Съветите на дядо

(източник: EatLiver.com)

К*ра ми Раян

Понеже редовно си проверявам и спам фолдъра за разни погрешно попаднали там информацийки, забелязвам, че от едни десетина дни значителна част от истинския спам се обръща към мен с името Раян (Ryan). Раян това, Раян онова, инвестирай пари, купи си потник, уголеми си чурката. През живота си съм се регистрирал къде ли не и с един (обозрим) наръч никове, но Ryan никога не е бил сред тях, което, виждаш, прави ситуацията леко необяснима. Името всъщност го свързвам единствено с героя от Ориндж Каунти.

Та някакви идеи? Въпросният ми мейл-адрес е в Yahoo.

(L)egowelt

След като пристигна още в петък вечерта, усилията, които положих, за да не я отворя преди да си допиша и предам домашното, бяха неимоверни, но си струваха.



Директно от Den Haag electro capital, с пеещото леговелтско птиче до адреса на подателя и мистериозен гризач до моя. Вътре -- (почти) истински astro unicorn!



Gildan Ultra Cotton 2000, 205g/m памук, размер M. Цветът е Honey (189).

Познай какво ще нося на следващото парти.

You Can't Stop the JAK

Някои започват, други привършват. След 10h ще предам "Aspekte der werblichen Kommunikation. Kritik der Kritik der Reklame", но ме чакат още 2-3.

Сега обаче ако не се изчекна на това пък:



Нямам търпение Strange Life да го издадат.

Sieh um dich

- Къде си паркирал?
- "Огледай се".
- (въртейки се на място) Нищо не виждам...

Факт е, че така се казва централна уличка в Триер. На нея пък ние кръстихме телевизионното си предаване.

52h в седмични заседания и още близо половината в допълнителна работа -- проучване, интервюта, снимки, монтаж. Плюс финален продукционен слалом миналия уикенд.

Резултатът: 23 минути ефирно време по актуални теми от региона.

Премиерата е утре, 11.07., в 19:30 немско / 20:30 българско време. Ще има и повторения -- виж от страничката горе. Offener Kanal Trier дори тук не всяка антена го лови, но програмата му тече и онлайн.

Надявам се да допадне на немскоговорящите; за другите -- някъде по средата, в края на репортажа за милата баба Ани, в надписите се чете Dimitar Gerganov.

Сухопътен конвой

С покупки от магазина се качвам в автобуса и сядам по изключение някъде в началото, обратно на посоката на движение. След няколко спирки, тъкмо качил се млад мъж заема седалката срещу мен. Леко мърляв, но не ужасяващо, с различно сини дънки и дънково яке, с черно и рижо в косата, от които не разбрах, кое е естественото. Носеше обица поне на лявото ухо и очила. Имаше раница.

Качва се след малко някакъв друг -- по-възрастен и пълен, със съвсем къса сивобяла коса и червендалесто лице. С аналогично оръфани дънкови дрехи и златна верижка на врата.

Отправя се директно към първия с радостно изражение, което впоследствие заразява и него.

И за какво си говорят? За присъди, човек! Кой колко години получил! Май ставаше дума за трети лица, но какво от това. Тия двамата със сигурност не бяха от юридическата гилдия.

Обърнах се към прозореца и се захилих без глас.

Няма вече CBS

When I'm feeling sad and lonely I just play the CBS...

Не американската медийна корпорация, а интернет-радиото/порталът/форумът The Cybernetic Broadcasting System е преустановило действието си преди броени часове. Причината е ниският слушателски рейтинг предвид усилията на екипа.

В траурно изявление и единствената останала във форума тема водещият RobotDJX говори за решението.

Стана ми адски тъжно. Никога не съм бил интегрална част от обществото около CBS, нямах регистрация. Но обичах прекрасната им музика, а понякога надничах из темите във форума, научавайки често безполезни, но винаги любопитни неща. Благодарение на CBS се запознах с талантливи изпълнители като Fred Ventura, Freak Electrique, Edward Artemiev, чух/видях една идея по-отблизо кръстника I-f и научих какво е Ewok. Коледните им топ 100 класации са нестихващо забавление и сред най-приятните неща, които имам на компютъра.

