Клетката

Слаботелесен клаустрофоб е може би оптималната комбинация за провал на подобно игрище. Приемаме, че цветът на кожата не е от значение.

The Cage, както е разговорното название на корта в нюйоркския Манхатън, е едно от най-известните игрища за стрийтбол в Щатите. Говори се, че неколцина звезди от Асоциацията са тръгнали именно от тук, а някои от днешните се отбиват за по мачле. Предвид размерите на игрището, значително под стандарта, и игра 5 на 5, регламентът е подобаващо прост. Фалове се пердашат безнаказано, очертанията рядко се съблюдават. Героят на Джим Кери в The Cable Guy наричаше това "затворническите правила".

Интересен момент представляват пасовете. За разлика от познатия тип игра, тук те са много по-малко средство за печелене на точки и много повече признак на слабост. Подавайки топката на съотборник, играчът се освобождава от отговорност, но губи така цененото внимание на вкопчилите пръсти в мрежата зяпачи. Когато идваш от Бронкс, това е единственото място, където можеш да получиш вниманието на хора, които иначе не биха те погледнали.

Не в тази връзка, баскетболните игрища винаги са ме удивлявали. Изпитвам неописуемо влечение към идеята за заграден и поддържан терен със здрави табла, рингове и мрежи. И понеже родните условия не го позволяваха, гледката на ринг върху пилон от пътен знак или автомобилна гума, закована за дърво, заместваха също толкова успешно чувството за компактно кътче за игра. Имаше момент, в който с неописуем кеф рисувах баскетболни топки с надпис "Spalding", влитащи в кош, и дори имах идеята да реновираме едно забутано зад пазар "Чаталджа" игрище.

Малко откровение: Белите не могат да скачат гледах за първи път като малък на кино -- с баба ми. Тогава не ми хареса и си тръгнахме по средата. Днес бих го гледал с удоволствие отново.