Я очень рад, ведь я, наконец, возвращаюсь домой.

За много гöдини! Аве Мария, хайл Хитла и прочее. Надявам се, че сте оцелели по празниците и дори сте успели да ги прекарате добре. Аз успях, даже няколко пъти.

Учене

Настоящото ентри исках да напиша още преди Коледа — в чест на победоносното си завръщане у дома за ваканцията след шестмесечните Паисиеви мъки с магистърската, мислено oзвучено от дебилно милото изпълнение на Едуард Хил. Обаче ме домързя. Стоте страници академична мъдрост на тема "Product Placement im Fernsehen. Wesen und Wirkung einer wiedergeborenen Werbeform" ми костваха болезнено изгризани нокти, бръмнала от марки глава и ежедневие, в което обядът в мензата представляваше най-радостната част от деня. А, и брада като на Дядо Коледа, но от нея не се оплаквам. (Дори напротив — един Braun cruZer би бил идеален подарък за предстоящия ми скоро рожден ден. В случай, че не ви е по джоба, винаги може да ме зарадвате и с нещо по-дребно.) Покрай научния интерес и труд отворих тема "Продуктово позициониране" във форума на "Стъклен дом", която изглежда добре посещавана, макар и почти никой друг да не пише вътре. Наскоро попаднах и на един по-хумористичен поглед върху практиката.

Работа

Статусът ми на студент предстои да изтече в края на март. Нещата после са тера инкогнита. Освен ако не стане чудо, не смятам да остана още дълго в Триер, но накъде точно ще ме отвее вятърът, не е съвсем ясно. Едно е сигурно: няма да е към България. Това не е държава, а миазма. Най-примамлив засега е вариантът с г-н Ботев да отворим дюнерджийница в Берлин. Ако не стане, ще се пробвам в рекламата. Пък в краен случай винаги мога да запиша един семестър Wirtschaftsinformatik про форма и да се строша още двайсет четвъртъка с ерститата във Форум.

Музика

В последния случай вероятно ще се вдигна и до Time Warp, което иначе е също на кантар. Над 60€ билет плюс петдесетина за път са болезнен разход за едно денонощие, когато всъщност трябва да си търсиш работа вместо да се мачкаш на Len Faki с орди озверели бонбониери. До предаването на адското домашно успявах единствено да регистрирам и трупам нова музика, но не и да я слушам. Тъй, в края на декемрви изведнъж се видях с куп страхотни неща от Chaim, Chymera, Guy Gerber и Heinrich Dressel, които да връткам до втръсване по празниците. Януари също премина силно и DMX Krew се изстреля до третото ми място в Last.fm. В допълнение преоткрих старото злато на Mick Wills, чиито миксове напомнят за добрите времена на CBS и Gigolo.

В интерес на истината, въпреки успешно преминатото последно изпитание в университета 2010-та завърши по доста неприятен начин. Толкова неприятен, че 2011 kann nur gut werden, дето се вика. Бъдете здрави. Правете секс. Мяу.