Преди седмица топката на Европейския финал дойде сребърна, а ден по-късно вилицата ми в мензата -- без извивка в шийката. И двете се оказаха неочаквани неудобства. Невероятно, какви последствия могат да носят на вид микроскопични промени, за които никога не си се замислял.
Съжалявам, че съм един от хората, "who are potential listeners for our musix but we are simply not reaching".

If I had known this before ;-(

Deutschherrenköpfchen-wood

Вендинг-мендинг

Навръх Produktionswochenende-то от епичния ни медиен проект (за него -- скоро), неминуемата покрай Avid, After Effects & Co. комуникация "човек-машина" неочквано доби нови измерения. След като в късния съботен следобед по традиция огладнях, а в и без това почти празната си чанта лекомислено бях сложил само неядливи предмети, естествено трябваше да си купя нещо. Във време, когато кафетерията окончателно е затворила и в университета като цяло цари мир и тишина, за гладния/жадния студент автоматите във фоайетата представляват единствената опция.

Освен дежурните за кафе, в сграда A/B има още три вида -- за сладолед, за безалкохолни напитки и за шоколадови изделия. Тъй като офертата на първите не изглеждаше в състояние да задоволи конкретната ми нужда, с неохота се отправих към последния вариант за една Milka M-joy. Тук е уместно да отбележа, че изпитвам известен дискомфорт от подобни уреди. Теоретично контактът с тях е бърз, неперсонален, целенасочен; с една дума -- суперефективен. Обаче коя да е вмирисана, капризна, навъсена, свадлива или просто зла продавачка притежава предимство, което ще нарека ситуативна автокорекция. А именно, възможността да подходи по различен начин към различни ситуации/клиенти в зависимост от свойствата им.

След като съзнателно предпочетох аналогичен на най-близкия автомат, само защото на първия грееше малък надпис "genauen Geldbetrag einwerfen" ("пуснете точната сума" -- каквато нямах), придружен от съмнително мигащ червен диод, а еврото ми изчезна в жлеба му, се случиха няколко неща. Първо, въведох номерчето на Милката, за да кажа на машината, какво искам от нея. Второ, в малкия отвор по-долу издрънча рестото ми. Третото изглеждаше така:



Тъпият автомат беше заклещил шоколада между преградата на улея и спиралата, така че хем да отчете, че го е пуснал, хем всъщност да не го е. В друг случай бих потърсил помощ в кафетерията, която май отговаря за зареждането на машините, но, както казах, в тоя момент университетът беше в хибернация. И ето го там, моят шоколад, който лично едва ли има нещо против да се разтопи в устата ми, стига да не беше съ- и охраняващия го дърварски апарат. На два пръста разстояние, но зад шибаното дебело стъкло.

Не ми трябваше дълго, преди да започна да блъскам машината в отчаян опит да я вразумя. Успехът ми беше смехотворен -- около 200-килограмовия хладилник просто се поизмести малко от мястото си, а аз си сецнах левия делтовиден мускул. На моменти спирах вандалската си дейност, ослушвайки се за евентуални минувачи, на които да спестя дивната гледка, която създавах. Другата ми грижа беше камерата на тавана. За щастие, единствените доближили ме хора, останаха няколкото щастливи потребителя на автомата за напитки до мен. Само дето докато те "общуваха" с него, аз трябваше да си намеря оправдаващо престоя ми там занимание, различно от блъскането на съседния автомат. Така бях принуден да се взирам във витрината със заклещения шоколад като че избирам какво да си купя, да се почесвам или да зяпам колоната с обяви в ъгъла. След още няколко безплодни опита, сломен се върнах обратно към работата по проекта.

