Е, моментът дойде. Добре заварили.
петък, май 22, 2009
Наобратно
Веднъж казах, че се прибирам в България не заради потрошените тротоари, а заради някои от хората, които крачат по тях. След като последните станаха с един по-малко, предстоящото ми завръщане утре изглежда по-безсмислено от всякога. Никога не съм предполагал, че след седем двупосочни полета и едноседмични мъки след всяко кацане на немско летище може да дойде момент, в който от мисълта за срещата с дома да ми стане криво.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Ne sum siguren,kak tova 6te stigne do teb(zle sum na tema kompjutri:),no dano da uspee!
ОтговорИзтриванеLaro6fuko e kazal:Samo edin 4ovek ti lipsva i zeliq svqt e pust...
Mnogo ot4ajva6to zvu4i i nee suvsem taka,za6toto 4ovek ne obi4a samo edin i nqma 4ovek,kojto da e obi4an samo ot edin...za tova, toj prosto trqbva da se stremi,da se oglejda i da useti..Jenata,koqto e edinstvena,moje da iz4ezne ot emoziite ti(ili ti ot nejnite),no ima drugi..Ne e ukoritelno,ako mnogo dulgo ne moje6 da nameri6 istinskata,no 6te dojde vreme(v edin mig,dori),v kojto 6te q useti6 i vidi6,i ot tam natatuk si ti na hod-budi struven,budi nastoqtelen,budi sebe si,budi i toleranten.Davaj,za da polu4ava6 i iskaj vse pove4e...Ima vreme,dori mnogo vreme...:)A doma e naj-dobrata po4ivka,oazisut i to vinagi:)..