Егоизъм на Макс

За нюзлетъра на Low Spirit се абонирах още когато сайтът им беше приятно разхвърлян, каталогът се появяваше върху убито сивозелен фон, а чичко Уес газеше динозаври, правейки скречове с лакът.
Оттогава изминаха близо пет години. В тях хер Максимилиан Ленц, по-известен като WestBam, от баща на техното и папа на електрото се превърна в един самовлюбен тип, който освен дразнещо комерсиализираната си музика, разяла целия лейбъл, вече не пропуска да изтъкне и самия себе си - било чрез шарените дрешки, на които изведнъж взе да обръща особено внимание, фешън фотосите под път и над път или жалките фюжън опити от типа "WestBam & Band". (Тук е мястото да отбележа, че елегантният и ненатрапчив пърформанс на Hardy Hard в Spot Club беше с класи над Макси, който в претъпкания Forum извъртя половината от новия си албум и не спря да чупи стойки зад грамофоните.) Каквото и да си говорим, човекът днес живее в научнофантастичен филм, поне що се отнася до актуалните му позиция и личен принос към електронната сцена.
Тъжно е, че трябва да изразя подобно мнение за творец, който буквално постави основите на музикалната ми култура, но фактите са такива. А и признай, неадекватно е да правиш stagedive на събитие като WIRE04, след като последното ти що-годе сносно парче е от 2002 (визирам Oldschool, Baby). Тогава старият глупак си беше счупил крака и няколко седмици гледаше с измъчена физиономия от първата страница на официалния сайт.
Та да си дойда на думата. Нарцистичната натура на горепосочения се прояви и в този мейл, който получих в края на януари. Ди Ракетен бай ТеФау Тотал (мекичко "л" - не е трудно). Ми идеално - още нямам телевизор, но пък мога да посетя сайта на бандата. Мога - дръжки! В най-добрия случай бях принуден да копирам текста, защото самата препратка води къде? Тадаам!
ВеВеВеПунктУестБамПунктДеЕ.
Не така, чиче! Ако не уважаваш публиката (взаимно е), show some respect към колегите поне! Залагам си левия тестис, че е нарочно, дори и да не си написал собственоръчно адреса в тага. Линкoвете в този пост са двоен реванш за Ракетите.
This is not a popsong!