събота, юли 18, 2009

Schlägerei, ey!

Както някои от вас вече научиха, снощи твърде нелепо влязох в регистрите на местната полиция. Причината може да бъде определена като спречкване, защото до сериозен бой на практика не се стигна. Честно казано, случката дори не си струва писането, но тъй като много хора поискаха подробности, й отделям малко внимание тук.

На връщане от дискотека около 4:00 с Томас, Фабиан и Ванеса, баш в центъра на Триер ни пресрещна непознат, но видимо счупен поне колкото нас младеж. Моментът, в който това се случи, съвпадна с този, в който Фабиан ме блъскаше, докато се облекчавах в един ъгъл на улицата -- блед щрих от асоциалното поведение, в което изпада след злоупотреба с алкохол. Същото явно е било в основата на спречкването (трудността да възстановя събитията е породена от моята злоупотреба), защото непознатият е отправил някаква реплика към Фабиан, един вид застъпвайки се за мен, която той веднага захапал за начало на спора. Фабиан обича да спори, а с два промила в кръвта благи слова като "Hast du'n Problem?" и "Geh kacken, Meister!" си проправят още по-лесно път към устата му, така че следващото, което видях, закопчавайки обратно колана си, беше как келешът му бодна един крак в топките. Вече и Томас се наежи и двамата се поблъскаха напред-назад, преди непознатият да започне да посяга съвсем открито за удар в главата на някогашния ни съквартирант. Беше доста смешно, защото с бързината на професионален боксьор Томас приклякаше като мътеща кокошка, оставяйки юмрука на противника си да виси. На фона на разправията Ванеса не спираше да заплашва нападателя -- първо с морални принципи, после с полиция, която в края на краищата наистина извика.
Сблъсъкът на вербално ниво продължаваше. Към ласкавите реплики на Фабиан започнах да се присъединявам и аз, а когато в подканата си да се маха Томас нарече оня "Mongo" и той го прие особено тежко, дойде и моят ред за телесен контакт. Ся, побойник не съм. Освен спорадичните кютеци с Косьо (при един от които си пукнах палеца на дясната ръка) и конфликтите по време на дежурството в голямото междучасие ("Ще ми влизаш със закуска, а?") нямам кажи-речи никакво бойно досие. Прибавяйки факта, че не се чувствах особено афектиран, главата на врага не беше първата ми цел. Направихме и ние едно блъскане, след което с импровизирана подсечка успях да съборя пердашкото върху плочките. Погледът, с който се изправи, окончателно ме убеди в безсмислието на по-нататъшния сблъсък: изпънал кожата на лицето си в отчаян опит да асимилира ситуацията, движението на очите му напомняше ония мяткащи се топчета в прозрачни сферички, които слагат на някои играчки. Тоя беше много зян. Не знам в каква връзка, в разгара на разправията тъпакът дори обяви, че идва откъм Паулинщрасе, където същата вечер е ял бой. И кво -- ся се пробва в другия край на града, дали няма поне тук да сложи малко на някого? Баси дебила.
По някое време откъм дискотеката се зададоха един познат българин и приятелката му, които се прибираха. Още преди да ни достигнат, съзрях опасността в подобна схватка да се намесват (още) българи и директно ги посрещнах с молба да не се занимават. Е, отне ми време да убедя момчето, което през рамото на приятелката си успешно се погрижи за поредния комичен момент с настойчивото "Дай ми да го ударя. Само един път ще го ударя.". Само един път ве! Ехехехехех! То на онзи повече нямаше и да му потрябва. А ако не беше дошла полиция, рано или късно някой от нас наистина щеше да го сгъне.
Накрая цъфнаха и ченгелите -- двама възстарички господа и един млад, вероятно пресен-пресен колега. В светлината на Пасат-а им човек се чувства като на снимачна площадка; спонтанно си представих, какво щеше да е да те спрат неочаквано с "Polizei! Bitte stehenbleiben!". Кво било станало. Ванеса и Фабиан си разказаха историите, чичовците ни записаха личните данни, казаха ни да очакваме поща и -- по живо, по здраво. Какво са правили с оня после, нямам представа.

По пътя към къщи Томас се вайкаше, че сега родителите му -- на чийто адрес към момента се води -- съвсем ще се отрекат от него, след като заряза работата си и ще се връща да учи. Фабиан пък директно отиде на преглед в болницата, за да си извади медицинско за смачканите топки. Ключовата дума: Hodenprellung.

2 коментара:

  1. Като цяло доста миролюбиво е приключило всичко, без зъби по паважа и разпит в полицията...

    Няма връзка, но нямаше как да не се сетя... По думите на един приятел, пък и личният опит потвърждава, най-добрият момент да си тръгнеш от балканско парти е между турбофолка и въргала. Същият превеждал на българин, който свил замразена пъстърва от магазина и си я набутал в гащите, откъдето после трябвало да му я извадят с принуда... Ей на това му казвам да влезеш в полицейския регистър със стил...

    ОтговорИзтриване
  2. Ахахах, и тва не е лошо :-D

    А партито официално не беше балканско (такова имаше тъкмо седмица преди това) -- просто се случи да се съберат повечко българи.

    ОтговорИзтриване