четвъртък, септември 24, 2009

Похвално слово за Лусиано

Първо някой го нареди като комерсиален, още преди да е излязъл. След като излезе, гласовете 'против' зазвучаха натрапчиво-убедено. Не и убедително.

Ако Tribute To The Sun на Лусиано беше излязъл две години по-рано, едва ли изобщо щях да му обърна внимание, камо ли да го защитавам. Впрочем и днес не претендирам да познавам творчеството на чилиеца особено добре, което ми позволява сравнително безпристрастна оценка на втория му албум. И тя е положителна.

Първо Tribute To The Sun е много неща, но не и клубно ориентиран. Обстоятелството на "more emphasis on delicate melodies and rhythms than his usual club-friendly singles" (RA), е едно на пръв поглед добро обяснение за недоволството на феновете. От друга страна, съдейки по изпълнението на Лусиано на тазгодишния Time Warp -- единствената му изява, на която съм присъствал --, сетът на чилиеца по начало не е пийктайм-фиксиран. Музиката на Лусиано е манджа с грозде, брано на пет континента, и това е окей. По дяволите, целият Cadenza Records е една негаснеща интеркултурна пещ, която далеч не е за всеки. Просто това е стилът й.

В този смисъл някои от композициите спокойно могат да прозвучат на парти с автора в оригиналния си вид. Що се отнася до стиловото разнообразие, своеобразният гид на Ibiza Voice е особено точен:
"The downtempo moment? That'd belong to 'Sun, Day and Night' featuring Martina Topley-Bird. The melodic experiment? See 'Conspirer'. The ambient chilled out moment? 'Hang for Bruno'".
Последното е и абсолютният ми фаворит, който с развитието, а и с някои от инструментите си много напомня класическата Болеро на Равел. Слънчевият ритъм и тематичните подвиквания в African Sweat, ангелските гласове и ръкоплясканията на Celestial, както и мрачно-хипнотичната Oenologue са други забележителни моменти от албума. Албум, на който, ако не друго, то с чисто сърце да поклатиш задника си, независимо от цвета и големината му.

5 коментара:

  1. я виж ти, направо ми стана интересно какво си му харесал :D освен на онова парче с бързо пеещите деца, на кое да поклатя задник? айш стиа, аз на прослушване едвам го издържах, хем видиш ли кадензи имаше готини, падам си по разни не-мелодии, ама ти направо си герой :D
    иначе оenologue си е интересно, още едно такова да имаше и нямаше да съм чак толко "хейт" сигурно, ама както си го казах и във ntsnds само то ми беше слушаемо :) абе няма лошо да има и такива албуми, които нали катo няма кво да правим да си плюем :D:D ама музика за всички има, не страдам :D

    ОтговорИзтриване
  2. Правилно. Важното е да има дискурс :-)

    ОтговорИзтриване
  3. Докато ти четох ревюто се зачудих дали да не го пробвам този албум още веднъж... Обаче май го пратих в забвение и сега отново трябва да го... свалям.

    ОтговорИзтриване
  4. Аз пък почти нищо не си харесвам от нещата на Cadenza, и двойно повече от тези на Luciano. Като, че ли само в "Metodisima" и "Conspirer" чувам нещо. Той албума уж е слънчев, а траковете, които си харесах ми звучат малко мрачно...

    ОтговорИзтриване
  5. Тоз в Metodisima ако кряскаше малко повече, щеше хептен да го докара на оня кошмар от Sound Of The Eighth Season -- Rhapsody In Pain :-D
    Los Ninos Del Fuera също леко дразни преди да си дойде на думата.

    Общото чувсто от албума верно не е толкова слънчево, колкото заглавието предполага.

    ОтговорИзтриване