Освен няколко симпатични дрешки на смешни цени, от временния аутлет на trick17 придобих и знание, което бързам да споделя. От 1994 насам, под името Logoshirt се произвеждат и продават тениски, фланели и чанти, украсени с култови марки от последните стотина години. Картинките представляват запазени знаци или рекламни изображения на бързооборотни стоки като мляко (Bärenmarke), бисквити (Leibniz), сладолед (Mini Milk), лога на авиокомпании (PanAm), анимационни герои и сюжети от телевизионни предавания (Maus, Heidi).
Сред разнообразието от символи изпъкват мотивите на традиционни немски брандове, основани още в началото на миналия век (Brandt), или на вече несъществуващи такива (Interflug). В тоя смисъл есенският Logoshirt е нещо като алтернатива на неведнъж споменаваните тук Joystick Junkies, само че с друг източник на носталгия.
В аутлета двете тениски, които намерих, струваха съответно 5 и 10 евро, но стандартната цена от 25 също е приемлива.
сряда, декември 16, 2009
неделя, декември 06, 2009
Клубно пресичане
Едно време се възмущавах, когато в една и съща вечер на различни места в София гостуваха Sven Väth, Hernan Cattaneo и Silicone Soul. Разнообразието и честотата на подобни събития в столицата още не бяха достатъчни, за да оправдаят такова съвпадение. През изминалите месеци в малкия Триер също имаше два такива случая, декември предстои да донесе още един. Дори на фона на осезаемо обогатилия се клубен живот в града, и трите изглеждат странно.
21.03.09. Докато Lexy зашива Форум с Rat Alert, в към днешна дата фалиралата Продукцион пуска Oliver Koletzki. Флайери с безплатен пропуск за първото парти се развяваха седмици преди това, а и предложението ме хвана в момент, когато тотално бях луднал по пружинки като Katzenbüro и Und Heute Nacht Die Sonne. Koletzki не ми е особено любим, а и озвучението на Продукцион беше сигурно най-гадното в града, но бъди сигурен, че щях да го отразя коя да е друга вечер.
31.10.09. Fritz Kalkbrenner в Мергенер Хоф, Moguai във Форум. Дори без масираната плакатна пропаганда, която седмици наред пренасочвах наляво и надясно сред познати, беше ясно, че ще чуем малкия Kalkbrenner. Чухме го -- дръжки. На пристигане клубът беше толкова пълен, че не пускаха никого и -- щем, не щем -- отидохме на Moguai. Тук всъщност се разкрива положителната страна на "клубното пресичане", без което щяхме да се приберем вкъщи. Стилът на Moguai отдавна не ме вдига както едно време, но симпатичният му сет беше далеч по-добра алтернатива от ранното лягане на пияна глава. Друг е въпросът, дали бих излязъл за парти с него във вечер без други възможности.
12.12.09. Първи беше Tomcraft във Форум. Преди няколко седмици се появиха плакати за Tobi Neumann в Академията, а завчера случайно попаднах на едва ли не пазен в тайна трети вариант за вечерта -- Riley Reinhold в Майкро. Те ти, булка, Спасовден. Откога станахме толкова големи на село, че да каним по три звезди едновременно? И то поне да бяха накуп на едно парти (както Einmusik/Format:B, Heil/Bine/Marky и Özer/Galluzi по-рано тази година), а не пръснати по клубовете -- кой когото сварил да привлече.
Ами и те едни клубове. Айде, Форум е институция, с която местният клъбър просто трябва да свикне. В Академията на парти не съм бил, но знам, че има място. Но какво да кажем за Майкро -- и за явно също възтесния Мергенер Хоф --, който е просто подземният етаж на намиращ се на нивото на улицата неголям бар? От тая перспектива липсата на реклама за партито изглежда като съзнателна стратегия за по-малка посещаемост: в обявата на събитието дори изрично е спомената вероятността да бъде отказан входът на някои от посетителите.
Естествено, всеки клуб си има някакъв оптимум на напълване, но в общия случай "по-малка посещаемост" е точно обратното на това, което организаторите целят. Дори в идеални условия, където всяка локация разполага с достатъчно място предвид известността на гостуващия диджей, партитата в една и съща вечер просто взаимно си пречат. Публиката им е една и съща, поставена под натиск за избор. От едно стратегическо разреждане на събитията -- изискващо преди всичко комуникация между отделните организатори -- биха спечелили всички.
21.03.09. Докато Lexy зашива Форум с Rat Alert, в към днешна дата фалиралата Продукцион пуска Oliver Koletzki. Флайери с безплатен пропуск за първото парти се развяваха седмици преди това, а и предложението ме хвана в момент, когато тотално бях луднал по пружинки като Katzenbüro и Und Heute Nacht Die Sonne. Koletzki не ми е особено любим, а и озвучението на Продукцион беше сигурно най-гадното в града, но бъди сигурен, че щях да го отразя коя да е друга вечер.
31.10.09. Fritz Kalkbrenner в Мергенер Хоф, Moguai във Форум. Дори без масираната плакатна пропаганда, която седмици наред пренасочвах наляво и надясно сред познати, беше ясно, че ще чуем малкия Kalkbrenner. Чухме го -- дръжки. На пристигане клубът беше толкова пълен, че не пускаха никого и -- щем, не щем -- отидохме на Moguai. Тук всъщност се разкрива положителната страна на "клубното пресичане", без което щяхме да се приберем вкъщи. Стилът на Moguai отдавна не ме вдига както едно време, но симпатичният му сет беше далеч по-добра алтернатива от ранното лягане на пияна глава. Друг е въпросът, дали бих излязъл за парти с него във вечер без други възможности.
12.12.09. Първи беше Tomcraft във Форум. Преди няколко седмици се появиха плакати за Tobi Neumann в Академията, а завчера случайно попаднах на едва ли не пазен в тайна трети вариант за вечерта -- Riley Reinhold в Майкро. Те ти, булка, Спасовден. Откога станахме толкова големи на село, че да каним по три звезди едновременно? И то поне да бяха накуп на едно парти (както Einmusik/Format:B, Heil/Bine/Marky и Özer/Galluzi по-рано тази година), а не пръснати по клубовете -- кой когото сварил да привлече.
Ами и те едни клубове. Айде, Форум е институция, с която местният клъбър просто трябва да свикне. В Академията на парти не съм бил, но знам, че има място. Но какво да кажем за Майкро -- и за явно също възтесния Мергенер Хоф --, който е просто подземният етаж на намиращ се на нивото на улицата неголям бар? От тая перспектива липсата на реклама за партито изглежда като съзнателна стратегия за по-малка посещаемост: в обявата на събитието дори изрично е спомената вероятността да бъде отказан входът на някои от посетителите.
Естествено, всеки клуб си има някакъв оптимум на напълване, но в общия случай "по-малка посещаемост" е точно обратното на това, което организаторите целят. Дори в идеални условия, където всяка локация разполага с достатъчно място предвид известността на гостуващия диджей, партитата в една и съща вечер просто взаимно си пречат. Публиката им е една и съща, поставена под натиск за избор. От едно стратегическо разреждане на събитията -- изискващо преди всичко комуникация между отделните организатори -- биха спечелили всички.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