"It's an inanimate fuckin' object!" -- викаше съпругата на разярения Хари, съсипващ телефона на бюрото си -- реплика, която почти неосъзнато ми се завъртя в главата, когато час по-късно трещях с нова сила безмозъчната машина-измамник. Междувременно броят на заклещените на ръба на същия улей шоколади се беше удвоил, явно след провала на някой тарикат, решил, че ще вземе моя като бонус. От друга страна това ме ядоса още повече, защото означаваше още един незаслужено ощетен от подлото устройство. С мощен тласък в горната му част, започнах да клатя автомата напред-назад, постепенно увеличавайки амплитудата. С усилие игнорирах адските трясъци, които при други обстоятелства вероятно биха докарали полицията.

Едно зелено Balisto падна. Аз продължавах да треса като невидял. Рафтовете започнаха да се изместват, спиралите се клатеха. Най-накрая паднаха и Милките. И моята, и чуждата. Пъхнах всичко в джоба и офейках с бърза крачка.

Балистото -- за Томас, Милката -- за Фабиан, чистата съвест -- за мен. И никога вече от тия автомати.

Очи на четири

Преди да се хвърлиш на добилия солидна nu-rave популярност Wayfarer, едно предупреждение относно произведените в Италия модели.

Накратко: 15% фалшификати на европейския пазар и съмнителна активност около лицензирания производител Luxotica. Съветът е да се пазарува директно от Щатите (Bausch & Lomb) или от вносител.

Между другото, шведите от Cheapo предлагат визуално равностойна алтернатива за една четвърт от цената.

Дигитално за народа

Преди минути с радост установих, че любимият ми Strange Life Records е издал нова продукция, а с дваж по-голяма -- че авторът я е пуснал за свободно сваляне.

The Lost Border e третият албум на Franz Falckenhaus -- псевдонемския псевдоним, под който Legowelt пресъздава мрачната мелодия на Студената война. Същевременно това е първият рилийз, който лейбълът разпространява "от-до" напълно безплатно.

Албумът се състои от 11 парчета в mp3-формат, 320kbps, и няма да излезе на сиди. Композиран е на Yamaha DX7 и Roland TR-808. Песните носят познатата от предните два албума тягостна атмосфера, допълвана от красноречиви заглавия като The Loneliness Of Irena S., Small Town Television Mast и Tragic Sadness Of F. Falckenhaus. В архива за сваляне са включени и оригинални обложки.

Гмуркане за перли

Бедата за мен се наричаше Гмуркане за перли. Така нарекох лъскането под вода, да седиш на дъното на басейна на нашите. Задържам дъх, приближавам се към дъното и си свалям банските. Седя там две, три, четири минути.

Мога да задържам въздух за доста време. Само благодарение на чикиите. Ако бях сам у дома, щях да го правя цял следобед. След като си изпразня работите, спермата ми, тя ще плува там в големи, тлъсти млечни буци.

След това още гмуркане, за да я събера. Да унищожа и избърша всяка шепа в кърпа. Затова се нарича Гмуркане за перли. Дори с хлора, безпокоях се за сестра ми, или, да не дава господ, майка ми.

Точно този откъс от -- тогава не запомних -- "Guts" на Чък Поланик грабна интереса ми преди доста време, когато го прочетох в Intro. Беше някакво каренце за новата книга на автора.

Не съм добър читател на дълги разстояния и не зная, как бих се справил с цял роман, бил той и толкова увлекателен. Обаче превод на целия разказ можеш да намериш тук, а аз -- само да ти го препоръчам.

Дъмбълдор неглиже

Онлайн-журналистика

След един далечен материал (чийто автор замина за Франция и не се видя) настоящото прави второ изключение от рубриката, попълвана предимно от снимки. Признавам, че тема като "Jung und Alt in Trier" определено не води класациите на Google Trends, но пък оправданието й идва с факта, че ни я зададоха отгоре. Същото се отнася и до подтемите на групите, където моята трябваше скоропостижно да се преориентира от предвидения "Mehrgenerationenhaus Trier" към (да, непредвидения) "Club Aktiv" заради масовата ваканция в първото учреждение.

Името на всеки автор стои в края на текста му. Моят, естествено, е най-кратък.

