понеделник, ноември 13, 2006

Главата/коремът

Не мога да заспя. Снощи го направих едва към 5. Събудих се четири часа по-късно след странни сънища, половината от които забравих, и заспах отново.

Нещо се случва в главата ми, което ми пречи да възприемам добре нова информация. А дори не уча кой знае колко усилено напоследък. Опитвам се да разбера дали е мързел, сънливост, апатия или просто оная гадинка от първата Матрица, която извадиха от Нео с онова странно устройство. Казвал ли съм ти, че понякога си представям, как някой ден една такава ще излезе от мен и ще стана съвсем различен човек? Просто в миг ще изщракам и нищо няма да бъде същото.

Коремът ме боли, но от превъзбуда. А тя откъде е, хабер си нямам. Преди около седмица сънувах, че умирам като коремът ми се пръсва.
Смених три албума, докато намеря нещо, на което да се опитам да заспя, а музиката продължава да ме дразни. Май ми се повръща.

Сигурно си мислиш, че се правя на странен. Може би преигравам донякъде. Но самият аз не обичам ония, които го раздават философски с фрагментарните си поетически заченки и уж нестандартно мислене. За съжаление мислите ми в момента са адски разхвърляни и в следващия момент мога да прескоча на един стар комикс на братовчед ми, където едно момче се бореше с мурена, а в надуваема лодка двама закусваха кондензирано мляко и шоколад. В Дъга навремето имаше ужасно добри истории, от една с животни помня, че научих словосъчетанието "инстинкт за самосъхранение".

Липсва ми ангажираност към околния свят. Престъпно неинформиран съм относно актуални събития. Научавам всичко като на шега, а то се оказва важно. Седя пред шибания компютър, а в редките случаи, когато не го правя, се занимавам с най-обикновените битови дейности или с мъка чета текстове на колкото и да съм го учил, винаги оставащ чужд за мен език, ползата от които е както казва Вонегът колкото тази да дъвчеш дъвка при решаването на уравнение. Мечето утре има контролно по математика. В петък също. Ебахти училището, ние направо сме спали в сравнение с това. Да спя трябва и аз.

Не, честно - искам да си сложа главата в едно от ония приспособления за разрязване на яйце и да го задействам. Край. Толкова е лесно...

3 коментара:

  1. Вземи медитирай, огледай се колко е хубав животът, дай го по-спокойно. ;). Май се повтарям.

    ОтговорИзтриване
  2. Хубавото на тия моменти е, че минават, и ти остава само да се хилиш как може си толкоз зле :P

    ОтговорИзтриване
  3. Бахти, тъй е.

    Ама има ги въпреки това....

    ОтговорИзтриване