Got ayran?

Ayran schmeckt hervorragend zu kräftigen Speisen, ist durstlöschend und äußerst erfrischend!

От няколко дни млекопроизводителите в Германия стачкуват срещу според тях ниската изкупна цена на продукта им. В магазините тук липса още не се е усетила, пък и това едва ли ще стане по-рано от две седмици след началото на стачката. Дотогава използвам повода да спомена един fast moving consumer good, който от край време ме радва, но чак сега намирам контекстуално оправдан -- айряна.

Не споря с а или с я се пише, свикнал съм с второто и на български ми звучи по-добре. Немската версия е турска (!), понеже турците в Германия са проминентно мнозинство не само сравнени с нашенските пришълци, и разбираемо се зове Ayran. Тъкмо за нея ми е думата.

Айрян Körfez (на снимката в статията) е номер едно. Има по-плътна консистенция от българските и е малко по-солен. Вече не помня времето, когато този на Данон още беше хубав -- в момента е скъп и доста разводнен --, а в последните айрян Балкан, които пих, плуваха неприятни мазни бучки. Единственият познат ми български айрян, който се доближава до турската магия, е на фирма "Йоги" с цех в село, чието име в момента ми убягва. На цената му от 80 стотинки за 400ml в пластмасово шишенце, Körfez отговаря с 49 евроцента за 500ml и практична картонена кутийка.

В стила на Nitritpökelsalz, от краткия анонс върху опаковката, който прочете в началото, лигите ми мигновено потичат, а в съзнанието ми изплува сочна свинска пържола. Какво блаженство е айрянчето, е известно само оногова, който поне веднъж е ставал в 7:30 със слепнали устни и смазана от алкохол глава, в търсене на нещо освежаващо.

Но допреди може би година, единственото място, откъдето можех да се сдобия с айрян тук, бяха дюнерджийниците. В тях се продават различни марки, чийто вкус слабо варира.



Опаковките обаче са винаги 250ml, което е сравнително оскъдно за един дюнер, и струват поне 1 евро. Инак дюнер + айрян = блаженство^2. Впрочем мнение, което повечето консуматори по мои наблюдения не споделят, явно предпочитайки кола или друга газирана напитка.



Трябва да отчета и един по-скоро неуспешен опит за домашното приготвяне на айрян в местни условия. Просто, както е известно, немският Joghurt e леко шибан за тая цел, та затова и не се нарича 'кисело мляко'. Съветът на Уикипедия липсата на киселост да се компенсира с добавяне на лимонов сок е най-малкото съмнителен.

Така фабрично произведеният айрян остава най-добрата алтернатива за сравнително ограничения откъм истинско кисело мляко немски потребител.