Oldladytron

На щанда с електронна музика в Saturn.

Меган Фокс има гадни палци

..но и YSL за $700.

Ами да си ги сложи на ръцете, хаха!



Това, разбира се, е шега.

Брахидактилия тип D, както е научното название на явлението, нито е недъг, нито изглежда да е свързана с умствено изоставане или други генетични изменения. Според някои дори е знак за величествено потекло.
Изразява се в скъсяване и разширяване на крайната фаланга на палеца на ръката, при което пръстът изглежда къс и топчест в горната си част.

Буден носител на белега дори е създал блог и няколко онлайн микро-общества по темата.

Полезни съвети

"16. Поддържането на съдовете чисти подобрява хигиената в дома, а подреждането им доставя естетическо удоволствие."

Саралиев, Петър (1984): Готварска книга за мъже. София. С. 15.

Небеснокафяво

Що за цвят, по дяволите, описва английското словосъчетание whitecap grey?

:-|

Freakshow

От митичния Time Warp 2006 насам, чичо Свен е вездесъщ на електронната сцена, а Cocoon цъфти и връзва. От новия брой на Groove, в чиято класация за 2007 лейбълът е първи, с известна изненада научих, че е бил създаден с идеята да издава компилации. Всъщност, гледайки в каталога му днес, твърдението не изглежда така неадекватно.

Несъмнено, наред с азбучните компилации градивна единица за Cocoon са сезонните миксове на Вет. Осмият от тях, който излезе преди няколко месеца, се отличава поне по три признака:
а) снимката на обложката, където Свен -- по думите на Фолка -- "прилича на мавър-измамник от източна Кастилия";
б) стилово адски разнообразния tracklist;
в) изкопаното между две дръпки от най-опушеното бунгало в Мароко трето парче от диск 1, за което още не е измислена достатъчно тънка игла.

В следния водкаст Ветеранът говори за работата си по серията и в частност по това й издание. Миксирал ги в главата си, казва.

Сякаш не знаем.



P.S. Задачи за домашно:
1) открий разликите в поведението на Свен в сравнение с друго интервю.
2) обърни внимание на съпътстващата кадрите от фотосесията музика. Парчето е Sly Detector на Pig & Dan и е просто летящо.
3) щеше да е линк, откъдето да си купиш едноокия заек, ама са го разпродали.

Афгани с танци

Какво могат двама американци, а единайсет афганистанци -- не?

След образователната система на ред да покаже танцовите си заложби е и военната. И то съвсем непринуденo -- тук единственият ритъм е 1,2,3-то на ръководителя.

Лявата половина на редицата действа значително по-координирано; ухиленият Борат (4) е почти перфектен. (9) си мисли, че е балерина, (11) не мисли, а (6) е моят абсолютен фаворит.

Flying home for Christmas

Утре излитам за България. За летището тръгвам обаче още днес.

Защо?

Защото е неделя, а полетът е в 8:40.

Но защо все пак?

Защото в неделя моят приятел, влакът Trier-Koblenz-Köln/Bonn Airport, не е както обичайно в 3:55, а в 5. Предният и този, на който ще се кача, е в събота вечер в девет и половина и пристига на летището 7-8 часа преди старта.

Какво ще правя през това време?

"A, е туй вече никой не го знае, тате". Ще заредя лаптопа за един филм, пък ако има (безплатен) wi-fi -- берекет. Иначе план максимумът май е да си заключа багажа и да откъртя на някоя пейка -- практика, в която имам завиден опит и умения.

Както и да е. Прибирам се вкъщи за две седмици, които се надявам да прекарам в особена зимно-задушевна обстановка. Това, естествено, не изключва разни очаквани и неочаквани девиации.

Коледен поздрав за всички с Electronic Snowflakes на The Hacker; най-сърдечно за zappeforster, който ще чака на терминала ;-)

:-X

Не, честно: Накъде сте тръгнали?

*hitman

This is the new *hit пееше Мерилин Менсън и аз не мога да му противореча по отношение на Hitman - Jeder stirbt alleine който преди час приключи в местния Cinemaxx. Ходихме да го гледаме именно с героя от предния постинг и другия съквартирант, като преди това се почерпихме в едно шумно заведение.

Филмът е зле, обаче изглежда готино и ако не му се впрягаш, е приятно забавление, особено в нашия случай.

