Похвално слово за Лусиано

Първо някой го нареди като комерсиален, още преди да е излязъл. След като излезе, гласовете 'против' зазвучаха натрапчиво-убедено. Не и убедително.

Ако Tribute To The Sun на Лусиано беше излязъл две години по-рано, едва ли изобщо щях да му обърна внимание, камо ли да го защитавам. Впрочем и днес не претендирам да познавам творчеството на чилиеца особено добре, което ми позволява сравнително безпристрастна оценка на втория му албум. И тя е положителна.

Първо Tribute To The Sun е много неща, но не и клубно ориентиран. Обстоятелството на "more emphasis on delicate melodies and rhythms than his usual club-friendly singles" (RA), е едно на пръв поглед добро обяснение за недоволството на феновете. От друга страна, съдейки по изпълнението на Лусиано на тазгодишния Time Warp -- единствената му изява, на която съм присъствал --, сетът на чилиеца по начало не е пийктайм-фиксиран. Музиката на Лусиано е манджа с грозде, брано на пет континента, и това е окей. По дяволите, целият Cadenza Records е една негаснеща интеркултурна пещ, която далеч не е за всеки. Просто това е стилът й.

В този смисъл някои от композициите спокойно могат да прозвучат на парти с автора в оригиналния си вид. Що се отнася до стиловото разнообразие, своеобразният гид на Ibiza Voice е особено точен:

"The downtempo moment? That'd belong to 'Sun, Day and Night' featuring Martina Topley-Bird. The melodic experiment? See 'Conspirer'. The ambient chilled out moment? 'Hang for Bruno'".

Последното е и абсолютният ми фаворит, който с развитието, а и с някои от инструментите си много напомня класическата Болеро на Равел. Слънчевият ритъм и тематичните подвиквания в African Sweat, ангелските гласове и ръкоплясканията на Celestial, както и мрачно-хипнотичната Oenologue са други забележителни моменти от албума. Албум, на който, ако не друго, то с чисто сърце да поклатиш задника си, независимо от цвета и големината му.