да излезе на сиди. Композиран е на Yamaha DX7 и Roland TR-808. Песните носят познатата от предните два албума тягостна атмосфера, допълвана от красноречиви заглавия като The Loneliness Of Irena S., Small Town Television Mast и Tragic Sadness Of F. Falckenhaus. В архива за сваляне са включени и оригинални обложки.
вторник, юли 01, 2008
Гмуркане за перли
Бедата за мен се наричаше Гмуркане за перли. Така нарекох лъскането под вода, да седиш на дъното на басейна на нашите. Задържам дъх, приближавам се към дъното и си свалям банските. Седя там две, три, четири минути.
Мога да задържам въздух за доста време. Само благодарение на чикиите. Ако бях сам у дома, щях да го правя цял следобед. След като си изпразня работите, спермата ми, тя ще плува там в големи, тлъсти млечни буци.
След това още гмуркане, за да я събера. Да унищожа и избърша всяка шепа в кърпа. Затова се нарича Гмуркане за перли. Дори с хлора, безпокоях се за сестра ми, или, да не дава господ, майка ми.
Точно този откъс от -- тогава не запомних -- "Guts" на Чък Поланик грабна интереса ми преди доста време, когато го прочетох в Intro. Беше някакво каренце за новата книга на автора.
Не съм добър читател на дълги разстояния и не зная, как бих се справил с цял роман, бил той и толкова увлекателен. Обаче превод на целия разказ можеш да намериш тук, а аз -- само да ти го препоръчам.
понеделник, юни 30, 2008
събота, юни 28, 2008
Онлайн-журналистика
След един далечен материал (чийто автор замина за Франция и не се видя) настоящото прави второ изключение от рубриката, попълвана предимно от снимки. Признавам, че тема като "Jung und Alt in Trier" определено не води класациите на Google Trends, но пък оправданието й идва с факта, че ни я зададоха отгоре. Същото се отнася и до подтемите на групите, където моята трябваше скоропостижно да се преориентира от предвидения "Mehrgenerationenhaus Trier" към (да, непредвидения) "Club Aktiv" заради масовата ваканция в първото учреждение.
Името на всеки автор стои в края на текста му. Моят, естествено, е най-кратък.
Името на всеки автор стои в края на текста му. Моят, естествено, е най-кратък.
четвъртък, юни 26, 2008
сряда, юни 25, 2008
Internal affair
От социологическа гледна точка Германия-Турция безспорно е най-интересният двубой от Европейското. Имигрантите от турски произход имат най-голям дял от чуждестранните граждани на републиката. Според Tageszeitung, немските (а явно и турските) медии предварително обявяват срещата за едва ли не приятелска. От друга страна дори трето поколение турски имигранти продължават да поддържат Турция, въпреки че са я виждали само на картичка.
Очаквано колоритно мнение по темата дава Тигърът от Кройцберг. По думите му, Германия е като Фолксваген, който функционира само при пълна изправност, докато турският отбор се справя и при липсваща ръчна спирачка, и при неработещ мигач.
Алтернативните му сценарии за след мача са:
- победа за Германия -- дюнерът става 10 евро;
- победа за Турция -- по-малко помощи от бюрото по труда.
вторник, юни 24, 2008
Дискобол 24
Винаги е хубаво да видиш/чуеш музикален албум с обединяващата отделните песни концепция. Когато става дума за компилация на различни изпълнители, удоволствието е може би дори по-голямо.
Ексклузивнa колкото поредицата на Cocoon, но далеч по-сплотена като идея, Great Summergames Stuff (CD1/CD2) представлява епичен двоен диск с общо 24 парчета от 24 композитора от 24 страни; парчетата -- кръстени на страните. Е, локалният национализъм на Томкрафт пак си е казал думата и малко след "Germany" изниква "Bavaria". Понеже Румъния също е вътре, вероятно ще се зачудиш, защо България не присъства, а аз само ще ти припомня парчето, с което участвахме в Евровизия.
Много от песните забележително улавят настроението на държавата, която изпълнителите им представляват. Добри примери са будисткият молебен в откриващия "Tibet", ориенталските мотиви в "Syria" и "Turkey", карнавалните фанфари на "Germany", далечноизточната свирка в "Singapur", китарката в "Greece", типичния Токио-бийт на "Japan".
Личният ми фаворит е Австралия; също готина е Куба на Lützenkirchen, която далечно напомня One Night In Rio от актуалния му албум. Всъщност кога започва Олимпиадата?
Ексклузивнa колкото поредицата на Cocoon, но далеч по-сплотена като идея, Great Summergames Stuff (CD1/CD2) представлява епичен двоен диск с общо 24 парчета от 24 композитора от 24 страни; парчетата -- кръстени на страните. Е, локалният национализъм на Томкрафт пак си е казал думата и малко след "Germany" изниква "Bavaria". Понеже Румъния също е вътре, вероятно ще се зачудиш, защо България не присъства, а аз само ще ти припомня парчето, с което участвахме в Евровизия.
Много от песните забележително улавят настроението на държавата, която изпълнителите им представляват. Добри примери са будисткият молебен в откриващия "Tibet", ориенталските мотиви в "Syria" и "Turkey", карнавалните фанфари на "Germany", далечноизточната свирка в "Singapur", китарката в "Greece", типичния Токио-бийт на "Japan".
Личният ми фаворит е Австралия; също готина е Куба на Lützenkirchen, която далечно напомня One Night In Rio от актуалния му албум. Всъщност кога започва Олимпиадата?
понеделник, юни 23, 2008
неделя, юни 22, 2008
In Bruges
- Bruges... Where's that?
- It's in Belgium.
Това знание е най-малкото, заради което си струва да гледаш "In Bruges". Филм бавен, но занимателен, смешен и тъжен едновременно, с прекрасна музика, абсурдни диалози и откачени герои.
Двама наемни убийци -- различни като сезоните -- след удар се покриват в Брюж, чакайки инструкции от шефа си. Рей е нещо като трагичен Джоуи от "Приятели", леко инфантилен, силно депресивен, но ужасно мил. Кен на свой ред е старото куче, улегнал и мъдър, по бащински загрижен за младия си колега. Към тях историята добавя 1 симпатична белгийка, 1 джудже-актьор, 1 избухлив бос и 1 мъртво детенце.
Какви са отношенията между всички тях, препоръчвам да узнаеш сам, гледайки филма. Фарел и Глийсън просто изкъртват, а средновековният град е майсторски поставена рамка на разказ, който ако не те разплаче, то със сигурност ще те разсмее. 10/10.
събота, юни 21, 2008
Изгубена магистрала
Също както химните на Mayday, последният качествен от които датира от далечната 2002, ежегодните мелодии на Love Parade отдавна не са това, което бяха. Самото събитие също изглежда все по-неатрактивно до свежи алтернативи като Time Warp, Love Family Park (където, по думите на Никос, на едната сцена цял ден бичи Свен Вет) и SonneMondSterne.
Тазгодишният химн на парада е по-жалък от всякога. И не само това, ами и сякаш е писан от Мадона (Beautiful Stranger, напр. 2:22) и Фред Дърст (вокалът от Rollin', напр. 5:08) на по чашка. Или просто Уестбам е грабнал първите семпли, мернали се пред очите му, и ги е напляскал набързо във Фрути Луупс. Мотото Highway To Love пък ми звучи като някакъв евфемизъм за "проституция".
Неслучайно Discogs говори за Low Spirit в минало време.
Тазгодишният химн на парада е по-жалък от всякога. И не само това, ами и сякаш е писан от Мадона (Beautiful Stranger, напр. 2:22) и Фред Дърст (вокалът от Rollin', напр. 5:08) на по чашка. Или просто Уестбам е грабнал първите семпли, мернали се пред очите му, и ги е напляскал набързо във Фрути Луупс. Мотото Highway To Love пък ми звучи като някакъв евфемизъм за "проституция".
Неслучайно Discogs говори за Low Spirit в минало време.
вторник, юни 17, 2008
неделя, юни 15, 2008
събота, юни 14, 2008
Bodz the web
In an Absolut web 2.0, Mister Wong е много повече немския del.icio.us, отколкото DotBulgaria -- българския Facebook.
Както и да е, платформата за споделяне на отметки, сравнително наскоро сменила дебелия китаец в логото си с твърде безизразен йероглиф -- дело на истински китаец --, от време на време представя букмарките на някоя интересна личност.
В случай, че познаваш Stephan Bodzin, повечето от линковете му едва ли ще те изненадат с нещо; зад един от тях обаче се крие истинско забавление. Text-to-Speech-демото на AT&T Labs чете зададен от теб текст на няколко езика и с разнообразни гласове.
Както и да е, платформата за споделяне на отметки, сравнително наскоро сменила дебелия китаец в логото си с твърде безизразен йероглиф -- дело на истински китаец --, от време на време представя букмарките на някоя интересна личност.
В случай, че познаваш Stephan Bodzin, повечето от линковете му едва ли ще те изненадат с нещо; зад един от тях обаче се крие истинско забавление. Text-to-Speech-демото на AT&T Labs чете зададен от теб текст на няколко езика и с разнообразни гласове.
петък, юни 13, 2008
неделя, юни 08, 2008
Стабилна работа
Пак футбол, чак да не повярваш:
[20:31:58] Dimitar Gerganov says: tez pol6a stabilni li sa
[20:32:44] NeveN PopoV says: Stabilni sa s lost i cheren chorap na glawata prez noshtta w neohranqem parking.
Ахахахах, SIEG!
[20:31:58] Dimitar Gerganov says: tez pol6a stabilni li sa
[20:32:44] NeveN PopoV says: Stabilni sa s lost i cheren chorap na glawata prez noshtta w neohranqem parking.
Ахахахах, SIEG!
събота, юни 07, 2008
Flitzen* in Trier
Bevor die Jungs jetzt von der Universität verwiesen werden...
В предстартовите минути на Европейското, прилагам любопитно видео с футболен привкус.
Футболен не само заради традиционната за тоя спорт дейност, но и заради причината й в случая -- (изгубен) бас относно преднината, с която Байерн щеше да стане шампион.
Мястото е оживеният площад пред мензата, часът -- 12:00. Пичът най-отзад в триото е колега.
*Flitzen = to streak = тичане гол на обществено място.
петък, юни 06, 2008
Mutant pop
Мечето тъкмо ме пита за петте песни, които слушам най-много в момента, а аз съвсем забравих ръмжащата резачка (най-отгоре в плейъра) от куфара на DJ Hell, за която Ричи ме светна преди време.
С Roar Patrice Bäumel не само разширява скромната си дискография, но и иновира с композицията. Парчето е открито minimal в най-общия смисъл, но развитие далеч не му липсва. Напротив, основният звук периодично променя честотата си, като на моменти зацикля в почти непоносимо стържене. Абсолютен хайлайт е непрекъснатият handclap, който на практика задава ритъма и неповторимата фънки атмосфера. И ако аз сравнително често пляскам с ръце на парти, то тук просто няма удържане.
Забележителна е липсата на спойващи елементи, придаващи някаква завършеност. Така песента звучи като прелюдия -- надгражда и набира, а слушателят очаква мощен обрат. Такъв идва след втората минута, когато след един-единствен барабанен удар, ръмженето подхваща с нова сила.
Като цяло Roar оставя впечатление по-скоро за някакъв dj tool, отколкото за цялостна композиция. Но енергията му е толкова голяма, че се вписва перфектно в пика на всеки изпипан електро-техно-хаус-сет.
С Roar Patrice Bäumel не само разширява скромната си дискография, но и иновира с композицията. Парчето е открито minimal в най-общия смисъл, но развитие далеч не му липсва. Напротив, основният звук периодично променя честотата си, като на моменти зацикля в почти непоносимо стържене. Абсолютен хайлайт е непрекъснатият handclap, който на практика задава ритъма и неповторимата фънки атмосфера. И ако аз сравнително често пляскам с ръце на парти, то тук просто няма удържане.
Забележителна е липсата на спойващи елементи, придаващи някаква завършеност. Така песента звучи като прелюдия -- надгражда и набира, а слушателят очаква мощен обрат. Такъв идва след втората минута, когато след един-единствен барабанен удар, ръмженето подхваща с нова сила.
Като цяло Roar оставя впечатление по-скоро за някакъв dj tool, отколкото за цялостна композиция. Но енергията му е толкова голяма, че се вписва перфектно в пика на всеки изпипан електро-техно-хаус-сет.
четвъртък, юни 05, 2008
вторник, юни 03, 2008
Непредспамителна извадка
Няколко заглавия на непоискани търговски съобщения:
Add those inches to your sausage (подай горчицата, моля)
We caught you on hidden cam discorout (тоя път Парис пожела да снима)
Find the source of Mojo (като изчезналия кивот съм го търсил, ей!)
Rocket rod pleases girls (no shit?)
Roman imperator took that pill to serve all his mistresses! (той ли няма да знае)
Your are shy of your leather milestone? (да ТТ)
Забелязва се хитрото маскиране на ключовия термин, който би отпратил съобщенията директно в спам-папката. Не, че не бяха там и така.
Най-якият евфемизъм обаче си остава fuckstick robot :-D
Add those inches to your sausage (подай горчицата, моля)
We caught you on hidden cam discorout (тоя път Парис пожела да снима)
Find the source of Mojo (като изчезналия кивот съм го търсил, ей!)
Rocket rod pleases girls (no shit?)
Roman imperator took that pill to serve all his mistresses! (той ли няма да знае)
Your are shy of your leather milestone? (да ТТ)
Забелязва се хитрото маскиране на ключовия термин, който би отпратил съобщенията директно в спам-папката. Не, че не бяха там и така.
Най-якият евфемизъм обаче си остава fuckstick robot :-D
понеделник, юни 02, 2008
Кожени гащи след полунощ*
Чорба-каша, чорба-каша...!
В следващите три дни в любимата менза Tarforst на разменни начала гостува не кой да е, а мюнхенската такава. Очакват ни отбрани баварски специалитети с труднопроизносими имена и импровизиран Biergarten на масите отвън.
Имам беглото подозрение, че с An Guаdn! швабите си пожелават добър апетит, но за потвърждение трябва да се допитам до Заека. А всъщност, след като готвачите от тяхната менза са при нас, кой ще готви в Мюнхен? От друга страна, по думите му, възможност да се възползват от услугите й има един и без това твърде ограничен контингент -- както финансово, така и вкусово.
Цените тук ще са на познатото ниво; за второто не гарантирам. "Реваншът" е през ноември.
*Заглавието -- от тук. Permanent Vacation е свеж space-disco лейбъл от Бавария.
В следващите три дни в любимата менза Tarforst на разменни начала гостува не кой да е, а мюнхенската такава. Очакват ни отбрани баварски специалитети с труднопроизносими имена и импровизиран Biergarten на масите отвън.
Имам беглото подозрение, че с An Guаdn! швабите си пожелават добър апетит, но за потвърждение трябва да се допитам до Заека. А всъщност, след като готвачите от тяхната менза са при нас, кой ще готви в Мюнхен? От друга страна, по думите му, възможност да се възползват от услугите й има един и без това твърде ограничен контингент -- както финансово, така и вкусово.
Цените тук ще са на познатото ниво; за второто не гарантирам. "Реваншът" е през ноември.
*Заглавието -- от тук. Permanent Vacation е свеж space-disco лейбъл от Бавария.
неделя, юни 01, 2008
събота, май 31, 2008
Got ayran?
Ayran schmeckt hervorragend zu kräftigen Speisen, ist durstlöschend und äußerst erfrischend!
От няколко дни млекопроизводителите в Германия стачкуват срещу според тях ниската изкупна цена на продукта им. В магазините тук липса още не се е усетила, пък и това едва ли ще стане по-рано от две седмици след началото на стачката. Дотогава използвам повода да спомена един fast moving consumer good, който от край време ме радва, но чак сега намирам контекстуално оправдан -- айряна.
Не споря с а или с я се пише, свикнал съм с второто и на български ми звучи по-добре. Немската версия е турска (!), понеже турците в Германия са проминентно мнозинство не само сравнени с нашенските пришълци, и разбираемо се зове Ayran. Тъкмо за нея ми е думата.
