The Hague is the plague

О, Хага, град на плажове, чайки и електродиско! Докато към Амстердам нямах конкретни очаквания, срещата ми с административната столица на Нидерландия беше като запознанство с приятел, с когото дотогава само сме си писали. Пълен симпатяга, оказва се.



Прекачване

След като се сбогувах с Амстердам с гръм и трясък и почти не спах преди да потегля за Хага, беше ясно, че пътуването ще протече тегаво въпреки само 45-те си минути. От друга страна — време достатъчно за една порядъчна проверка на билетите, колкото да се изложиш ако си без. Автоматът на Lelylaan обаче се оказа побратим на ония от летището и също като тях отеба кредитната ми карта. За щастие, законтрил преди излизане с последните няколко бири от хладилника, имах достатъчно кураж да помоля непознатата до мен да ми купи билет, а аз да й платя в брой. Още не знаех, но с вездесъщата OV-chipkaart, с която тя боравеше, тепърва предстоеше да се сдобия на Den Haag Centraal. Дотогава от мен се искаше само да не заспя.

Накратко, картата представлява пропуска ти за целия градски транспорт. За разлика от еднопосочните билети и дневните карти в Амстердам, тази тук играе ролята на виртуален портфейл, с който се чекираш при качване и слизане от всяко превозно средство. Удобството идва с това, че системата някак магически отчита прекачванията ти и уж те таксува възможно най-тънко. За теб остава само да внимаваш на картата винаги да има достатъчно пари, за да не се наложи да се прибираш пеш от Moerwijk без средство за самозащита. Самата карта струва 7,50€; моята заредих с 20€, които заминаха тъкмо за три-четири дни.

Любопитните факти около транспорта: звучната дума overstappen, означаваща прекачване, както и някои от спирките на трамвая, фиксирани до релсите единствено от пилон с разписанието и сиво кошче за боклук.

Препъникамъни

Да ти върви по вода е едно, да те плющи два дни дъжд от навъсеното небе — съвсем друго. Времето в Хага беше скандал. Късмет имах единствено в изборния за България неделен ден, чието слънчево настроение оползотворих максимално край плажа в Scheveningen. В крайна сметка лошите климатични условия бяха главният, макар и не единствен, фактор от Хага да видя значително по-малко забележителности, отколкото от Амстердам.

Друг фал се оказа лежерното работно време на изненадващ брой от предприятията в града. Понеделника в Хага го пиши дъждовен (във всеки смисъл)! Седмицата в най-добрия случай стартира следобед, а за някои чак във вторник. За трети, като феншопа на футболния клуб, дори в сряда. Въобще половинмилионното население не е като да се скъсва от бач и ако имате конкретни цели за посещение, задължително ги проверете преди да си правите планове.

Пейзаж

Каналите на Хага се броят на пръсти и приносът им към общия изглед на града е несравнимо по-малък от тези в Амстердам. Живописните тухлени къщи също липсват — урбанистичният пейзаж в централната част се състои от сравнително модерни сгради, част от които истински небостъргачи, а симетричните покриви на Здравното министерство местните галено наричат "циците на Хага". Повече архитектурна изящност има в Hofkwartrier и Historische kern както и в квартала на посолствата, почти всяко от които изглежда като лятната резиденция на богаташко семейство. Колоритния вход към China town пък открих едва в края на престоя си и нямах време да го прекрача.

В част от пейзажа се превърна и образът на тъмнокож младеж с бейзболна шапка Gucci, който видях близо десет пъти за три дни. Явно е някаква мода. Забавен ми се стори и един от централните площади в града, кръстен просто "Площад" (Plein), а улица с име Lange Voorhout просто плаче за игри на думи (Vorhaut на немски или voorhuid на холандски означава препуциум).

По изборите в Хага

До посолството на милото ни отечество с Марти трябваше да се отбием за един бърз глас на изборите за евродепутати. След кракто лъкатушене с автобус между красивите вили, развяващи знамена на държави от цял свят, и малките горички с обозначени пътища за ездачи, се озовахме на малка полянка, пълна с хора. Още преди да доловя родна реч, зърнах българското флагче и К-то в регистрационния номер на паркирания наблизо Опел. Хубаво е да рефлектираш над стереотипите, преди да ги прилагаш, но този за съжаление много бързо се оправда.

Българското посолство в Хага се помещава в красива къща с поддържан двор, в който стърчат цветя, храсти и дървета. Като изключим формалната организация на изборите, която винаги е майка плаче, независимо дали гласуваш в България или в чужбина, персоналът беше приветлив и работеше бързо. На този фон няколко индивиди от чакащите изпъкваха с припряни подвиквания на турски, бутане и пререждане. Разпасаните чичаци не само не спазваха реда в опашката за влизане, ами и не спряха да дуднат на госпожата на входа, че всичко ставало прекално бавно, а те имали важна работа. "Картофи ли белят вътре бе?" беше само една от оригиналните забележки, която в комбинация с адската жега изискваше неимоверни усилия да запазиш благоприличие. За кого гласуват такива хора пък въобще не исках да се замислям.

Scheveningen

Let op de meeuwen! За чайките на Scheveningen бълнувам, откакто гледах някакво видео с родения там Legowelt и кадри от известния плаж. Плажна е и картината, която името Хага винаги е извиквало в главата ми. Не кралица Беатрикс, не Международния съд, не дори симпатичния щъркел от герба на града. А пясък, море и, да, чайки. В горещия ден трамваят към плажа се пръскаше по шевовете и, слизайки една спирка по-рано, имах възможност да оставя гледката да се разкрие постепенно пред очите ми. Всичко си беше на мястото — от епичния Kurhaus, пред който шумен оркестър тръбеше еуфорична музика, до дългия кей с футуристичните му конструкции.

За съжаление, заради някаква повреда кеят беше затворен. Пуснахме се по алеята непосредствено над плажа и спирахме тук-там, когато изскочеше нещо интересно. Плажната ивица е дълга няколко километра и ако се уговаряш за среща, е добре да имаш ориентир. За тази цел умни глави са поставили картинни знаци на равни разстояния в пясъка. Ябълка, слънце, делфин. Виждат се отдалеч и се разпознават и от децата. "Къде сте?" — "На черешата". Ха-ха.

Освен шаренията на плажните барове, по алеята е пълно с щандове и будки за храна: сладка, солена, предимно морска. Направих сефтето с едно хлебче с херинга и лук, а по-късно добавих порция испански чурос, нещо като тънки и дълги, сухи толумбички със захар. Направих и грешката да си купя вода от една дама, която пържеше риба — мазното шишенце ми усмърдя разходката. Впрочем цената на водата също варираше на отделните щандове, та ето още един способ за ориентация в случай, че вятърът е изкоренил знаците, да речем.

Сама по себе си алеята също заслужава внимание с авангардните си тройни лампи, напомнящи слушалки на душ, и мекият им светлосин цвят, в тон с този на парапетите. Като част от експозицията на Museum Beelden aan Zee в началото й е разположен малък парк от метални скулптури на Том Отернес. Големите и малки човечета разиграват сцени от приказки, търкалят се, надничат от дупки и дори ядат херинга. Модернистичния пейзаж се допълва от огромното черно лице, дело на Игор Миторай, накривено върху хълма над алеята, близо до входа на музея.

Zahara Cocktailbar

Поредната среща между моето въображение и реално изображение се случи на Zeekant 32, дом на митичния коктейл-бар на име Zahara. Домакин на най-великата музикална класация в галактиката и сборен пункт на хагския диско елит, барът е вълшебно кътче с изпипан дизайн, любезен персонал и приятни коктейли. Локацията му е такава, че хем е в близост до плажа, хем е встрани от суматохата по главната алея. Последното си пролича още докато наближавахме малката тераса на входа и Марти спонтанно възкликна: "Майко, тук как мирише на качак!".

И наистина — на масите отпред няколко юнака лежерно въртяха тлъст масур, а за времето, в което ние изпихме съответно един портокалов сок и един flying grasshopper, в преходната част млада двойка оправи такова количество зелена магия, че ако бях аз, щяха вече да ме копаят. В същото време, между терасата и вътрешността на бара нонстоп сновяха две малки деца, които нерядко залитаха и падаха. Иначе от благия джентълмен зад бара научих, че дизайнът на заведението, включително мистериозното лице от логото, е един от първите проекти на дизайнер, който днес бил много известен. Това не ми попречи да му забравя името.

Фенклуб

FC Den Haag, we are the best! FC Den Haag, we are the champs! Интересът ми към ADO Den Haag, местния футболен отбор, има по-скоро несериозен произход, свързан с музиката на Legowelt. При това положение фактът, че стадионът му се намира на майна си райна спрямо централната част на Хага, а магазинът към него дори не работи в дните, които имах на разположение, ми беше достатъчен да се откажа от посещение.

Понеже все пак бях твърдо решен да си купя някакъв артикул, манифестиращ псевдофенската ми привързаност, се поразтърсих за алтернативни аутлети. Такъв се оказа центърът за туристическа информация, продаващ и един куп други сувенири от Хага, а оттам ме насочиха и към близкия филиал на Intertoys, в който имаше дори повече джунджурии на ADO. С жълтозелен щърк на хавлията вече съм готов да нахлуя като пълен ултрас на плажа в Слънчев ден.

De Bijenkorf

Големия "кошер" в Амстердам дори не бях забелязал; в местния клон се завъртях, колкото да изчакам дъджа да спре, а Марти да свърши работа. Мол като мол. Луксозната сграда е значително по-интересна от съдържанието си, особено на облицованите с дърво стълбища. Виждайки етикета с цената върху подметката на камуфлажните кецове Givenchy, които ми грабнаха окото, ги хвърлих като опарен. Поне тоалетната беше без пари.

Escher in het Paleis

В музея на Ешер, поместен в бившия дворец на нидерландската кралица, прекарах почти целия си последен ден в Хага — не защото беше интересно (а то беше), а защото навън просто не спря да вали. За щастие в сградата има личен гардероб, тоалетна и дори кафене, в което да си подложиш един сандвич с шунка и сирене преди да се гмурнеш във визуалните главоблъсканици на художника. За нещастие с мен влезе и група невръстни ученици, от чиито крясъци самият Ешер би се обърнал в гроба.

Освен рисунки на художника и информация за живота и творчеството му всяка от залите в музея представя накратко и функцията си в бившия дворец. Тоест, посетителят има възможност да проследи едновременно две паралелни изложби, споени от уникален за всяка зала кристален полилей, дело на Ханс ван Бентем. Като човек, който познава единствено метаморфозите, математическите заигравки и невъзможните обекти на Ешер, бях изненадан да открия, че художникът има множество литографии и гравюри с пейзажи, предимно от Италия.

За финал на изложбата последният етаж представя експонати на съвременни художници и скулптори с подобен стил, както и интерактивни забавления с различни зрителни измами. В магазина за сувенири на първия етаж пък можеш да си купиш дори пленително-зловещата птица с човешко лице от Друг свят. Цената й, за съжаление, е трицифрена; иначе билетът за музея струва съвсем разумните 9€. Забавен факт: Най-голямата картина на Ешер, удължената по поръчка 48-метрова Метаморфоза III, е изложена съвсем безплатно в Lounge 4 на Schiphol Airport. Нужен ти е единствено късмет самолетът ти да излита от гейт M.

Добър апетит

Сякаш по поръчка, но всъщност по чиста случайност: В Боляри седнахме с Марти тъкмо на 24-ти май. Както разбрах, ресторантът е добре посещаван не само от българи и в съботната вечер имахме късмет да си намерим място без резервация. 17€ за паниран кашкавал, яйца по панагюрски и две чаши вино бяха окей, но пък сервитьорът лъхаше на пот.

В Хага отметнах и втората точка от плана за колониалната кухня. Суринамският Sjon се оказа не само в удобна близост до вкъщи, но и добро съотношение цена-качесто. След кратка борба с менюто се наложи да стана и да отида до плаката на стената, показващ цветни изображения към непонятните за мен имена на ястията. Moksi metti се оказа чудесен избор: три вида месо, ориз, зеленчуци и пълна с кафяв дресинг сосиера, поднесена отделно. Сложи и един кокосов dawet в стъклена чаша с метална лъжица и ходи си лягай.

