Всъщност тя приключи. Проблемът е, че дадох обет за мълчание относно експеримента, така че и в бъдеще да се намират опитни зайчета без предварителна подготовка. Мога обаче да кажа, че разбрах от какво зависи размерът на възнаграждението, който при мен падна на 19,50 евро, т.е. с половинка под максимума. Сиреч, за около два часа от и без това не особено ценното ми напоследък време, получих пари, за които други трябва например да мият чинии, и то дори по-дълго. А самият опит беше наистина интересен.
Изобщо германците изпитват неистова нужда да наливат неадекватни суми във всевъзможни проекти. Така например един приятел си бил намерил някаква временна работа, в която от него се изисквало с предоставения му служебен Смарт, бензинът за който също е осигурен от работодателя, да обикаля строежни обекти, събирайки информация за тях. А количката, разбираш, човекът си я ползвал и в извънработно време - на разноски на фирмата. Или пък младият доцент от Medienwissenschaft-а, който взимал баснословните 4000 (словом: четири хиляди) евро на седмица, само защото полагал неимоверното усилие да зяпа уебсайтове по няколко часа дневно. Че и го пратили за малко в Кьолн, поемайки всички разходи по престоя му там.
Състави поговорката със следните ключови думи - "луд", "яде", "баницата", "дава".
Апропо, наскоро научих за още един експеримент, свързан с изследване на мозъчната дейност. Освен 24-те камъка всеки участник получава и снимка на собствения си мозък. Какво чакаш още?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар