Когато заминавах, се радвах, че оставям наистина много неща, които ме дразнят, зад гърба си и отивам на място, където - поне така се надявах - щях да подредя всичко по мой вкус. След като това се оказа ако не невъзможно, то най-малкото ужасно трудно, а като бонус на главата ми се изсипаха куп неща, които дотогава са били правени за мен от родителите ми, просто нямах търпение да се прибера отново вкъщи, макар и само за двуседмичната коледна ваканция.
Откакто съм тук, се чувствам наистина страхотно. Ям като човек, поспивам си до късно, имам достъп до всички нормални медии, топло и уютно ми е, комуникирам на български. Последното в момента ми носи такова удоволствие, че извини ме, ако започна да те занимавам с всякакви глупости, когато случайно се срещнем. Колкото и лаконичен да съм по принцип.
Вярно, че имам и доста да уча, но обстановката и близките хора тук правят това задължение по-малко неприятно. Изобщо home sweet home е работата при мен засега и дано скоро и отатък се чувствам по подобен начин.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар