Tanz in den Mai

Редовно подчертавам, че Триер е малък град с нощен живот, разнообразен колкото работата на поточна линия. В такава среда всяко по-мащабно парти е добре дошло, а когато става дума за своеобразен мини-фестивал на закрито летвата се вдига бая високо. И въпреки че сред "фантастичните 13" диджея снощи, повечето от които и без това можеш да чуеш всеки уикенд в някой от петте клубчета в града, особен интерес заслужаваха точно двама, починът за подобно мероприятие е повече от похвален.

Не знам дали заради мащабите на партито, пропагандата по плакати и флайери споменаваше единствено предварителна продажба на билети и дори не беше обявила цена. След като няколко дни се каних, взех своя едва в деня на събитието от билетния център с цената на 11,75 € и идеята да си спестя някое и друго евро от тази на вечерната каса. Е, доживях цената на входа на парти да е по-ниска от тази на картите от предварителната продажба! Всеки, който не се беше кахърил за билетче, влизаше за кръгла десятка. Ебал съм ви търговската политика. При все това на опашката пред клуба трима глупаци се жалваха, че осем евро им била границата и сега с мъка трябвало да прежалят десетте. А без пари не искате ли да влезете? Или направо на вас да ви платят, а вътре да бичат Карл Кокс и Лоран Гарние бек ту бек?

Магнитът в лайнъпа бяха любимите на Тобиас Format:B и хамбургският мискет Einmusik. За първите знаех единствено, че са двама -- колкото да установя липсата на единия, когато им дойде редът. Явно стандартен диджей-сет могат да карат и поотделно, което е доста тъпо, щом се водят дуо. Музиката им също не беше впечатляваща, а няколко прехода пичът откровено осра. Тобиас се изкефи тук-там на някои познати неща, от които бях слушал само ремикса им на Istanbul от Luciano Esse & Tony D. Като цяло, прекалено еднообразно за моя вкус, особено при вече трезвеното състояние, в което бях към 4 сутринта.

Einmusik, който пускаше лайв, беше всъщност преди Format:B, но изнесе такова представление, че ако го бях споменал първи, другото щеше да бъде излишно. 90-минутната му лекция беше абсолютният хайлайт на вечерта. Изобщо не видях с каква апаратура борави; човекът се кълчеше яко зад пулта и танцуваше заедно с публиката в пиковите моменти. Звукът му беше много различен от стандартния за партитата на Minimalsause, което идва като комплимент, защото беше изпълнен с мелодия. Ето такава музика искам на парти, не само тупц-тупц и тракане като от сачмата във флакон със спрей. Хамбургерът правеше страхотни брейкове и интензивни натрупвания на музикални пластове, а пред кулминацията на Jittery Heritage почти всички ръце бяха горе. Преди това чухме още Shaw и куп други чудесни, но непознати парчета. Имам бегло подозрение, че прозвуча и K5000/Ehrfurcht, излязла за симпатичния белгийски лейбъл Dogtown (редом до продукции на Chaim и Guy J). След края на изпълнението си, човекът дори остана още няколко часа, надъхвайки публиката чисто визуално за обречените опити на колегите си да запазят неговото ниво.

Прибрах се по светло с танцова стъпка.