Айрян Körfez (на снимката в статията) е номер едно. Има по-плътна консистенция от българските и е малко по-солен. Вече не помня времето, когато този на Данон още беше хубав -- в момента е скъп и доста разводнен --, а в последните айрян Балкан, които пих, плуваха неприятни мазни бучки. Единственият познат ми български айрян, който се доближава до турската магия, е на фирма "Йоги" с цех в село, чието име в момента ми убягва. На цената му от 80 стотинки за 400ml в пластмасово шишенце, Körfez отговаря с 49 евроцента за 500ml и практична картонена кутийка.
В стила на Nitritpökelsalz, от краткия анонс върху опаковката, който прочете в началото, лигите ми мигновено потичат, а в съзнанието ми изплува сочна свинска пържола. Какво блаженство е айрянчето, е известно само оногова, който поне веднъж е ставал в 7:30 със слепнали устни и смазана от алкохол глава, в търсене на нещо освежаващо.
Но допреди може би година, единственото място, откъдето можех да се сдобия с айрян тук, бяха дюнерджийниците. В тях се продават различни марки, чийто вкус слабо варира.
Опаковките обаче са винаги 250ml, което е сравнително оскъдно за един дюнер, и струват поне 1 евро. Инак дюнер + айрян = блаженство^2. Впрочем мнение, което повечето консуматори по мои наблюдения не споделят, явно предпочитайки кола или друга газирана напитка.
Трябва да отчета и един по-скоро неуспешен опит за домашното приготвяне на айрян в местни условия. Просто, както е известно, немският Joghurt e леко шибан за тая цел, та затова и не се нарича 'кисело мляко'. Съветът на Уикипедия липсата на киселост да се компенсира с добавяне на лимонов сок е най-малкото съмнителен.
Така фабрично произведеният айрян остава най-добрата алтернатива за сравнително ограничения откъм истинско кисело мляко немски потребител.
четвъртък, май 29, 2008
сряда, май 28, 2008
Прекалено ученолюбие
Или как да нарека упоритостта, с която Фабиан всяка сряда в 8:15 посещава незадължителна лекция с "Wohlfahrtsstaat" в заглавието?
P.S. Was ist übertriebene Sauberkeit? -- Wenn man die Putzfrau bürstet.
P.S. Was ist übertriebene Sauberkeit? -- Wenn man die Putzfrau bürstet.
вторник, май 27, 2008
Das Nullmedium
Телевизията: пред екрана те прави глупав, зад него -- стар.
Едни се сбръчкват от работа, за да могат други да умрат от забавление.
Кому е нужно това?
Едни се сбръчкват от работа, за да могат други да умрат от забавление.
Кому е нужно това?
понеделник, май 26, 2008
неделя, май 25, 2008
Моралният победител в Евровизия
..се казва Sébastien Tellier. Възражения не се приемат.
Със Заека вече имаме уговорка за голо (poolparty) на фона на песента.
Със Заека вече имаме уговорка за голо (poolparty) на фона на песента.
събота, май 24, 2008
Bring trance back*
Why is trance, a genre considered by so many people to be commercial cheesy nonsense, so popular?
Интересен текст за транса, който повече повдига въпроси, отколкото дава отговори.
Забележителни са и някои мнения от последвалата дискусия. Например тезата, че мнозинството не притежава когнитивните способности да оцени друг електронен стил, т.е. трансът е най-достъпният такъв.
Срещу това застават изказвания защитаващи комплексността на жанра, който далеч не се изчерпва с Тиесто (не пропускай клипчето!) и Ван Буурен.
Както някой уместно е отбелязал, зададеният от автора въпрос изначално е риторичен. Все едно да питаш, защо е популярен поп-фолкът в България. В тоя локален контекст, електронната музика, която се слуша най-масово у нас днес, е някакъв прогресив хаус. Трансът тук никога не е бил особено популярен.
Неоспоримо хубавата страна на тоя стил са явните uplifting-линии и натрупвания, които го правят особено енергиен, но и доста предвидим. Т. нар. нео-транс, който доби популярност през изминалата година, подхваща точно този елемент, но го комбинира с по-бавен и неравномерен електро-ритъм. Такъв звук буквално изгражда "спътниковата серия" на Romboy vs. Bodzin (а и самостоятелния албум на последния, на чиято задна обложка ясно пише 'file under electro'), като същевременно е застъпен и при по-техно-ориентирания Martin Buttrich, например.
Може би транс-феновете вече не изглеждат така?
*Заглавието е от тук.
петък, май 23, 2008
четвъртък, май 22, 2008
Разделение на труда
Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.
Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.
Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".
Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.
Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.
Нарича се разделение на труда.
Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.
Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".
Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.
Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.
Нарича се разделение на труда.
сряда, май 21, 2008
Соленодумие
Nitritpökelsalz е любимата ми съставка в съдържание-то на немските трайни колбаси.
Не защото представлява смес от готварска сол и натриев нитрит/нитрат или калиев нитрат. Или защото от Древността насам се използва за консервиране на месо. Дори не и защото е сериозно изпитание за немското ми произношение.
А защото звучи готино и отваря апетита. Дали в обиновен салам тип "кучешка радост" или в пушените благинки на франсетата от Aoste -- Nitritpökelsalz в етикета е като тайна подправка на поколения майстори-месари (а всъщност -- нещо съвсем обикновено). Често със същото удоволствие гледам и най-долнопробните готварски предавания, докато нагъвам нещо вкусно. От друга страна, няма по-голямо мъчение за мен от тия предавания, когато съм гладен.
И накрая, за да не остана на очевидно безинтересен пост, както пише при pro, препращам към Пламен и един баварски специалитет, който дължи вида си на липсата именно на нитритпьокелзалц. Докато глаголът пьокелн (pökeln) може да се преведе като 'осолявам', то самата добавка е нещо повече от просто 'сол'...
Не защото представлява смес от готварска сол и натриев нитрит/нитрат или калиев нитрат. Или защото от Древността насам се използва за консервиране на месо. Дори не и защото е сериозно изпитание за немското ми произношение.
А защото звучи готино и отваря апетита. Дали в обиновен салам тип "кучешка радост" или в пушените благинки на франсетата от Aoste -- Nitritpökelsalz в етикета е като тайна подправка на поколения майстори-месари (а всъщност -- нещо съвсем обикновено). Често със същото удоволствие гледам и най-долнопробните готварски предавания, докато нагъвам нещо вкусно. От друга страна, няма по-голямо мъчение за мен от тия предавания, когато съм гладен.
И накрая, за да не остана на очевидно безинтересен пост, както пише при pro, препращам към Пламен и един баварски специалитет, който дължи вида си на липсата именно на нитритпьокелзалц. Докато глаголът пьокелн (pökeln) може да се преведе като 'осолявам', то самата добавка е нещо повече от просто 'сол'...
вторник, май 20, 2008
Лисицата кожата си мени
The best designs are often simple.
Мечтата Safari залезе преждевременно заради неудобния за четене anti-aliasing на шрифтовете. Понеже не можах да загърбя току-така изчистения ябълков дизайн, потърсих как да го уподобя.
iFox Metal е отговорът. Скинът е малък; хем семпъл като Сафари, хем с малките екстри на Firefox (падащо меню с видяните страници назад и напред, favicon-ки в заглавието на tab-овете и хиксче вдясно). Фин тюнинг е възможен с няколко h4x0r-ски хватки.
Към момента актуален във версия 2.5.1.
неделя, май 18, 2008
DJ Fetisch ≡ Tchéky Karyo
Клонираните атакуват -- за втори път. В днешния епизод: 1 диджей, 1 актьор.
За начало, Fetisch явно наистина се казва така -- Фетиш Бергман. От дълги години е на електронната сцена, скрит зад проекта Terranova. Преди няколко месеца запълни каталожния номер GIGOLO224 с епично 11-минутно парче на име Diskotecktonik, което и до днес разкъртва партитата на шефа Hell. Разговор и фотосесия на двамата + изкуфелия WestBam -- тук.
Чеки Карио пък съм гледал вероятно за първи път още навремето в Мечката на Жан-Жак Ано, на който, по думите на баща ми, съм ревал здраво. Образът, с който днес го свързвам, е на оня изпечен френски гадняр в Целувката на Дракона с Джет Ли.
Самият Карио е от роден в Истанбул -- от гръцка майка.
За начало, Fetisch явно наистина се казва така -- Фетиш Бергман. От дълги години е на електронната сцена, скрит зад проекта Terranova. Преди няколко месеца запълни каталожния номер GIGOLO224 с епично 11-минутно парче на име Diskotecktonik, което и до днес разкъртва партитата на шефа Hell. Разговор и фотосесия на двамата + изкуфелия WestBam -- тук.
