Скара, бира (без плаж, море)

Карен подхвърли още в четвъртък сутринта, но официалната покана с уточнени условия получих от Шните някъде след полунощ под формата на мейл с атачмънт и петнайсетина адреса в CC. Накратко:
Das große Trierer Angrillen startet.

Към момента мероприятието вече е приключило и единствено празните кутии от месо и капачките от бира из градината на Карен напомнят за него. Яки пържоли, Тюрингски братвурст, 2-3 вида салата, филийки с масло, бира. Първите две приготвени под вещото ръководство на Шните, активно подпомаган от Пийсти, който цяла нощ не подгъна крак, обикаляйки с готварската си престилка WM2006. Изглеждаше, че повечето от поканените бяха дошли, но се забелязваха и някои (неприятни) липси.
В паузите на разговора ни, който както обикновено се въртеше около електронната музика в и извън Триер, Даниел не пропускаше да се заяжда с(ъс салатата на) Катарина, която първоначално е трябвало да направи Tomaten + Mozzarella, но в крайна сметка беше донесла абсолютен еквивалент на нашата шопска. Биле пък търсеше горящата смес за барбекюто и се смееше коварно.
Не може да не си усещал, как настроението при подобни сбирки расте правопропорционално с количеството консумиран алкохол. Така, след като бирените каси вече служеха само за столче на останалите без място на двете пейки около масата, веселбата удари тавана (на градината?). На Йоханес, който не пиеше алкохол, защото беше дошъл с кола, явно му доскуча и след като хапнахме, се gesell-на до мен, за да поговорим за сериозни неща - животът в Германия, проблемите на днешната младеж, разликата между "доволен" и "щастлив". Такъв е той, Йоханес - Deutschland auf der Couch.
Естествено, стана дума и за България, където Фил, застанал наблизо заедно с Георг, рече, че е свикнал да вижда българите шумни и с по три момичета под ръка. Въпреки че не го покaзах в такава степен, при тая констатация се изсмях звучно вътре в себе си. Не е ли прав? Разгледай снимките в галерията на Първа - там всеки е мадафакин пи ай ем пи!
По едно време някой извади бутилка Jägermeister, която успях да фиксирам точно за части от секундата, тъй като в края на същата тая секунда, бутилката вече беше празна, а няколко индивида мигаха с насълзени очи. Неоспоримият гвоздей беше пристигналият по-късно, директно от (свой) концерт, Денис, който още при появата си беше Франкфурт-ам-Майн-пиян, а оттам продължи да се заквасва, докато накрая не се зачука тотално, така че да се наложи Шните да го води към тях. Денис беше донесъл две бели вина, които последваха съдбата на Йегера, макар и в значително по-разтеглен времеви интервал, от който успях да се възползвам и аз.

Страшен смях падна с почерпения Пийсти. Той е невероятно unterhaltsam дори в абсолютно трезвено състояние, а така беше просто one man show. Закачаше се със всички, имитираше диалект от някакъв сериал, на който Даниел вече ревеше от смях, а със следното изпълнение обра точките на всички: стъклената чаша с горчицата, остатъкът от която беше ненужен, понеже вурстчетата отдавна бяха потънали в гърлата ни, някой беше допълнил с Йегермайстер. Гледката напомняше нещо, което със Заека и Фолка сътворихме на една екскурзия в Ловеч, с изключението, че това тук все пак чисто теоретично беше годно за консумация. Как въпросната чаша попадна в Пийсти, не помня, обаче му предложих да я изпие срещу пет евро. Той поиска десет. Върнах го на пет и подканих присъстващите да дадат своя принос към възнаграждението. Биле, който също беше загрял стабилно, се сепна от суматохата и попита какво става. "Das trinke ich für 4 euro!" беше викът, който нададе, след като разбра. След дълги препирни, Пийсти обърна чашата срещу 2,30. Леж!

Когато последните си тръгвахме, Пийсти вече отдавна беше заминал, за да си хване Nachtbus-а. От клатушкащия се силует, който се зададе към нас по улицата стана ясно, че не е успял. Йоханес предложи да закара и него. По пътя към паркинга Пийсти се оплакваше как трудно е в Триер да се намери трева. По думите му, в родния му Потсдам е достатъчно да креснеш "Търся нещо зелено!", за видиш как зад ъгъла изскача дилър. Запиши: сливовица за Биле, трева за Пийсти. Хех. На Йоханес му щукна да пием Karamelwodka в Textorium в 2 през нощта. За жалост ги хванахме пред затваряне, за което Пийсти си отмъсти, като сви табелката (представляваща номериран камък) на маса номер 40.