Разделение на труда

Има хора за всичко, за всеки влак -- пътници. Винаги съм намирал за впечатляващо, как всеки създаден от човека обект наоколо -- а такива са повече от естествените, поне като отделни единици -- е бил измислен, планиран и произведен някъде. Тоест процесът, довел до съществуването му, което регистрирам, е сравнително дълъг и сложен, малко или много интегриран в социалния ред.

Още по-впечатляваща е независимостта между сложността на продукта и значимостта му за човека. Нож и автомобил са кажи-речи двете крайности на първия признак, но нуждата от тях е съпоставимо голяма. (Ако приемем, че е несравнима, то за мен дори е в полза на ножа.) Преди доста време, от дочут във влака разговор научих например, че съществува производител, чието единствено дело са отварачките на кутийките Red Bull.

Има хора за всичко, защото от всичко има нужда. Удивително за окото на феноменолога, това от предприемаческа гледна точка носи успокоение, че "гладен няма да останеш". Че ще си намериш място в машината. Че "парите не миришат".

Поводът за тия леко абстрактни разсъждения са именно мобилните тоалетни кабинки, които представляваха единствената възможност за облекчение на естествените нужди във вчерашната Night of the Profs. Така наречените Dixi-Klos са специалност на едноименната фирма за санитарни инсталации и онагледяват помоему доста точно темата на тоя текст. По простата причина, че нищо не е безплатно (освен смъртта, а тя ти струва живота, хаха), съществуват ориентирани към печалба предприятия, обслужващи абсолютно всяко кътче на личния и обществения живот. Ще те изкъпят, нахранят, обучат, забавляват, изакат, ще ти избършат дупето дори, а накрая ще ти бръкнат в джоба.

Ти пък ще бръкнеш в техния заради това, което ти можеш.

Нарича се разделение на труда.