Тост Хаваи

За Alexander Marcus чух в края на миналия октомври от приятели, макар и чрез парче от 2008. Разбирайки едва в процеса на писане, че Маркус всъщност е творческо превъплъщение на Felix Rennefeld, отлагам централното послание на настоящото ентри за накрая.

Според историята, след ранния развод на родителите си, малкият Александър израсва в традиционно баварско село, където, насърчаван от баба си, участва в детска танцова формация "Еделвайсчета". Вече пълнолетен, Алекс заминава за САЩ. В Маями и Ню Йорк разширява музикалния си кръгозор с електронна музика и решава да комбинира двата стила. Ражда се електролорът, а Маркус се връща в Берлин, за да бъде неговият цар.

Както понятието подсказва, песните на Александър Маркус комбинират електронен ритъм с шлагерни елементи и народно-първобитни текстове, и, заедно с клиповете към тях, са изпълнени с препратки към немската попкултура. И докато самият Ренефелд е известен с нелоши диско-продукции като Game Over и The Max, фигурата на Маркус е културна критика с розови гащи и добро чувство за хумор. Пример за това е следното видео към актуалния му албум Mega, от което в духа на Eating on video ми потекоха лигите: