Социология на храненето

Скъпи читатели,

Вече не помня причините, по които не публикувах следущия пост по-рано, но същият стоеше от 29. март 2006, 20:34 на драфт. Мислех, че е отдавна изгубен. Излишно е да казвам, колко забавно и изненадващо дори за самия мен ми беше да го прочета, въпреки че хранителните навици, които отразява, до днес са се изменили незначително.

С кавички, без корекции:

"Всеобщото мнение е, че junk food е зло, прави те болен и дебел, пада ти не-знам-си-какво, качва ти се нещо-друго-от-рода. Не е здравословно, един вид. Някои казват, че и вкусно не е, и го консумират само заради удобството.
Последното е фактор и за мен, но със съществената разлика, че ям подобни "боклуци" с нечовешки кеф. Не е реално просто как бих нагъвал по три пътви на ден в McDonald's, KFC, Burger King, Subway, при Осман във Варна или при моя истанбулски агент тук, ако нямаше да ми излезе солено. Да, добре - Super Size Me; еми оня хахо просто преяждаше като свиня, туй няма нищо общо. Като се тъпчеш изродски и най-балансираното меню няма да те спаси. Често се тествам - наяждам се здраво и си представям, че пред мен стои един БигМак. Батко, досега не е имало случай, в който да откажа на тая, макар и фиктивна, оферта. БигМак ми е адкси вкусен (McFish обаче е най-гнусарският сандвич на света, извинете).

Към разглежданата категория спадат не само продуктите на споменатите вериги за бързо хранене, а и някои други артикули, които спокойно можеш да си купиш от всеки по-голям магазин. Дълбоко замразени, в картонени кутии, пликчета или както производителят е намерил за добре се предлагат всякакви изделия от типа "тесто + бонус". Разбира се, бонусът е решаващ, тестото е просто тривиалната съставка. Няма да ти кажа как ме кефят всякаквите там пици, сандвичета, пиколини-миколини, багетки и прочее. В Кауфланд почти не остана вид, който да не съм пробвал, а количката ми редовно е фраш с правоъгълни кутии. Пренебрежимо малко вероятно е да ме видиш как грабя плодове и зеленчуци. Не ме привличат, кво да правя.
Изобщо - кефя се на всичко в опаковка. Синтетика да има. Пържола на прах. Зеленчукови хапчета. Бих ял като космонавт от тубичка. Искам бонбоните от Хари Потър. Обичам консерви. Пия сок от кутията.
Ако ти откажа пържени картофи, значи съм болен - мятам поне килограм седмично.
Не ми омръзва, това е най-любопитното. Преди около месец Денев ми каза "Човече, не мога да ги трая тез сандвичи вече - като ги видя, лошо ми става.", на което аз кимнах от чиста куртоазия, защото ежеседмично оправям с кеф по два от въпросните. Вече месеци наред, всеки път в мензата пия по едно половинлитрово кауфландско шоколадово млекце. И винаги ми е като за първи път. Зациклям някак, когато нещо ми е вкусно.

В един брой на Мики Маус Доналд Дък страдаше от мания по високите скорости. При консултацията с психоаналитик, който чрез хипноза го върна към детството му, стана ясно, че майката на малкото пате е бутала много бавно бебешката му количка. Не казвам, че моята е виновна лично, по-скоро е цялостна травма от израстването ми в лекарско семейсто, но ето един пример: навремето трябваше на закуска да пия чаша топло мляко с някъв изпляскан каймак, от който буквално ми се гадеше, а на вечеря - купичка кисело. Домашната промоция на тия два елемента под мотото "За да си здрав и да растеш!" така безмилостно бичуваше невръстното ми съзнание, щото дори не помислях да ги консумирам извън конкретното задължение. (Интересно обаче, днес се наливам с прясно мляко като Sky Captain от едноименния филм.)

Не знам доколко многокомпонентният ("готвен") обяд в университетския стол компенсира тези мои предпочитания, ама не ми и пука особено. Нагъвам си пицата като една същинска костенурка-нинжда."

06-3-29
20:34