четвъртък, ноември 15, 2007

София, България.

Когато преди няколко седмици се видяхме с авторката на следващото -- немска колежка в университета, а в момента на обмен в Гърция -- и разговаряхме кратко, нищо не даде знак за меко казано амбивалентното й впечатление от престоя в родината ми.

Че се чувствам засегнат, е плод повече на вродена привързаност към България, отколкото на несъгласие с описаното. Защото, за съжаление, мога да си го представя твърде добре.

Преводът е мой. Оригиналът на текста е тук, снимки от екскурзията има там.

Вече не толкова прясно, но все пак заслужаващо разказване: една разходка през уикенда в средата на октомври из столицата на България - София -, шест часа с влак от Солун.

Тръгнахме осем човека, напълно неподготвени, без карта на града и без да знаем дори названието на чуждата валута. След преминаване на границата вече бяхме само седем. Нашият китайски приятел не знаеше, че България няма нищо общо с Шенгенското споразумение и беше отпратен обратно на гръцката граница. Общо взето ситуацията беше по-скоро за яд (собствена вина) отколкото за страх, но все пак българската гранична служителка можеше да се отнесе към случая далеч по-учтиво. Смятам, че човек в нейното положение трябва поне да поназнайва английски език. Но задължително според мен е любезното отношение към идващите туристи. На един китайски студент на обмен в Гърция, който дори държи в ръка обратен билет за по-следващия ден, не може да се крещи "Bulgaria no Sheng, NO Sheng, out RIGHT now!!!" като да е глух. Клетият се почувства като тежък престъпник, а ние - като съучастници. Първото впечатление от този съвсем друг свят, който София ми разкри.

Самият град е прекрасен, обграден от планини и бляскави стари сгради, които - доколкото им се отдава значение - са перфектно реставрирани. Хората от своя страна се показаха в две светлини. Едната част от населението изглежда да покрепя присъединяването към ЕС, отворена е към западни влияния, говори английски и е готова да помогне на туристите. Така например при търсенето на препоръчания ни от приятели хостел бяхме пресрещнати от внимателна минувачка, която ни насочи към по-добра и по-евтина алтернатива, без да сме я молили за помощ. Другата част от населението - и не само по-възрастните хора - се прояви като прикрита и недоверчива, често дори презрителна и гледаща отгоре и избягваше всякакъв контакт. Трябваше примерно да молим петима таксиметрови шофьори да ни закарат до гарата, преди да намерим някой, който не се правеше, че не разбира и думичка английски, и да се примирим в не един магазин или кафене с очевидни подигравки от страна на персонала.

През този уикенд за пръв път разбрах какво е чувството от един истински - макар и малък - културен шок. Моето самосъжаление в първите седмици в Солун беше нищо, сравнено с чувството на безпомощност и изоставеност, което ме спохождаше от време на време през трите дни в София: прастари влакове на международна гара, която те връща в социалистически времена. Лепенки на вратите на магазините, посочващи забрана за внасяне на оръжие. Език, който в моите уши не би могъл да звучи по-чуждо. Хора, недвусмислено клатещи глава, когато казват "да" и многократно кимащи, когато отричат. А част от пътя към къщи - през гетата на предградията.

София беше красива и внушителна, уикендът беше готин. И все пак накрая на приключението (и да, беше такова) у всеки от седмина ни остана като неприятно усещане въпросът: Наистина ли всички нови страни-членки са готови за Европейския съюз?

3 коментара:

  1. "Bulgaria no Sheng, NO Sheng, out RIGHT now!!!" - Е НЕ! ХАХАХАХАХА!!!
    Въпросният китаец едва ли ще припари пак до българия в този и следващите си два живота :D

    A btw те к'во очакват, всеки тука да кара нов Мерждан ли? Като ги видях и че са яли в Dunkin' вместо да 'апнат по една гореща люта шкембе чорбасъ и ми стана ясно...

    (Или може би им е липсвал някой местен "пекан" младеж, да им направи подходящо въведение, та поне да не ги отнесе културният шок както го отнася плаха девствена ученичка от надарен батко студент)

    ОтговорИзтриване
  2. Анонимен13/1/08 17:02

    Да, доста глупаво го е написала девойката. Веднага си представих типа пискащи руси момиченца с небрежни конски опашки. Верно, гадно му става на човек като се срещне с родната простотия и глупост, но да се оплакваш, че езикът ти е толкова чижд, пък местните, видиш ли, си клатели обратно главата, а накрая да си задаваш фундаментални въпроси - сори, ама плитко е.

    ОтговорИзтриване
  3. Ако и да споделям голяма част от критиката, то изказванията относно езика -- включително забележката във фотоалбума към табелата МакДоналдс -- ме изправиха на нокти.

    Човекът не е от типа пискащи руси с небрежни конски, но е наистина неразбираемо, с какви очаквания е подходил към страната ни.

    ОтговорИзтриване