Сънят на далтониста

Сънувах, че рецепцията на "Хилтън" във Варна е във входа на Фестивалния. Беше пълно с пияни хора. Хора имаше и в голямото фоайе към кинозалите, а до касата за билети — проститутки в златно-бели народни носии. Един клиент, тъкмо приключил, се обличаше седнал. Зададе въпрос на български, което ми се стори странно, но една от дамите му отвърна с руски акцент. Имаше сребристо бял лак на краката. На масите в близкото барче лежеше каталогът от 25-годишнината на International Deejay Gigolo: на английски вместо на италиански, с изрично “Varna“ на корицата и без цена отзад. Баща ми, който беше с мен, предложи да попитам колко струва, но аз реших просто да го взема. Масата, на която имаше и празна опаковка от клечки за хранене, се оказа омазана с кетчуп и майонеза, които полепнаха по качулката на якето ми. Бях го прал наскоро и откачих. Нещата се влошиха, когато червено-белите лекета се появиха и по светлокафявите кожени Найкове с разлепен връх на краката ми. Грабнах шишенцето с чесън на прах, което също стоеше на масата, и го засилих в земята с крясък. Развиках се и към останалите посетители наоколо и започнах да търся с какво да се избърша. Впоследствие съжалих за поведението си и се извиних на всички, вече по-спокойно заявявайки, че не е редно масите да са толкова мръсни. Под тази, от която се бях изцапал, открих кухненска кърпа, с която започнах опити да изчистя обувките си.