Extra, extra!

Понеже за семинара "Публицистично качество" хер Барт е счел за уместно да възобнови заклейменото от всички принудително участие в медийния ни блог, днес все пак с мъка изцедих едно авторско ентри.

Ей го дей го.

Trier on acid

Като съгласувани със стъпването в длъжност на първия чернокож президент в САЩ, в Триер тая вечер ще играят яките афро-есид тояги.

Още от Обама -- тук, oще от Диджей Пиер -- там.

Диалог

(Рубриката Безполезно застрашително набира сила.)

- Кур.

- Ами Янко?

Elektröyksopp

До Only This Moment, появила се в един действително особен за мен момент, Ройксоп бяха група, на която обръщах незаслужено малко внимание. Remind Me и Poor Leno (с нещастното мечеподобно същество, слаломиращо в снега) някак минаха покрай ушите ми, въпреки вълшебния глас на Ерленд Ойе. Четири години по-късно норвежкото дуо ме спечели със замах, а днес The Understanding е сред албумите със специално място в сърцето ми.

(Докато преравях информация, с изненада установих, че в клипа към Only This Moment се мярва Хю Хефнър, във 49 Percent пее известният от други електронни творби Челънис Ар Джоунс, а What Else Is There? със скандинавските колеги Дъ Найф използва цели два чужди семпъла.)

Причината да отворя дума за Ройксоп е, че през март предстои да излезе новият им албум, една песен от който вече е достъпна. Видеото не е официално, но е подходящо и много приятно.

Вариант

40 хиляди служители по сигурността и пак си мисля -- кво ще стане ако, докато изрича клетвата си с ръка върху Линкълновата библия, на Обама му зашари червената точка по челото?

Между другото, Джо Байдън е с най-яката вратовръзка.

Кебап в криза

При стандартна цена на дюнера в Триер от 3,50 €, говорим за почти 50-процентово намаление.

Градация

хубав < готин < готски < гетски < фетски < файски < парадайски

Звук и светлина

За психолозите в Уни Триер тук неведнъж е ставало дума. Тъкмо се връщам от поредната ми среща с изтрещелите им експерименти, при която в продължение на половин час трябваше да гледам поредица от снимки на голи жени в провокативни пози, разредени от пейзажи и близки кадри на стоки за бита.

Паралелно с визуалните стимули, от тумбестия Sennheiser на главата ми периодично пропукваше силен стържещ звук, който ме караше да мигам -- реакция, отчитана от залепените под лявото ми око електроди.

В крайна сметка се оказа, че за разлика от сухата тренировка, при която възприемах единствено шума (и мигах като луд всеки път), мозъкът респ. клепачите ми започват системно да игнорират същия, веднага щом на екрана се появят цици. Учудващо, нали?

Това не е реклама

Знаменателен откъс от силно препоръчителния Rise of the Footsoldier. Вземам отношение по две точки:

1. дистанция от добавения в края призив
   
2. близост до достоверната инсценировка

Дискултура

За немскоговорящите сред вас (които, надявам се, са достатъчно, този постинг да си струва): страхотен научнопопулярен текст за работата на един техно-диджей. Изровен от Ричи измежду страниците на списание, зад чието плашещо скучно име нерядко се крият любопитни статии.

Забележително е, как една аналитично-дистанцирана перспектива към иначе познати ежедневни практики хвърля нова светлина върху възприятието им. 

(u)

Болнично легло с пациент в кома.

Аз галя ръката му --

Ти го душиш с възглавницата.

Kein Applaus für Scheiße

Аплодисменти за човека, благополучно приземил пътнически самолет. Само дето същият е редови пилот на авиокомпания, за когото последното е обвързано с трудов договор задължение. Или някой аплодира лелчето на пощенското гише, щедро раздаващо пликове и марки?

И прочее, какъв е смисълът да ръкопляскаш бурно, веднага щом колесниците опрат пистата, при положение, че в алтернативния случай изобщо нямаше да си жив да изразиш негодуванието си?