Според описанието, хипстъреещото се в по-бастунската част на града Café Blossom предлага lunch & high tea. За второто не мога да доложа, но обядът им беше наистина много силен. По-вкусна салата от тази с козе сирене, заклевам се, не бях ял. Сред хрупкавите зелени листа имаше картофи Вителоте, смокини, зърна от нар, карамелизирани лешници и слънчогледови семки, а полятата с мед малка пита сирене в средата лежеше върху резен козуначен хляб.

В Берлин има четири ресторанта Vapiano, но този в Хага беше първият, който посещавам. Обстановката е приятна и помоему успешно прикрива факта, че веригата е просто един по-лъскав ресторант за бързо хранене. Най ми допаднаха десертите.

В La Place, нещо като стол на самообслужване към V&D, друг мол в града, се шмугнах от отчаяние пред проливния следобеден дъжд. Нито сандвичът с риба тон, нито Chocomel-ът бяха нещо особено, но вътре е сухо и има безплатен интернет.

За Cheesecake Company от друга страна и Марти, и съквартирантката й говореха с въодушевление. Заради нестихващия дъжд в последния ден от престоя ми в Хага намерих време и сили само да мина оттам и да им взема нещо като благодарност за гостоприемството. Вкусовите вариации са безкрайни, а ако тези, които видях в хладилната витрина, са толкова вкусни, колкото изглеждат, то едва ли можеш да сбъркаш с който и да е.

Закачливият VaVoom Tiki Room е част от парти ареала на Grote Markt, съставен от кафенета, барове и ресторанти. Външните маси са обградени от сепарета с дълги дървени пейки, от които човек може да наблюдава глъчката на китния площад, подскачайки между аромата на хамбургер от съседното заведение и Moscow mule-а без краставица в ръката си.

Електростолица

Хага е сборен пункт за голяма част от музиката, която харесвам, но събитията, свързани с нея, в града са по-скоро рядкост. При пристигането ми грандиозният Intergalactic FM Micro Festival 2014 отдавна беше отминал. Единствената ми отправна точка беше офисът на Godspill, официалния дистрибутор на нашумелия Crème Organization, където си бях запазил две плочи плюс последния албум на Legowelt.

Godspill или алтер егото на Меди Раухих, художникът, отговорен за страхотния артуърк на повечето от записите за лейбъла на DJ TLR, се намира в BINK36 — нещо като някогашния ЦУМ на Хага, преустроен в уж творчески хъб. Според самия Меди по-скоро скъпо, отколкото истински креативно офисно пространство, от което обмисля в скоро време да се чупи. В малкия офис тире склад тире магазин има два лаптопа, един грамофон и купища винили, дискове и тениски. Освен с накуцващия Меди се запознах и с Гербен — студент, обгрижващ сайта и страницата във Фейсбук, а явно и кадърен диджей. На паркинга отпред пък видях стар Фиат с леопардова броня и стикери на Murder Capital и Intergalactic FM, най-вероятно собственост на I-F.

От реакцията на Меди, че съм бил в Амстердам, бързо стана ясно, че за хора като него, обитаващи хагския ъндърграунд, холандската столица е олицетворение на лоша, достъпна и популярна електронна музика, а и култура като цяло. Такива противоречия, разбира се, има навсякъде по света, но в този момент намусената физиономия зад очилата на брадаткото забавно ми напомни на I-F с откровено мизантропските му изказвания и на хейтовете на Legowelt срещу бездарието на напудрени продуценти. Нищо чудно, след като мотото на Bunker е "dirty brown and miserable", а това на Crème — "your misery is our mission". Сърдити, ама готини.

Предвид краткия ми престой дори вътрешни хора като Меди и Гербен не можеха да ми помогнат с насока за яко парти, просто защото в понеделник такова нямаше. Иначе горещата точка в града е на две крачки от BINK36 и се казва PIP. Друг известен клуб, чието име е сериозен конкурент на любимия ми (и вече бивш) Maria am Ostbahnhof, Марти ми показа само отвън: Paard van Troje или "Троянския кон", намиращ се в центъра. Следващия път ще превземем и двата.