Всяко чудо за три дни

Тази седмица известната поговорка получи нова интерпретация, след като в рамките на именно три-четири дни подготвих реферат, за който инак знаex от началото на семестъра - разбирай ноември -, но от мързел така и не подхванах навреме.
Така моето "чудо", което само по себе си трая малко над 30-ина минути, на практика беше сътворено за споменатите три дни. А пък в тях просто ми се разказа играта да композирам презентацията (която се оказа доста безполезна), да съставям handout и (забележете!) да пиша текста на самия реферат. Нереално звучи, но шестте страници започнах да уча едва след полунощ преди днешния ден на представянето. Кошмар! Абе не е за разправяне, такива реферати правехме последно в Leistungsklasse-то в гимназията, където после ти е през оня дали Смърфа или Робота ще ти пискат, че си несериозен. (два бързи примера: 1) скалъпен набързо текст от първите резултати по темата "Weiße Rose" в гугъл, разделен както дойде между участниците, обсъден накратко в чата; самият реферат = тотална импровизация + жалки хартиени маски на героите. 2) няма да забравя недоспалата физиономия на Ясински, който седеше самотен на пейката до Крак Мак с папката по темата си за DSD Prüfung-а, завършена в последната нощ преди срока за предаване, като се има предвид, че се знаеше поне от месец-два.) Важното е, че мина, и то, хич да не е, успешно.
Е, Blickkontakt-ът ми клонеше към сектора "липсващ", ама как да стане като аз така и не си научих добре текста, та постоянно трябваше да гледам от накъсаните листи пред мен. Ако беше някой германец, определено щеше да отнесе критика, но към мен проявиха снизхождение, породено до голяма степен и от явно нездравото ми физическо състояние, което напълно спонтанно подчертах още в началото посредством нещо като деликатната кашлица на Мая Новоселска в епизода от "Улицата", където говори за пичовете по сладкарниците. Трудно ми беше да мисля за начина, по който (не)слушащите възприемаха цялото ми представяне, но общо взето май се получи доста скучна работа, поне в сравнение с други пъти. Всъщност ако не бяха усмивчиците на Йоана от време на време и общият смях при забавните Hörbeispiele (които бяха май най-интересното в реферата), щях да се притесня сериозно за приноса си към тоя семинар.
Доцентът обаче ми удари стабилно рамо, като ме прекъсваше на стратегически места, за да вкара сам уточнения, и насочваше въпросите си винаги към цялата група, а не конкретно към мен, който и без това се пържех като Жана Д'Арк на кладата. В крайна сметка ми се струва, че не остана недоволен, което е просто велико постижение предвид моята мизерна подготовка.
Следващия път по-сериозно. И за-дъл-жи-тел-но с партньор.