Чеки Карио пък съм гледал вероятно за първи път още навремето в Мечката на Жан-Жак Ано, на който, по думите на баща ми, съм ревал здраво. Образът, с който днес го свързвам, е на оня изпечен френски гадняр в Целувката на Дракона с Джет Ли.
Самият Карио е от роден в Истанбул -- от гръцка майка.
събота, май 17, 2008
Музика за всички
Предполагам, че някои от символите не съществуват, но красноречивото послание ги оправдава. Единствено е можело да бъдат разделени в няколко стереотипни серии -- за още повече минимализъм и по-икономичен разход на идеята.
петък, май 16, 2008
четвъртък, май 15, 2008
Ползвай презерватив
This might be the most important piece of clothing you've ever had your hands on.
В светлината на страстите Джордж Майкълови днес най-сетне и аз си купих тениска в подкрепа на борбата против СПИН.
(визуализация от тук; H&M крият старите си кампании като данъци)
Fashion against Aids е името на кампанията, която модният гигант H&M и благотворителният проект Designers against Aids стартираха през февруари с двайсетина модела от различни дизайнери. Като такива са се проявили предимно музикални изпълнители, сред които Tiga, Scissor Sisters и Justice. За разлика от колекциите на Мадона и Кайли, тук картинките/дизайнът са лично дело на имената, които застават зад тях.
Не че това оправдава крайно безидейните суичъри на Tiga, когото първоначално възнамерявах да уважа с покупката си. Тениската на Justice пък е просто грозна.
В тази връзка, виж как някои от звездите аргументират доброволното си участие в кампанията. Дори наивността на Rihanna е по-убедителна от оплетения език на Timbaland.
И на ниво аргументация, и на ниво продукт, моят победител е Katharine Hamnett -- фината дама с тениска 'stop and think' в края на видеото, която формулира проблема с две ясни изречения. Hamnett е по професия моден дизайнер, а широките й тениски с провокативни надписи в блокшрифт добиват култов статус през 80-те покрай Wham! и Frankie Goes To Hollywood ('Frankie say relax' е оригинален неин слоган).
Освен другото, стилът и посланието на надписа напомнят на лозунгите на Църквата, макар и в различен контекст. Е, не е като 'teach mastrubation', но да не забравяме за целта на кампанията.
Според етикета, всички дрехи Fashion against Aids са произведени от 100% био-памук. Една четвърт от цената им, или между 3 и 7 евро, подпомага YouthAIDS и Designers against Aids в борбата им за просвещение и превенция на заразата.
Aids-aware yet?
сряда, май 14, 2008
вторник, май 13, 2008
В краткосрочен план
Future Shorts познавам от едноименния канал в Joost. Познавам дори е силно казано, защото единственото, с което ги свързвам, е логото им.
Вчера покрай Ванина научих, че тия FSъщност са си един истински лейбъл/фестивал за така любимите ми от 4oUferFilme късометражни произведения на седмото изкуство. Споделяйки невъзможността да присъствам на българските прожекции, изгълтах няколко филмчета в YouTube.
Особено ми допаднаха Right Place и един Pазказ за съществуването (ми).
Вчера покрай Ванина научих, че тия FSъщност са си един истински лейбъл/фестивал за така любимите ми от 4oUferFilme късометражни произведения на седмото изкуство. Споделяйки невъзможността да присъствам на българските прожекции, изгълтах няколко филмчета в YouTube.
Особено ми допаднаха Right Place и един Pазказ за съществуването (ми).
понеделник, май 12, 2008
Рядка марка
Това е горчица.
Горчицата има такъв цвят.
Такъв цвят има и едно друго нещо.
Нещо, за което Заарлодрис наистина е най-доброто наименование.
неделя, май 11, 2008
Коала
Винаги много са ме радвали картинките в .nfo-файловете на различните групи. Наподобяващите графити логота допълват атрактивно чисто прагматичното описание на продукта и се грижат за индивидуалността на разпространителя.
За съжаление, от 2007 насам ASCII-art-ът при музикалните публикации е значително ограничен, а често отсъства. Причина, следното да изглежда още по-свежо.
За съжаление, от 2007 насам ASCII-art-ът при музикалните публикации е значително ограничен, а често отсъства. Причина, следното да изглежда още по-свежо.
събота, май 10, 2008
Око за око
Отидете на Start->Control Panel и оттам изберете Display, следва Appearance->Effects. Там дайте отметка на Use the following method to smooth edges of screen fonts и натиснете върху ClearType.
Сред съветите на Капитал за щадяща очите работа с компютър този е ако не най-ефективният, то със сигурност най-ефектният. Ръбовете на всички символи стават приятно загладени и текстовете като цяло изглеждат по-меки.
Чувството отначало е твърде непривично, контрастът изглежда слаб. След 15 минути зрението свиква с новата среда; моето дори я предпочита.
В тая връзка ELEKTRÖ смени два цвята с цел по-летен вид.
петък, май 09, 2008
Призив 3 в 1
Няколко кратки Hinweis-а към разнородни инициативи. В първите две няма как да участвам, но пък малко реклама и за трите не е излишна.
Двудневно упражнение -- поле за дискусия и изява в дизайнерските парадигми (майстори с парадигми!) и типографските врътки. Преполагам, че ще научиш поне нещо за ентусиазираното е на "Ентусиазъм".
На по-макро ниво предстои Вторият пазарски събор с отбрани гости от далечни царства. Със студентска книжка, известно усилие и доста късмет можеш да си спестиш 276-те евро такса за участие.
Накрая, for something completely different, манхаймското студентско дружество с твърде противоречивото име "Бай Ганьо" проучва определени настроения сред българските студенти в Германия. Преди да затвориш, вземи предвид двупосочния полет-награда за един от участниците.
Двудневно упражнение -- поле за дискусия и изява в дизайнерските парадигми (майстори с парадигми!) и типографските врътки. Преполагам, че ще научиш поне нещо за ентусиазираното е на "Ентусиазъм".
На по-макро ниво предстои Вторият пазарски събор с отбрани гости от далечни царства. Със студентска книжка, известно усилие и доста късмет можеш да си спестиш 276-те евро такса за участие.
Накрая, for something completely different, манхаймското студентско дружество с твърде противоречивото име "Бай Ганьо" проучва определени настроения сред българските студенти в Германия. Преди да затвориш, вземи предвид двупосочния полет-награда за един от участниците.
четвъртък, май 08, 2008
Добро настроение в Австралия
Digweed wishes he was Papa Sven...
Тази година, за разлика от предната, турнето на Свен Вет подмина България. За любимия ни чичко обаче crazyness continues, и то на четири континента.
Моменти от веселбата на най-малкия такъв представя новото видео на cocoontv.
Трите хайлайта тоя път:
1) Steve Rachmad с Moog On Acid на 1:40. Hell я пусна два пъти в Люксембург.
2) непознатото яко парче около 2:15
3) 2:33 -- Свен си пляска дупето на Qu'Est-Ce Que Vous Voulez? и се прави на галския вожд Найдобрикс с палка, чинел и Unreliable Virgin.
Outback P.S. В някаква гора край Триер актуално вилнеели две избягали кенгурута.
сряда, май 07, 2008
Провокативна реклама
Преди около седмица беше хакнат форумът на Първа езикова гимназия - Варна (последното в Links отдясно; към момента недостъпен). Всички постинги бяха заменени с повтарящи се снимки на отвратителни гледки -- гавра с мъртви хора и котки --, а името на автора -- с ANONYMOUS. Освен стряскащото 'We are Legion' се повтаряше и кратък призив за посещение на enturbulation.com.
Преодолял първоначалния шок, там постепенно разбрах, за какво иде реч. Войната срещу сциентологията явно тече отдавна, а повод за един от актуалните сблъсъци е видео, в което може би най-известният представител на църквата -- Том Круз -- говори като невменяем.
Отношението ми към религията можеш да видиш в банерчето отдясно. Извън контекста на идеологическия сблъсък обаче, се замислям върху начина, по който му се обръща внимание в конкретния случай с хакнатия форум. От една страна не е ясно дали атаката може изобщо да бъде разглеждана като част от анти-кампанията на Анонимните при положение, че форумът по никакъв начин не е свързан със сциентологията.
Факт обаче е, че в комплект с ужасяващите снимки, анонимното послание се запечата трайно в съзнанието ми.
Не е ли била тъкмо такава идеята на Оливиеро Тоскани и Лучано Бенетон, докато са слагали зелено-бялото лого на италианската марка върху образи на болни, осакатени и дори мъртви хора? Разпънато и изкормено коте с цигара в устата има толкова общо с борбата против сциентологията, колкото и скърбящото около умиращия от СПИН семейство с разноцветните пуловери. Е, за самия Тоскани скандалните му кампании не са просто рекламa (а дори пълното й отрицание), но нека не ни убеждава, че не е предвидил -- и търсил -- шума около начинанието си. Шум, от който United Colors печелят години наред.
Разбира се, не се превърнах за една нощ в ревностен пазител на правата вяра, свободата на словото или човешките права, но добих чувствителност за един убягнал ми обществен проблем. Само котенцата ще ме преследват в кошмарите ми.
Преодолял първоначалния шок, там постепенно разбрах, за какво иде реч. Войната срещу сциентологията явно тече отдавна, а повод за един от актуалните сблъсъци е видео, в което може би най-известният представител на църквата -- Том Круз -- говори като невменяем.
Отношението ми към религията можеш да видиш в банерчето отдясно. Извън контекста на идеологическия сблъсък обаче, се замислям върху начина, по който му се обръща внимание в конкретния случай с хакнатия форум. От една страна не е ясно дали атаката може изобщо да бъде разглеждана като част от анти-кампанията на Анонимните при положение, че форумът по никакъв начин не е свързан със сциентологията.
Факт обаче е, че в комплект с ужасяващите снимки, анонимното послание се запечата трайно в съзнанието ми.
Не е ли била тъкмо такава идеята на Оливиеро Тоскани и Лучано Бенетон, докато са слагали зелено-бялото лого на италианската марка върху образи на болни, осакатени и дори мъртви хора? Разпънато и изкормено коте с цигара в устата има толкова общо с борбата против сциентологията, колкото и скърбящото около умиращия от СПИН семейство с разноцветните пуловери. Е, за самия Тоскани скандалните му кампании не са просто рекламa (а дори пълното й отрицание), но нека не ни убеждава, че не е предвидил -- и търсил -- шума около начинанието си. Шум, от който United Colors печелят години наред.
Разбира се, не се превърнах за една нощ в ревностен пазител на правата вяра, свободата на словото или човешките права, но добих чувствителност за един убягнал ми обществен проблем. Само котенцата ще ме преследват в кошмарите ми.
вторник, май 06, 2008
Електрическата количка
С тази количка навярно е пазарувал Фарадей, когато е измислил едноимения кафез.
И друг път съм имал проблеми, но тая направо ме екзекутира. Или е нормално при всеки досег с металната част да те пере ток, а ти да се гърчиш като b-boy?
На касите в Кауфланд винаги питат дали Einkauf-ът ти е бил in Ordnung. Интересно, колко ли често чуват оплакване като моето.
Междуполови отношения, anno 1938
Men are naturally and instinctively interested in and attracted by women, particularly strange women, but they often find them difficult to understand. In fact men have felt in the past and still feel in some obscure way, I suspect, that women, no matter how interesting, are not quite human in the sense and to the degree that this is true of themselves.
Park, Robert E. (1938): Reflections on Communication and Culture. In: American Journal of Sociology, Vol. 54, No. 2, p. 203.
Чикагската школа е голяма работа.
неделя, май 04, 2008
Днес не е ден на майката
В Германия, наред с много други страни, освен Международния ден на жената, се празнува и отделен такъв, посветен специално на майката. Винаги на втората неделя от месец май, датата за тази година е 11-ти.
Така поставеното правило води до това, че в някои години денят съвпада със Светата Троица, която е официален празник и съответно -- в някои провинции -- забранява да се работи. 2008 е точно такава година.
От всички празници през годината, Денят на майката носи най-големия оборот за търговията с цветя -- повече дори от Св. Валентин. Въпреки дискусията относно преместване на празника през 2008 със седмица напред, официалното честване остава на 11. май, но в някои календари Muttertag пишe днес. Например в моя.
Не толкова за майка ми, колкото за един скъп човек е ето това филмче.
Така поставеното правило води до това, че в някои години денят съвпада със Светата Троица, която е официален празник и съответно -- в някои провинции -- забранява да се работи. 2008 е точно такава година.
От всички празници през годината, Денят на майката носи най-големия оборот за търговията с цветя -- повече дори от Св. Валентин. Въпреки дискусията относно преместване на празника през 2008 със седмица напред, официалното честване остава на 11. май, но в някои календари Muttertag пишe днес. Например в моя.
Не толкова за майка ми, колкото за един скъп човек е ето това филмче.
събота, май 03, 2008
петък, май 02, 2008
Усмивки по радиото
От няколко дни насам стоят публикувани резултатите от анкетата на Beatport за най-добри изпълнители за 2007, в която участва и моя милост, въпреки че не си е купил и една mp3-ка онлайн.
Толкова за 'the most secure online poll in electronic music'.
Големият спор е около победата на Deadmau5 в цели четири категории, включително "Най-влиятелна личност", която е без предварителни номинации (иначе раздавани според броя продажби). Лично повече ме дразни Trentemøller с първото си място -- а и присъствие в челната тройка изобщо -- в "Electronica" предвид участието на Guy Gerber, Gui Boratto и Stephan Bodzin.
Най-адекватно класирането изглежда в "Electro House" и "Best Single".
Толкова за 'the most secure online poll in electronic music'.
Големият спор е около победата на Deadmau5 в цели четири категории, включително "Най-влиятелна личност", която е без предварителни номинации (иначе раздавани според броя продажби). Лично повече ме дразни Trentemøller с първото си място -- а и присъствие в челната тройка изобщо -- в "Electronica" предвид участието на Guy Gerber, Gui Boratto и Stephan Bodzin.
Най-адекватно класирането изглежда в "Electro House" и "Best Single".
четвъртък, май 01, 2008
Най-якото парти в Триер
Добро утро.
Снощи Mayday не беше само в Дортмунд.
С това всеки пропуснал indoor-партито на Bit SUN Beach може официално да съжалява. За импулса (а също Bacardi-то и Weizen-а, който разлях) благодаря на Фабс, макар че Ричи още преди седмици беше подхвърлил името на госта -- Boris Dlugosch.
Едно от най-яките неща в цялата работа беше локацията. Организирано от Forum, партито вместо в едноименната дупка, беше в друга такава. Ама истинска. Мястото, обявено като Kulturforum Nord, всъщност е един т. нар. Schlachthaus, или -- на чист български език -- кланица. На касата, примерно, стоеше голям кантар за месо. Четири от помещенията бяха с тематична музика и обстановка: roots&reaggae, студентска яхния, лаундж и разбира се -- електро. Цялата сграда лъхаше на старо и износено, но с това носеше атмосферата на нелегално парти от зората на електронната музика.
Длугош (!) познавам от тук. Без да съм почитател на nu rave / electro rock, които преобладаваха, трябва да призная, че лично за мен музиката му беше глътка свеж въздух на фона на опасно комерсиализираната minimal-вълна. Чуха се и Boys Noize, и Radio Slave, но и Deadmau5 (Not Exactly!!!) и Butch с Мushroom Man, който за съжаление изпуснах, защото бях до тоалетната. Колкото до нея: предвид локацията нужникът беше походен, с тесен метален улей от едната страна, в който безразборно застаналите един до друг да облекчат краткосрочните си нужди. На входа на тоалетната дори имаше охрана, която контролираше притока, така че кабинката да не се пренаселва.
Дали заради осветлението или защото бях доволно счупен, за цялата нощ не успях да напрая една читава снимка. Виждат се само малко светлинки и много снежинки. Снежинките, естествено, -- не истински и това беше причината, огромните отоплителни тела, представляващи нещо средно между печка-духалка и реактивен двигател, да стоят леко не на място. Сигурно е имало смисъл де, не знам.
След Dlugosch, когото явно хванахме твърде късно, понеже слушахме не повече от 2-3 часа, зад грамофоните застана местният кадър на Форум -- Robin. Вместо коментар, нека спомена, как преди повече от година същият ми се оплака, че на работа просто е задължен да пуска лайна с оглед на публиката. Е, публиката тук беше отсята и получи музика, която иначе би изпразнила Форум за секунди. Човекът видимо си се изкефи и ни счупи главите за изпроводяк с Let's Go Juno и епичния Bodzin/Huntemann ремикс на Everything Counts.
Последното забавно нещо беше фината дамска блузка, която първоначално ми връчиха срещу номерчето от гардероба.
Снощи Mayday не беше само в Дортмунд.
С това всеки пропуснал indoor-партито на Bit SUN Beach може официално да съжалява. За импулса (а също Bacardi-то и Weizen-а, който разлях) благодаря на Фабс, макар че Ричи още преди седмици беше подхвърлил името на госта -- Boris Dlugosch.
Едно от най-яките неща в цялата работа беше локацията. Организирано от Forum, партито вместо в едноименната дупка, беше в друга такава. Ама истинска. Мястото, обявено като Kulturforum Nord, всъщност е един т. нар. Schlachthaus, или -- на чист български език -- кланица. На касата, примерно, стоеше голям кантар за месо. Четири от помещенията бяха с тематична музика и обстановка: roots&reaggae, студентска яхния, лаундж и разбира се -- електро. Цялата сграда лъхаше на старо и износено, но с това носеше атмосферата на нелегално парти от зората на електронната музика.
Длугош (!) познавам от тук. Без да съм почитател на nu rave / electro rock, които преобладаваха, трябва да призная, че лично за мен музиката му беше глътка свеж въздух на фона на опасно комерсиализираната minimal-вълна. Чуха се и Boys Noize, и Radio Slave, но и Deadmau5 (Not Exactly!!!) и Butch с Мushroom Man, който за съжаление изпуснах, защото бях до тоалетната. Колкото до нея: предвид локацията нужникът беше походен, с тесен метален улей от едната страна, в който безразборно застаналите един до друг да облекчат краткосрочните си нужди. На входа на тоалетната дори имаше охрана, която контролираше притока, така че кабинката да не се пренаселва.
Дали заради осветлението или защото бях доволно счупен, за цялата нощ не успях да напрая една читава снимка. Виждат се само малко светлинки и много снежинки. Снежинките, естествено, -- не истински и това беше причината, огромните отоплителни тела, представляващи нещо средно между печка-духалка и реактивен двигател, да стоят леко не на място. Сигурно е имало смисъл де, не знам.
След Dlugosch, когото явно хванахме твърде късно, понеже слушахме не повече от 2-3 часа, зад грамофоните застана местният кадър на Форум -- Robin. Вместо коментар, нека спомена, как преди повече от година същият ми се оплака, че на работа просто е задължен да пуска лайна с оглед на публиката. Е, публиката тук беше отсята и получи музика, която иначе би изпразнила Форум за секунди. Човекът видимо си се изкефи и ни счупи главите за изпроводяк с Let's Go Juno и епичния Bodzin/Huntemann ремикс на Everything Counts.
Последното забавно нещо беше фината дамска блузка, която първоначално ми връчиха срещу номерчето от гардероба.
сряда, април 30, 2008
Икономично* паркиране
Не зная на точно кой съсед принадлежи това возило, но ако е паркирано, то винаги е така.
Може би беше уместно да приложа и по-общ план на паркинга пред блока за сравнение, но: Мястото е достатъчно, че да не се налага да остъргваш мазилката при всяко паркиране.
Съображенията на собственика са ми необясними; хрумва ми единствено вариантът да живее на първия етаж и да си ползва колата за килер -- през прозорците.
*Немският и английският може би не различават "икономичен" и "икономически", но на български не е така. Парадоксално е например евтините полети да се водят "икономическа класа".
неделя, април 27, 2008
петък, април 25, 2008
Музикален петък
..а и не само. Но утре вечер, вместо да обикаляме храмове, викам да се почекнем във Форум.
А сега: скокове във вода!
От кулата: Не следя подкастите на !title, но след този май е време да започна. Дори картинката и заглавието са находка.
От трамплина две изискани дами на име Le Chic скачат синхронно в дълбините на електрото с прекрасно подбран и миксиран диск. Визуалното оформление тук отново заслужава внимание -- най-малкото заради любимия мотив с роботските капачета на гърба.
Дълбоко под водата, ми(с)тичният гений Smackos омагьосва флора и фауна с живо изпълнение на няколко синтезатора.
И все пак: защо да плуваме, когато можем да летим? Приятно видео към една позабравена песничка.
А сега: скокове във вода!
От кулата: Не следя подкастите на !title, но след този май е време да започна. Дори картинката и заглавието са находка.
От трамплина две изискани дами на име Le Chic скачат синхронно в дълбините на електрото с прекрасно подбран и миксиран диск. Визуалното оформление тук отново заслужава внимание -- най-малкото заради любимия мотив с роботските капачета на гърба.
Дълбоко под водата, ми(с)тичният гений Smackos омагьосва флора и фауна с живо изпълнение на няколко синтезатора.
И все пак: защо да плуваме, когато можем да летим? Приятно видео към една позабравена песничка.
четвъртък, април 24, 2008
сряда, април 23, 2008
България в Огледалото
Prozesse werden zur Farce und zur peinlichen Visitenkarte des EU-Neulings.
Тази статия ми развали agenda setting-а за днес. (По ирония на съдбата, сутринта непознат в Скайп ми беше пратил клипчета от България, озвучени от каба-гайда.)
Да чета нещо такова на немски ми е още по-криво отколкото в българска медиа.
В една такава пък -- друга история, която ме втрещи. Защо така реагираш? -- чуди се брат ми -- редовно става така.
Навикът за дадено действие нито го оправдава, нито го прави нормално, но
below-the-line-размислите на Еленко изглеждат верни.
събота, април 19, 2008
петък, април 18, 2008
Гардероб за файлове
Обзор на онлайн-платформи за споделяне на съдържание във формата на призив против най-известната такава.
Като интересни примери добавям
Drop.io,
made in bg фаворита ми транZит
+ 2 алтернативи за лично съхранение -- DropBoks и GMail Drive.
Като интересни примери добавям
Drop.io,
made in bg фаворита ми транZит
+ 2 алтернативи за лично съхранение -- DropBoks и GMail Drive.
четвъртък, април 17, 2008
сряда, април 16, 2008
Ден в мензата
(Причината да не постна следващото по-рано е, че всеки път, когато си пусках филмчето, огладнявах и отивах да ям.)
Уни Триер пак е напред.
От близо месец любимата менза Tarforst се перчи с любопитно PR-клипче, в което нагледно обяснява, как се готви ежедневно за 3000 изгладнели академици в кампуса.
Въпреки масово технизирания процес на обработка и приготовление, усилието на работещите там хора заслужава овации.
Обърни внимание на момента с контролните проби, които се взимат от всяко ястие или беленето на зеленчуците, което се извършва ръчно.
При цена 2,25 евро (а доскоро дори 1,95) за пълно меню, включващо супа, основно ястие, гарнитура, салата и десерт, които с редки изключения са и супер вкусни, студентите на Триер са едни от най-добре обгрижваните в страната.
Уни Триер пак е напред.
От близо месец любимата менза Tarforst се перчи с любопитно PR-клипче, в което нагледно обяснява, как се готви ежедневно за 3000 изгладнели академици в кампуса.
Въпреки масово технизирания процес на обработка и приготовление, усилието на работещите там хора заслужава овации.
Обърни внимание на момента с контролните проби, които се взимат от всяко ястие или беленето на зеленчуците, което се извършва ръчно.
При цена 2,25 евро (а доскоро дори 1,95) за пълно меню, включващо супа, основно ястие, гарнитура, салата и десерт, които с редки изключения са и супер вкусни, студентите на Триер са едни от най-добре обгрижваните в страната.
вторник, април 15, 2008
Варна ще гладува!
Когато преди две седмици със Заека си купихме по един-два дюнера от там, чичакът ни връчи една мазна тетрадка и ни подкани да се подпишем.
Подписка против затварянето на павилионите около Икономическия техникум.
Подкрепихме с охота. Файда -- нулева!
Като оставим настрана въпроса, как фотосът на 5 кобейна на плаж е свързан с темата на съобщението, остава този с причината за закриването. Звучи ми като при летище София, където изведнъж се оказало, че някаква ограда блокирала сигналите на радиокулата.
