Ако човекът, за който иде реч, днес (беше жив и) имаше блог, щеше да се види в чудо да отразява и коментира вся сволоч, що блика из общественополитическия живот на отечеството ни. Защото в криворазбраната ни демокрация и евроинтеграция интелигентният му хумор и безпощадният сарказъм звучат по-адекватно от всякога.
Несправедливо кратко живее Алеко Константинов в новоосвободена България, но времето се оказва достатъчно за една колкото прецизна, толкова и тъжна оценка на хората и идеалите им. При все това фейлетоните на Щастливеца са безобразно смешни! Именно за Сеятели на рабски чувства се сетих от един скорошен разговор, а минути по-късно неколкократно бях оплюл екрана от смях. Характеристиките на публицистичния жанр пасват идеално на блога като медиа и не се съмнявам, че при други обстоятелства Алековият перчем щеше гордо да кичи лявата колонка в Блогосфера.
Алеко с блог -- Aleko's blog.
петък, ноември 14, 2008
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар