петък, юни 06, 2008

Mutant pop

Мечето тъкмо ме пита за петте песни, които слушам най-много в момента, а аз съвсем забравих ръмжащата резачка (най-отгоре в плейъра) от куфара на DJ Hell, за която Ричи ме светна преди време.

С Roar Patrice Bäumel не само разширява скромната си дискография, но и иновира с композицията. Парчето е открито minimal в най-общия смисъл, но развитие далеч не му липсва. Напротив, основният звук периодично променя честотата си, като на моменти зацикля в почти непоносимо стържене. Абсолютен хайлайт е непрекъснатият handclap, който на практика задава ритъма и неповторимата фънки атмосфера. И ако аз сравнително често пляскам с ръце на парти, то тук просто няма удържане.

Забележителна е липсата на спойващи елементи, придаващи някаква завършеност. Така песента звучи като прелюдия -- надгражда и набира, а слушателят очаква мощен обрат. Такъв идва след втората минута, когато след един-единствен барабанен удар, ръмженето подхваща с нова сила.

Като цяло Roar оставя впечатление по-скоро за някакъв dj tool, отколкото за цялостна композиция. Но енергията му е толкова голяма, че се вписва перфектно в пика на всеки изпипан електро-техно-хаус-сет.

4 коментара:

  1. Анонимен6/6/08 23:44

    Сега за наказание, че я забрави, ще трябва да ми я пратиш :P

    ОтговорИзтриване
  2. Ами аз я нямам, иначе -- с удоволствие.

    ОтговорИзтриване
  3. Смятай, как не каза "инак"! :P

    Иначе, изскачащото прозорче за коментари е адски неудобно според мен.

    ОтговорИзтриване
  4. Май имаш право за прозорчето. Махнах го засега.

    ОтговорИзтриване