Тук го отразявам само за да кажа, че половината от показаното е снимано в София, обаче се представя за Москва/Русия. Голям майтап беше да гледам, как някви килъри се гонят по улиците, а отстрани прехвърчат рекламни табели на Stefanel или Адрес и дори показателната статуя на София. Едни след други в кадър влизаха от дребни издайнически обекти като пощенските кутии с логото на Български пощи, чак до столичната жп-гара, Народния театър и храм-паметника Александър Невски. И замазали вече с някви руски плакати на гарата, на които един бог знае, какво пишеше. Пък то - спира някъв джип и отвътре изскача Блатечки с някъв автомат и гледа като ощипан. Къде сте ве, момчета :-D За добавка на масовките всичко живо бичеше бяло-синьо-червен трикольор и сумтеше заваляно на руски, а милиционерите бяха със съответните униформи, че дори и физиономии. Е, последното не можеше да се каже за шефа на мистичните ФСБ (където "С"-то по необясними за разумния човек причини беше огледално като на copyleft логото; сигурно си мислят, че като имаме Я, и С-то си пишем наопаки), който се играше не от кого да е, а от самия Ти-Бег от Prison Break. Еми кво да ви кажа, аз като съм му свикнал на порочния фейс и изкуствената ръка, нещо никак не ми се вписва като Пафнутий Лвович от тайната полиция. Друг познат герой беше единият злодей, в чието лице открих оня британски алкаж Дезмънд от Lost, ама той поне го играеше близко до тая си роля.

Главният герой във филма обаче е пич и ми хареса как играе Агент 47, въпреки че не познавам играта чак толкова добре.

Айде, сега го лягам, че късно стана.

Дочуто 2

Mein Konto ist voll?!? Oma, Oma... Wenn du mein Konto sehen würdest, würdest du Tränen in den Augen haben. So leer ist das.

(Из разговор по телефона между единия ми съквартирант и баба му)

Пътуване из социологията

Emile Weber - Max Durkheim, нали разбираш.

Elektröcity

Един от недостатъците на малък град като Триер е недостигът и дори липсата на качествени електронни партита. На разположение са две-трите месечно housemoves вечери във Forum, на които ако ще и Свен Вет да дойде, пак няма да стане яко по простата причина, че клетката на маймуните във Варненския зоопарк е по-голяма от дискотеката. От същото естество, само още по-тежък, е проблемът и на Down Under, в който иначе наистина гостуват добри имена.

Всичко останало е студентска свинщина (не, че не съм участвал и в нея де).

Предвид тия факти, с колегата Райхард сме повече от нетърпеливи да употребим билетите си за следното:



Тук аз директно признавам, че Hell беше притегателната сила и се очертава като основна атракция във фестивала. Другите представляващи интерес изпълнители са Richard Bartz, T. Raumschmiere и Teenage Bad Girl, макар че жиците на последните двама (т.е. трима - tbg са двама души) не са ми съвсем по вкуса.

Локацията, както може би се вижда, не е Триер, а сравнително недалечното херцогство на име Люксембург. Билетът за вход важи и за градския транспорт, което е чудесно.

Елхата

В стила на Удомача като малък (и незапознат с немския) мислех, че Отаненбаум е някакво специално дърво.

Тук засега не сме си организирали коледно такова. Вчера обаче Мечето ми прати едно, което вече краси долния десен ъгъл на десктопа ми, внимателно боцнато върху часовника. Особено приятно е, че отброява и оставащите до празника дни.

И за да разсея съмнението относно добротата ми по това време на годината, заповядай, отсечи си и ти.

Wodoprowodowelt

Брат ми каза да не казвам, че Legowelt е гений, защото така съм го принизявал. Той много уважавал AFX, но не го наричал гений. Предложих да го наричам водопроводчик.

Той направи това:

Малко таргетинг

Образованието е едно от измеренията на социалното неравенство и в този смисъл колкото по-високо, толкова по-добре. От друга страна следният тест посочва нужното такова, за да бъде разбран един блог.



Ниво незавършил студент може и да ме радва, но значително стеснява кръга на публиката. И все пак - quality over quantity!

via sozlog

София, България.

Когато преди няколко седмици се видяхме с авторката на следващото -- немска колежка в университета, а в момента на обмен в Гърция -- и разговаряхме кратко, нищо не даде знак за меко казано амбивалентното й впечатление от престоя в родината ми.

Че се чувствам засегнат, е плод повече на вродена привързаност към България, отколкото на несъгласие с описаното. Защото, за съжаление, мога да си го представя твърде добре.

