Извинявай, защото съжалявам

Никой не обича да се извинява. Най-малкото защото извинението първо говори за допусната грешка, а освен това поставя извиняващия се в незавидното положение на зависимост от "обидения".
Да се извинявам не обичам и аз. Все пак гледам да го правя, но не възможно най-често, а възможно най-адекватно, защото не всяка ситуация предполага извинение, а към това последното от своя страна може да варира в необозрими граници, зависещи от съдържание, тон, интронация, жестове и прочее.

Тъкмо в тази връзка често се замислям, как точно да обявя своето. Абстрахирайки се от горните фактори, обикновено свеждам нещата до две думички: извинявай и съжалявам. Първата разбирам като молба последсвията за засегнатия от стореното да бъдат пренебрегнати в полза на добрите отношения между двете страни. Това, което липсва тук - и съответно маркира разликата със съжалявам -, е искреното "разкаяние". С извинявай човек по-скоро формално търси освобождаване от отговорността за грешката си, без да я приема наистина. Няма да си играя на етимолог, всекиму е ясен произходът на "из-винявам (се)".
Едно съжалявам, тъкмо напротив и въпреки осъзнатата възможност да излъжеш, винаги ми звучи искрено. Тук не само е призната грешка, но и е заявена една особена обвързаност със стореното и евентуалния му ефект. През погледа на другия съжалявам идва да ти каже, че човекът срещу теб цени не просто ситуацията, в която те пита "Как си?" без да го пратиш да върви на майната си, а вероятно наранените ти от него чувства. Друга особеност е вътрешно загатнатото "повече няма да се повтори", защото хората не повтарят неща, от които са се почувствали зле. Ерго, съжаляващият се чувства зле.

В ежедневието например се е утвърдила практиката обръщения към непознати, съдържащи въпрос или молба за помощ, да започват именно с извинете. Това разбираемо облекчава контакта с въпросния, който е в позицията на "атакуван". Но извинявайки се, питащият едва ли се интересува от това, дали заради него някой е изпуснал автобуса или любовта на живота си. "Съжалявам (че ви безпокоя)" пък, съвсем естествено, звучи по-скоро пресилено.

Важно е обаче, че двата варианта не са правилен и грешен, а просто различни решения за различни ситуации и в известен смисъл се допълват. Независимо как ще ги наречеш, не забравяй да ги използваш - по предназначение.