n дни яли, пили и се веселили

Както бях скептичен към оплакването на Заека по въпроса, така през последните три дни, по-скоро нощи, буквално се трансформирах в роботизиран party freak.
Всичко започна в сряда, когато с целия курс отразихме Miss Marple's по случай, че мина изпитът ни в края на семестъра. Забележително е, че събирането беше уговорено, а местата в заведението - запазени поне седмица преди самия изпит, пък какво остава за това, дали сме го взели. В момента нашата група още не знае (Бюфел беше оправил своите бързо-бързо и още тогава се обсъждаха оценките). Но пък шансът да сме го взели всички е немалък, имайки предвид, че в историята на специалността има един единствен грандиозен провал, и то при антихуманна злоупотреба с алкохол от страна на съответното лице непосредствено преди изпита. (Още повече, че това далеч не му попречило да го вземе от втория път и да завърши следването си с магистратура на тема "Der männliche Blick in die Pornofilme der 80er".) След доволно количество бира и някоя и друга пица с част от войската се отправихме към Idealbank, която, хич да не е, е едно доста западнало помещение, което преди наистина е било банка. Използва се за нещо като дискотека, макар че вътре е пълен хаос, местата за сядане са кът, а диджеят по правило е поне на два промила и в сряда пуска деградирал микс от пънк, рок и електро, наречен мило Heimatmelodie. Изобщо там е най-добре да се ходи, когато си тотално размазан, инак не е особено забавно. Тръгнахме си към два.
В четвъртък сигурно щях да си легна в разумно време, ако не бях засякъл Павлов в автобуса към къщи. След краткия обмен на инфо с него стана ясно, че Weiberfastnacht
- празникът, който се честваше на този ден - е яко култово събитие и несъмнено заслужава и нашето участие. А и една самотна бутилка на рафтчето у нас вече две седмици чакаше да й бъде обърнато нужното внимание. Уговорката беше спретната за секунди и след кратко, но (алкохолно-)съдържателно домашно интро с още няколко български калпака, се отправихме към Palais. На последното mewinale, което се проведе там, беше хубаво, но като цяло дискотеката е доста невзрачна. Аз дълго настоявах да се намъкнем в малко по-тесния, но поне лъскав Forum, където с право очаквах да срещна немски колеги, особено някои от тях, но не намерих подкрепа сред тълпата и трябваше да се примиря. Последното не ми беше трудно, понеже вече бях в пауър и просто ми се подскачаше някъде. В началото диджейчето пускаше някви супер балермански злета, на които аз единствено можех да се поклащам раздразнен, но пък гримираните германци в идиотски костюми се кефеха максимално. Някъде между три и половина и четири все пак имаше оптимистична серия от доста сериозни заявки като Loneliness, U Know Y, Geht's Noch, Robot Rock, Call On Mе. Всъщност щом имам толкова точни спомени, значи не съм бил ужасно зачукан, но умората от епилептичните ми танци и натрапчивото автонапомняне, че имам семинар от десет, си казаха думата и след последното приемливо парче си тръгнах. Легнах в пет, станах в девет.
Петъчната вечер е любимата ми. Обикновено кротко си пускам филмче, набивам чипс или каквото имам под ръка, а накрая правя една нощна в нета. Познатата схема трябваше - а и исках - да наруша, след като Michael ме покани на рожения си ден. След четвъртъка се чувствах смачкан и едва гледах къде вървя, опитите ми за противодействие с Powerade и Nescafé Xpress бяха обречени, но сега се радвам адски много, че уважих поканата. В малкото жилище, което рожденникът дели с още едно момче, бяхме около десетина души, все отбрани Medienwissenschaftler-и. Хапвахме, пийвахме и си приказвахме. На немски, естествено. Музиката не уцели моя профил, но там тя не беше сериозен фактор, въпреки че по едно време се получи наивно весело да пригласяме в хор на Daylight In Your Eyes на No Angels, тематичните песнички от "Гумените мечета", "Патешки истории" и "Чип и Дейл" или онази простотийка за чичоебеца от "South Park". Гвоздеят на програмата беше титаничният сблъсък по Scharade, който направихме, разделяйки се на два отбора, чийто членове постоянно показваха на противника онова "L" от показалец и палец, поставени на челото. В игра като тази, моят принос беше очаквано малък, но все пак не липсваше, още повече, че Marcel активно лансираше личността ми като "гостуващата интернационална звезда". Задачата да се обясни с мимики термин като "Grassroots-Report" не е лека. Докарах само втората част. Но зачестилите английски понятия от различни области на познанието изнервиха някои от участниците и в крайна сметка гласувахме реми.
И пак, пак се замислих, колко готини всъщност са тези хора! Тук няма поза, а ако има, то тя е приятна, дружелюбна. Клишето за голямото семейство може да намери място тук; винаги се усещат уважението им един към друг, зачитането на чуждото мнение и трезвият анализ. Германците се изразяват по различен начин от българите. И ме съмнява фактът, че става дума за студенти в литературна/езикова специалност, да е единствената причина за това. Аргументират се разумно, а шегите им са остроумни, т.е. въпреки че става дума за смешка, тя е предадена някак по-интелигентно. (В тази връзка - рожденикът ужасно ми напомня на Сет от "Ориндж Каунти" с вечната си разговорливост и иронични шегички.) Възможно е да не съм съвсем обективен, защото чувствам близки хората, по които съдя, но спомените ми от онази вечер са наистина хубави, а вярвам, че ще бъдат и трайни.
Аз и Daniel си тръгнахме последни, някъде около три. С него имахме идеята да ходим днес на Kid Alex в споменатия Forum, но той - споделил моята съдба последните три нощи - се отказа. Може би е по-добре и за мен. Relax, don't do it...