Снощи, освен че културно се напих, се и обогатих културно. Някъде след полунощ, на прощалното парти на Биле, започнало да се пълни с все по-декласирани индивиди, се изсипа и някакъв никому непознат батко с раница и олигофренска физиономия. Баткото се просна демонстративно на един стол и с раздразнение обяви, че е съсед, който не можел да заспи, но вместо да вика полицията (която по-късно така или иначе дойде), решил да се самопокани.
От раницата баткото извади 1 брой диспенсер за сметана, кутийка пълнители с газ и пликче с балони. Жълти балони с усмихнато човече. Аха.
До момента, в който диспенсерът се напълни с газ, процесът следва нормалното приложение на предметите. Разликите оттам нататък са две. Първо, сметана в цялата работа липсва. И второ, така заредения диспенсер се изпразва в един от балоните. После е ясно -- потребителят налапва края на балона и започва да диша в него, докато усвои съдържанието му. Първата доза естествено беше за собственика, който след три-четири инхалации, сви ръце към корема си и се сгъна в много болен смях, разтегляйки до неузнаваемост и без това грозната си мутра.
Ефектът, по думите на тримата новобранци, престрашили се да опитат след него, трае десетина секунди и се състои в някакво особено възприятие на реалността. Чак впоследствие се сетих, че в болниците на всеки ъгъл стои по една кутия с два циферблата -- "въздух" и "N2O". Именно с второто, известно като райски газ, са пълни капсулите за сметана, за разлика от тия за газирана вода (CO2). Под чертата: любопитен и най-вече достъпен начин за забавление, който обаче в комплект с деградиралия си промоутър изглеждаше по-скоро отблъскващо.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар