Спонтанно

(Пиша набързо, за да не дам възможност на автоцензурата.)
Понякога тук - а и не само тук - се чувствам адски потиснат. Сам, непостигнал нищо, нямащ към какво да се стреми. Става ми едно тъпо от време на време. Отчайвам се почти.
Интересното е, че има случаи, в които чувствам точно обратното. Иска ми се да мога да го правя по свое желание. Но не съм сигурен, от какво зависи.
Отразихме празника с добри приятели. Беше хубаво. Благодаря на всички.
Наистина се чувствах добре, въпреки че не направихме нещо по-агресивно от чил парти с електронна музика. Рядко се случва.
Красиво беше и предната вечер, която прекарах с германци. Още с влизането в дискотеката, чух музика, която никъде другаде не мога да чуя. Поне не и в България. Но не става дума за сравнението. Просто почувствах радост, която рядко ме навестява. Радост от споделеното преживяване, радост от взаимната радост. Видях колегите си в съвсем друга светлина от сухарското им поведение в семинарите. Тези хора наистина знаят как да се забавляват. Но го правят мило, приятелски, задружно. Без селски изпълнения и осирания.
Къде другаде ще видиш доцента на следващия ден с още неизмит печат от входа на дискотеката? Толкова е хубаво. За рождения ден получих прегръдка от човек, с който иначе рядко си говорим. Стана ми топло. Поговорих с хора, контактът с които ми се струваше невъзможен.
Ето в такива случаи мога да кажа, че съм ебал майката на всичко гадно, което клокочи насреща, всичките лайна, които светът бълва ежедневно. Ебал съм майката на Дарт Вейдър, ебал съм майката и на Йода. Ебал съм майката и на реферата ми за петък.
Ебал съм се и себе си с педерастките си трагедии за щяло и нещяло. Искам да се чувствам добре. Ще се чувствам добре.
Търся си приятелка.