Неща, които обичам

С известно неудобство трябва да обявя, че следното е моят принос към "веригата за споделяне на неща, които обичаме", повече от два месеца след като уважаемият Tim_Logik ме включи в нея. Проследявайки щафетата няколко предавания назад, не открих някакви особени правила за подбор на "нещата", затова съм внимавал единствено да са от различни категории. The Jackson Five:

Inbox (1). Когато знаеш, че на някой му пука за теб, пък било и просто съобщение от секретарката, че можеш да си вземеш удостоверението. Същото важи и за червеното балонче в ъгъла на Фейсбук.
Колкото по-начесто проверявам пощенската си кутия, толкова по-голямо е разочарованието ми да открия празна дори папката за спам. Редовно проверявам и самата нея -- веднъж за грешно попаднали там лични съобщения, втори път -- от интерес към подхода на търговските такива. Предпочитам електронната поща пред телефона, а на запитвания по мейл отговарям подобаващо бързо, стига да не засягат комплексни въпроси, изискващи по-сериозно обмисляне. Как точно прилагам тая дефиниция, е тайна.

Хотелите. Докато пътуването не само не ми е страст, но и нерядко ми е откровено неприятно, образът на хотела, така неразривно свързан с него, винаги ме е удивлявал. Нито съм отсядал в кой знае колко хотели, нито имам някаква традиционна обвързаност с дейността им, но в идеята за институция, събираща за кратко непознати хора под общ покрив и социални правила, има някаква магия. Скрит зад изначалната си анонимност, в пространството на хотела индивидът има възможност да наблюдава околните необезпокояван и -- при желание -- да подбере и планира социалните си контакти преди да ги осъществи. В хотела можеш да ползваш всичко, но нищо не ти принадлежи. Хотелската стая има функцията на временно убежище и все пак е точната противоположност на дома -- преди теб в нея са били стотици непознати с истории, за които можеш само да гадаеш. Непознати, правили секс на същото това легло, пушили пред прозореца, говорили по телефона, друсали се на масичката. След напускане на госта, персоналът на хотела полага неимоверни усилия да заличи тези истории, така че и следващият да не научи твоята.
По обясними причини особено място в категорията заемат крайбрежните хотели със социалистически дух в к.к. Св. Св. Константин и Елена.

Женския маникюр. Палци горе.

GTA2. Elvis has left the building! Единствената компютърна игра, за която някога съм дал пари. В един момент бях луднал по цялата история с Claude Speed, Zaibatsu и прочеето образи от пантеона на играта, а тематичната Wankers On Duty на Da Hool ме караше да гледам с особена гордост на тогава новия си пейджър. Мисиите в самата игра са адския фън (да не говорим за играта в мрежа), а по нивата има толкова скрити кирийки и шеги, че можеш да прекараш часове в забавление без реален прогрес в геймплея. Към тая основополагаща за GTA-серията идея втората част добавя прекрасна с простотата си графика и вертикалната перспектива на кръжащ над града хеликоптер. Откакто следващите издания качиха серията на съвсем друго ниво, двойката дори се разпространява безплатно.

Спагети с риба. Обожавам ги. Като оставим настрана настървението, с което по начало консумирам всякакви тестени варива, от комбинацията им с морски дарове коремът ми пристъргва. Едновременно подходяща и достъпна е рибата тон, която тук се предлага в овкусена версия за паста, но вероятно и в по-спартански вид би свършила работа. От варненската La Pastaria пък имам спомен за едни невероятни талиателе с риба, скариди и миди, макар и във вечер, когато не храната беше най-важното.

С облекчение и интерес предавам на: Заека (идеален повод да си рестартира блога), Деси, anchett, m1nd, bendyourcircuit.