Беше мрачно, вероятно вечер. Сякаш беше валяло. Венета Райкова беше облечена в бяло - може би панталон и някаква плетена блузка - и изглеждаше болезнено секси както винаги. Бяхме четирима около спирките пред Trier Hbf.
"Искам да те чукам", казах й най-спокойно. Тя се засмя, но по-скоро от изненада; не звучеше като подигравателен отказ.
Не ми вярваше. Твърдеше, че не я познавам или че не може да я харесвам, нещо такова. Като доказателство се опитах да й припомня една нейна снимка, която видях наскоро, описвайки колко готина е на нея.
Приближих се и внимателно отърках бузата и носа си в нейните. Тя не се отдръпна.
Междувременно четиримата вече се намирахме пред блок 22 на улица "Евлоги Георгиев" във Варна. Подходът ми явно имаше ефект, защото оттук нататък, вървейки, тя постоянно се опитваше да хване ръката ми или да ме прегърне, в което демонстративно участвах с ясната умисъл да дразня единия от двамата ни спътници. Личеше си, че успявам.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Не се давай на тази змия. Ще се оплете около теб и ще изстиска и последните капки живот, които са останали в теб. После ще те захвърли и ще остави на чакалите да ти се смеят.
ОтговорИзтриване