Сега за гладните гърла остава само закритият Sky Food 2 с неподвижните костенурки, който поне на първо време ще монополизира пазара.
Подписка против затварянето на павилионите около Икономическия техникум.
Подкрепихме с охота. Файда -- нулева!
Като оставим настрана въпроса, как фотосът на 5 кобейна на плаж е свързан с темата на съобщението, остава този с причината за закриването. Звучи ми като при летище София, където изведнъж се оказало, че някаква ограда блокирала сигналите на радиокулата.
Сега за гладните гърла остава само закритият Sky Food 2 с неподвижните костенурки, който поне на първо време ще монополизира пазара.
Да развържем езиците
"В клозета не влиза само твоето тяло с твоята долница, с него влиза и езикът. Езикът също има нужда да си разпаше панталона, да му отпусне края, да изприкаже онова, което му се е насъбрало за целия скапан ден, за целия лайнян живот. Слушаш тъпи приказки, четеш тъпи вестници, говориш с тъпи хора и като останеш сам в кенефа, ти се иска най-човешки да напишеш 'кур' на стената."
Господинов, Георги (2005): Естествен роман. Трето издание. Пловдив. С. 32-33.
събота, април 12, 2008
петък, април 11, 2008
Jacko @ Time Warp 2008
Да пуснеш Billy Jean в оригинал на събитие като Time Warp се изисква смелост.
Или да си Ричи Хотин.
Съизмеримо с Tainted Love на Менсън в един култов сет на DJ Hell.
Или да си Ричи Хотин.
Съизмеримо с Tainted Love на Менсън в един култов сет на DJ Hell.
вторник, април 08, 2008
Ведри старчета
Забабна статия от Капитал за новото самосъзнание на възрастовата група 60+.
Любопитно е, че в Германия, където цената на една кола е правопропорционална на възрастта на шофьора вътре, представителите й далеч не са сред 'хората с невисок доход'. Докато нашите ведри старчета явно карат велосипед със селския поп.
Което обаче не ги прави задължително по-малко ведри.
Всъщност, това, което старите хора със сигурност имат в повече, е време. А правилната му инвестиция определено носи щастие.
Впрочем, снимка на Уолдорф и Стетлър бях сложил и аз в една презентация по темата -- прие се повече от добре.
Любопитно е, че в Германия, където цената на една кола е правопропорционална на възрастта на шофьора вътре, представителите й далеч не са сред 'хората с невисок доход'. Докато нашите ведри старчета явно карат велосипед със селския поп.
Което обаче не ги прави задължително по-малко ведри.
Всъщност, това, което старите хора със сигурност имат в повече, е време. А правилната му инвестиция определено носи щастие.
Впрочем, снимка на Уолдорф и Стетлър бях сложил и аз в една презентация по темата -- прие се повече от добре.
понеделник, април 07, 2008
Първият учебен ден
..мина някак неочаквано приятно. Може би заради песничката вчера.
Ако не, то причини пак не липсваха.
Тъкмо за семинара сутринта валеше сняг, така че Йекелчето адекватно ни приветства с "Добре дошли за зимния семестър". Програмата му пък се оказа супер разчупена и мотивираща.
В мензата обърках Theke-тата и платих 1,15 отгоре. Затова пък хапнах любимия си шоколадов мус.
След един обяд време от снега нямаше и кристалче.
В разговор покрай един проект научих, че в близост до Триер освен Bitburger се произвеждат и замразени пици - на Dr. Oetker и Wagner.
С известна тревога установих, че съм отвикнал да ям нарядко. После прочетох това и се успокоих.
На връщане в автобуса крясъците на няколко асоциални индивида ми обърнаха внимание върху играта на думи Florida -- flow rider.
Ползотворен ден, както и да го погледнеш.
Ако не, то причини пак не липсваха.
Тъкмо за семинара сутринта валеше сняг, така че Йекелчето адекватно ни приветства с "Добре дошли за зимния семестър". Програмата му пък се оказа супер разчупена и мотивираща.
В мензата обърках Theke-тата и платих 1,15 отгоре. Затова пък хапнах любимия си шоколадов мус.
След един обяд време от снега нямаше и кристалче.
В разговор покрай един проект научих, че в близост до Триер освен Bitburger се произвеждат и замразени пици - на Dr. Oetker и Wagner.
С известна тревога установих, че съм отвикнал да ям нарядко. После прочетох това и се успокоих.
На връщане в автобуса крясъците на няколко асоциални индивида ми обърнаха внимание върху играта на думи Florida -- flow rider.
Ползотворен ден, както и да го погледнеш.
Тротоар
Новият Winners & Fools на John Dahlbäck разведри дъждовната предстартова неделя.
Шведът е точно с година по-голям от мен, а има планина-дискография.
Потискащо, нали?
събота, април 05, 2008
неделя, март 23, 2008
Пролетна забава във Варна
3 смешки от изминалите дни:
Ronald SmokeDonald
Калният дъжд днес направи якето ми на лайна и изгаси цигарката на Роналд. Той обаче остана притеснително ухилен.
Къщата на изгряващата сила
Не кунг-фу-доджо, а магазин за музикални инструменти се помещава зад тази мистериозна врата близо до Фестивалния.
Орденът на жартиера
Първото в живота ми сватбено тържество, на което бях лично поканен, беше адски як купон. За добро или зло, жартиерът, който зъбите на младоженеца изкусно смъкнаха, не попадна в мен.
Ronald SmokeDonald
Калният дъжд днес направи якето ми на лайна и изгаси цигарката на Роналд. Той обаче остана притеснително ухилен.
Къщата на изгряващата сила
Не кунг-фу-доджо, а магазин за музикални инструменти се помещава зад тази мистериозна врата близо до Фестивалния.
Орденът на жартиера
Първото в живота ми сватбено тържество, на което бях лично поканен, беше адски як купон. За добро или зло, жартиерът, който зъбите на младоженеца изкусно смъкнаха, не попадна в мен.
неделя, март 16, 2008
ПТП
If you're gonna die, die with your boots on...
Преди броени часове край сп. Марек по пътя Златни пясъци-Варна.
Body count = 1.
вторник, март 11, 2008
On the beach (again)
Пуснете ме, това да не е Германия! -- крещеше нищо не подозиращ руснак, когото двама заразени с извънземния вирус полицаи закопчаваха насред улицата.
Пуснете ме, това е Германия! -- крещя аз. Е, поне за три седмици -- после се връщам пак.
Днес позната на моя позната възропта, че "младежта" вече си ходела прекалено често в България, пък те, видиш ли, си живеели тук. А почти на един дъх с това се оплака, как казвала "имам глад" (Hunger haben) и "правя си мисли" (sich Gedanken machen) в разговорите със сестра си.
Аз да се прибирам -- ухухухуху -- убичам!
Не заради разбитите тротоари, а заради хората, които крачат по тях.
Пуснете ме, това е Германия! -- крещя аз. Е, поне за три седмици -- после се връщам пак.
Днес позната на моя позната възропта, че "младежта" вече си ходела прекалено често в България, пък те, видиш ли, си живеели тук. А почти на един дъх с това се оплака, как казвала "имам глад" (Hunger haben) и "правя си мисли" (sich Gedanken machen) в разговорите със сестра си.
Аз да се прибирам -- ухухухуху -- убичам!
Не заради разбитите тротоари, а заради хората, които крачат по тях.
неделя, март 09, 2008
събота, март 08, 2008
Белия дом
Майкъл Джексън се стеснява,
нещо в гащите му шава...
Боксерки или слипове е скритата дилема на всеки мъж.
Моето решение винаги са били вторите: Президента е сигурно опакован, задникът -- приятно стегнат. Колкото по-шарен и широк ластикът околко кръста, толкова по-добре. (Тук си струва да се отбележи, че съществуват креативни български производители на мъжко бельо, които правят семплите бели-сини-или-черни-гащи на гъзарските марки повече от скучни.)
Незначително отклонение от тая философия представляват прилепналите ластични боксерки, които на практика са слипове с крачолче. Тях отчасти харесвам дори повече.
Истински боксерки-шорти обух едва наскоро заради атрактивното намаление на комплект от 5 чифта Deal. Но вече няколко пъти съжалих.