Ел Бараковата барака

Internal affair

От социологическа гледна точка Германия-Турция безспорно е най-интересният двубой от Европейското. Имигрантите от турски произход имат най-голям дял от чуждестранните граждани на републиката. Според Tageszeitung, немските (а явно и турските) медии предварително обявяват срещата за едва ли не приятелска. От друга страна дори трето поколение турски имигранти продължават да поддържат Турция, въпреки че са я виждали само на картичка.

Очаквано колоритно мнение по темата дава Тигърът от Кройцберг. По думите му, Германия е като Фолксваген, който функционира само при пълна изправност, докато турският отбор се справя и при липсваща ръчна спирачка, и при неработещ мигач.

Алтернативните му сценарии за след мача са:

• победа за Германия -- дюнерът става 10 евро;
• победа за Турция -- по-малко помощи от бюрото по труда.

Дискобол 24

Винаги е хубаво да видиш/чуеш музикален албум с обединяващата отделните песни концепция. Когато става дума за компилация на различни изпълнители, удоволствието е може би дори по-голямо.

Ексклузивнa колкото поредицата на Cocoon, но далеч по-сплотена като идея, Great Summergames Stuff (CD1/CD2) представлява епичен двоен диск с общо 24 парчета от 24 композитора от 24 страни; парчетата -- кръстени на страните. Е, локалният национализъм на Томкрафт пак си е казал думата и малко след "Germany" изниква "Bavaria". Понеже Румъния също е вътре, вероятно ще се зачудиш, защо България не присъства, а аз само ще ти припомня парчето, с което участвахме в Евровизия.

Много от песните забележително улавят настроението на държавата, която изпълнителите им представляват. Добри примери са будисткият молебен в откриващия "Tibet", ориенталските мотиви в "Syria" и "Turkey", карнавалните фанфари на "Germany", далечноизточната свирка в "Singapur", китарката в "Greece", типичния Токио-бийт на "Japan".

Личният ми фаворит е Австралия; също готина е Куба на Lützenkirchen, която далечно напомня One Night In Rio от актуалния му албум. Всъщност кога започва Олимпиадата?

Little fluffy clouds

Cumulo Nimbus Mix.

In Bruges

- Bruges... Where's that?
- It's in Belgium.

Това знание е най-малкото, заради което си струва да гледаш "In Bruges". Филм бавен, но занимателен, смешен и тъжен едновременно, с прекрасна музика, абсурдни диалози и откачени герои.

Двама наемни убийци -- различни като сезоните -- след удар се покриват в Брюж, чакайки инструкции от шефа си. Рей е нещо като трагичен Джоуи от "Приятели", леко инфантилен, силно депресивен, но ужасно мил. Кен на свой ред е старото куче, улегнал и мъдър, по бащински загрижен за младия си колега. Към тях историята добавя 1 симпатична белгийка, 1 джудже-актьор, 1 избухлив бос и 1 мъртво детенце.

Какви са отношенията между всички тях, препоръчвам да узнаеш сам, гледайки филма. Фарел и Глийсън просто изкъртват, а средновековният град е майсторски поставена рамка на разказ, който ако не те разплаче, то със сигурност ще те разсмее. 10/10.

Изгубена магистрала

Също както химните на Mayday, последният качествен от които датира от далечната 2002, ежегодните мелодии на Love Parade отдавна не са това, което бяха. Самото събитие също изглежда все по-неатрактивно до свежи алтернативи като Time Warp, Love Family Park (където, по думите на Никос, на едната сцена цял ден бичи Свен Вет) и SonneMondSterne.

Тазгодишният химн на парада е по-жалък от всякога. И не само това, ами и сякаш е писан от Мадона (Beautiful Stranger, напр. 2:22) и Фред Дърст (вокалът от Rollin', напр. 5:08) на по чашка. Или просто Уестбам е грабнал първите семпли, мернали се пред очите му, и ги е напляскал набързо във Фрути Луупс. Мотото Highway To Love пък ми звучи като някакъв евфемизъм за "проституция".

Неслучайно Discogs говори за Low Spirit в минало време.