Писма от Иво

Вчера в непринуден разговор за кино:

- Гледах един много странен филм. На Клинт Истууд - добавя и чака да реагирам.

- Така ли? Как се казва? - представям си опънатото старческо лице на Истууд, но спонтанно не ми хрумва нито едно заглавие.

- "Писма от Иво Инджа" - решително обявява.

- От кого?! - разкривявам лице в недоумение.

- Иво Инджа - решителността леко спада.

- Иво кой? - питам нарочно и се хиля.

- Инджа... - вече съвсем плахо.

(смехът тук задавя речта ми и минава време, преди да мога да обясня, че Иво Джима и Иво Инджа са просто злополучни адаши)