В тях Президента е като бездомно куче -- мятка се и се сурка наляво-надясно, прави си рокади без позволение, а най-неприятно е, че може да стърчи, повдигайки и обутото отгоре. На обществени места се налага да прикривам издутината с ръце в джобовете.
Боксерките са широки и проветриви, но правят неудобно и обуването на по-тесен панталон.
Ти къде обичаш да държиш/намираш Президента?
петък, март 07, 2008
After love
Здравей.
От вторник стоиш тук.
Казвал съм ти, че това нещо не може да стане изневиделица, затова ако наистина си решила така, нека да го обсъдим като се видим.
Мисля за теб; бих те целувал и прегръщал ако ми позволеше.
Честит празник <3
От вторник стоиш тук.
Казвал съм ти, че това нещо не може да стане изневиделица, затова ако наистина си решила така, нека да го обсъдим като се видим.
Мисля за теб; бих те целувал и прегръщал ако ми позволеше.
Честит празник <3
четвъртък, март 06, 2008
Случайни уточнения
Нещо ми щукна преди време и в главата ми изникнаха ред асоциации, назоваващи близки, но все пак различни неща:
Full Metal Jacket
е филм на Стенли Кубрик.
Metal Gear Solid
е третата част на компютърна игра.
Heavy Metal F.A.K.K.²
е компютърна игра по анимационен филм.
Black Hawk Down
е филм на Ридли Скот.
Iron Eagle
е серия военни филми.
Full Metal Jacket
е филм на Стенли Кубрик.
Metal Gear Solid
е третата част на компютърна игра.
Heavy Metal F.A.K.K.²
е компютърна игра по анимационен филм.
Black Hawk Down
е филм на Ридли Скот.
Iron Eagle
е серия военни филми.
сряда, март 05, 2008
Cheese Quest
Някой критикуваше новите анимационни филмчета -- шантави сюжети, безформени образи, грозни герои. Foster's Home for Imaginary Friends, доколкото съм го хващал, е именно такова.
Това не ми пречи от няколко дни да се забавлявам с Cheese Quest 3D: The Brother Lady Saga.
История няма, но ако имаше, щеше да е някаква халюцинация: човечето ти понякога става на момиче, космическият бос е стреляща лазери торта, а финалното ниво се развива в купа с корнфлейкс.
Игричката напомня класическия Adventure Island и чудесната Alex the Allegator 4, но е кратка и лесна.
Музиката и визията са наслада за 8-битовото ухо и око, а със съответните очила можеш да се наслаждаваш и на триизмерен образ.
За управлението са нужни само стрелките + спейсбара за кратко.
Това не ми пречи от няколко дни да се забавлявам с Cheese Quest 3D: The Brother Lady Saga.
История няма, но ако имаше, щеше да е някаква халюцинация: човечето ти понякога става на момиче, космическият бос е стреляща лазери торта, а финалното ниво се развива в купа с корнфлейкс.
Игричката напомня класическия Adventure Island и чудесната Alex the Allegator 4, но е кратка и лесна.
Музиката и визията са наслада за 8-битовото ухо и око, а със съответните очила можеш да се наслаждаваш и на триизмерен образ.
За управлението са нужни само стрелките + спейсбара за кратко.
вторник, март 04, 2008
Закон за защита на непушача
(1) Gaststätten im Sinne des Gaststättengesetzes sind rauchfrei.
Dies gilt für alle Schank- oder Speiseräume sowie für alle
anderen zum Aufenthalt der Gäste dienenden Räume
einschließlich der Tanzflächen in Diskotheken und sonstigen
Tanzlokalen in Gebäuden oder Gebäudeteilen.
След диското в петък дънките и тениската, които носех, автоматично заеха мястото си в легена за пране.
При разместването му на другия ден се наложи да ги извадя, при което установих нещо необичайно. Нещо липсваше.
Миризмата.
Това, което вечерта бях захвърлил с условна погнуса, се оказаха съвсем свежи, сякаш току-що свалени от простира, дрехи.
Причината, както едва впоследствие осъзнах, е влезлият в сила на 15. февруари в Райнланд-Пфалц Nichtraucherschutzgesetz, с който се забранява пушенето във всякакви обществени сгради и заведения.
Някои пушат от радост, други от мъка, както се казва.
Очаквам закон за защита на непияча, който да предпазва съвестния гражданин от съквартиранти-( и приятели-)алкохолици ;-)
понеделник, март 03, 2008
Рубрика: Клонирай ми овца
Boing Bum Tschag.
Време е за новата-стара рубрика, върху която се градеше мистичният katzak.hit.bg.
Тук ще я наричаме Клонирай ми овца.
/me прерязва лентата.
Ето за предястие:
Пиер Бурдийо = Томи Лий Джоунс
Първият е френски социолог, вече не сред живите такива. Известен най-вече с 900-те си страници за "фините разлики" в човешкото ежедневие, вкус и стил.
Втория можеш да видиш в обралия Oскарите No Country for Old Men.
Като се замисля, звуковата комбинация ий в българското изписване на имената им също е забележителна.
Време е за новата-стара рубрика, върху която се градеше мистичният katzak.hit.bg.
Тук ще я наричаме Клонирай ми овца.
/me прерязва лентата.
Ето за предястие:
Пиер Бурдийо = Томи Лий Джоунс
Първият е френски социолог, вече не сред живите такива. Известен най-вече с 900-те си страници за "фините разлики" в човешкото ежедневие, вкус и стил.
Втория можеш да видиш в обралия Oскарите No Country for Old Men.
Като се замисля, звуковата комбинация ий в българското изписване на имената им също е забележителна.
неделя, март 02, 2008
Американски голи радиатори
American Gladiators е популярно телевизионно шоу от началото на 90-те, за което научих от немските си колеги. В Германия е било не по-малко култово и, въпреки че стартът на новото му издание през януари 2008 не изглеждаше да ги вълнува чак толкова, изгледах първата серия от сезона.
Идеята е следната: срещу 6 жени и 6 мъже, избрани по обща физическа издръжливост и наречени гладиатори, застават 26 претенденти, също разделени по пол. Мъжете се състезават срещу мъже-гладиатори, жените - срещу жени. Кандидатите също не изглежда да са от кол и въже, но пък един от първите беше хилаво китайче с очила и забавното име Molivann.
Дисциплините са нещо като pimp-my-Патиланци; не са много, но са интересни. На моменти -- отчасти и заради облеклото -- напомнят Unreal Tournament. Варират между ръгби-баскетбол, ходене по мост с препятствия, висене на халки, борба-балансиране върху платформа, (сочения за най-култов) бой с гигантски клечки за уши и др.
Отделните сблъсъци са винаги 1 претендент срещу 1 или няколко гладиатора, но същинското съревнование е между самите претенденти, които печелят точки.
Крайният победител от двама претендента се определя на така наречения Елиминатор: състезателен многобой за време.
Водещи са Хълк Хоган и дъщерята на Мохамед Али -- Лейла. Внимание заслужават както разнообразната мотивация на участниците, така и имиджът (във всеки смисъл) на гладиаторите. По мое мнение най-много женственост, доколкото може да се говори за такава, притежава Crush.
Идеята е следната: срещу 6 жени и 6 мъже, избрани по обща физическа издръжливост и наречени гладиатори, застават 26 претенденти, също разделени по пол. Мъжете се състезават срещу мъже-гладиатори, жените - срещу жени. Кандидатите също не изглежда да са от кол и въже, но пък един от първите беше хилаво китайче с очила и забавното име Molivann.
Дисциплините са нещо като pimp-my-Патиланци; не са много, но са интересни. На моменти -- отчасти и заради облеклото -- напомнят Unreal Tournament. Варират между ръгби-баскетбол, ходене по мост с препятствия, висене на халки, борба-балансиране върху платформа, (сочения за най-култов) бой с гигантски клечки за уши и др.
Отделните сблъсъци са винаги 1 претендент срещу 1 или няколко гладиатора, но същинското съревнование е между самите претенденти, които печелят точки.
Крайният победител от двама претендента се определя на така наречения Елиминатор: състезателен многобой за време.
Водещи са Хълк Хоган и дъщерята на Мохамед Али -- Лейла. Внимание заслужават както разнообразната мотивация на участниците, така и имиджът (във всеки смисъл) на гладиаторите. По мое мнение най-много женственост, доколкото може да се говори за такава, притежава Crush.
събота, март 01, 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)