Преводът е мой. Оригиналът на текста е тук, снимки от екскурзията има там.

Вече не толкова прясно, но все пак заслужаващо разказване: една разходка през уикенда в средата на октомври из столицата на България - София -, шест часа с влак от Солун.

Тръгнахме осем човека, напълно неподготвени, без карта на града и без да знаем дори названието на чуждата валута. След преминаване на границата вече бяхме само седем. Нашият китайски приятел не знаеше, че България няма нищо общо с Шенгенското споразумение и беше отпратен обратно на гръцката граница. Общо взето ситуацията беше по-скоро за яд (собствена вина) отколкото за страх, но все пак българската гранична служителка можеше да се отнесе към случая далеч по-учтиво. Смятам, че човек в нейното положение трябва поне да поназнайва английски език. Но задължително според мен е любезното отношение към идващите туристи. На един китайски студент на обмен в Гърция, който дори държи в ръка обратен билет за по-следващия ден, не може да се крещи "Bulgaria no Sheng, NO Sheng, out RIGHT now!!!" като да е глух. Клетият се почувства като тежък престъпник, а ние - като съучастници. Първото впечатление от този съвсем друг свят, който София ми разкри.

Самият град е прекрасен, обграден от планини и бляскави стари сгради, които - доколкото им се отдава значение - са перфектно реставрирани. Хората от своя страна се показаха в две светлини. Едната част от населението изглежда да покрепя присъединяването към ЕС, отворена е към западни влияния, говори английски и е готова да помогне на туристите. Така например при търсенето на препоръчания ни от приятели хостел бяхме пресрещнати от внимателна минувачка, която ни насочи към по-добра и по-евтина алтернатива, без да сме я молили за помощ. Другата част от населението - и не само по-възрастните хора - се прояви като прикрита и недоверчива, често дори презрителна и гледаща отгоре и избягваше всякакъв контакт. Трябваше примерно да молим петима таксиметрови шофьори да ни закарат до гарата, преди да намерим някой, който не се правеше, че не разбира и думичка английски, и да се примирим в не един магазин или кафене с очевидни подигравки от страна на персонала.

През този уикенд за пръв път разбрах какво е чувството от един истински - макар и малък - културен шок. Моето самосъжаление в първите седмици в Солун беше нищо, сравнено с чувството на безпомощност и изоставеност, което ме спохождаше от време на време през трите дни в София: прастари влакове на международна гара, която те връща в социалистически времена. Лепенки на вратите на магазините, посочващи забрана за внасяне на оръжие. Език, който в моите уши не би могъл да звучи по-чуждо. Хора, недвусмислено клатещи глава, когато казват "да" и многократно кимащи, когато отричат. А част от пътя към къщи - през гетата на предградията.

София беше красива и внушителна, уикендът беше готин. И все пак накрая на приключението (и да, беше такова) у всеки от седмина ни остана като неприятно усещане въпросът: Наистина ли всички нови страни-членки са готови за Европейския съюз?

Дъщеря ми Димитричка

Tsanko, приятелю, право думаш, че не се познаваме, ама пола ми можеше да разбереш.

То верно, че и аз не приличам съвсем на човек на картинката, но ето -- под теб дори имения ми ден са честитили, да бъда здрав са ми пожелали. Да не говорим, че в профила има категория Geschlecht.

(What's the Story) Morning Glory?

..е заглавието на албум на Oasis, който няма нищо общо с настоящото.

Част от комиксите видях за първи път на място, което няма да назова. Предвид афинитета ми към черния хумор (дори черен хумор ми е смешно), вдигнах един голям палец.

После се скъсах от смях.

Fw: Pishman предложение*

from	Dimitar Gerganov
to		"m****@dushman.org"
date		Nov 7, 2007 2:05 AM
subject		Pishman
mailed-by		gmail.com

Здравейте душмани,

Oт приятелски чат изникна идеята за Пишман като съблейбъл на вашата марка, където логото е същото човече, но с душ между краката.

Може и да не е чак съблейбъл, ами просто дизайн за тениска. Или както прецените. Но е забавно и като част от израза 'пишман станах' или нещо такова.

Просто споделено хрумване.

Поздрави,
Димитър

*Заглавието е взето от името на рубрика в Eenk.com с надеждата това тук споменаване да е достатъчен кредит към автора й.

Quote of the night 2

In the 60's people took acid to make the world weird. Now the world is weird and people take Prozac to make it normal.

Лично описание на потребител в slsk.