вторник, юли 25, 2006

... се завръща

The Bat, the Cat, the Penguin. Това беше навремето таглайнът на втория Батман. Кво те лъжа, ей сега го видях, тогава още си разцъквах с една костенурка-нинджа на бъги. Прилепи и пингвини не мога да ти предложа, котката е по-скоро символична.

Преди няколко часа неофициално приключих семестъра, малко по-официално ще го приключа след слонската клаузура по социология през август, а най-официално - и то дойде вече следващият - след като предам домашните за двата Grundkurs-а в края на октомври.

Какво правих през тия има-няма три седмици ли? Нека започна с какво не правих. Не ебах, не се наспах, не спрях да се потя. Към момента последното ми влиза най-лошо. Вкъщи съм нонстоп по гащи и то само защото идеята да стоя гол ми навява разни извратени асоциации. Kофичката Stracciatella Joghurt в хладилника пък ми идва да си излея зад врата. Миналата сряда имах неблагоразумието да мина по остъкления въздушен коридор между централата на библиотеката и зала E, който във въпросния следобеден час си беше една читава сауна. Както споделих впоследствие, и до сега не съм сигурен дали труповете, които видях там, бяха истински или просто мираж.
В библиотеката прекарах следобедите на последните три работни дни от предната седмица в отчасти успешни опити да пиша по домашното си за семинара по социология. Верен на традицията за лайното, дупето, гащите или как беше там, започнах практическата работа по него точно седмица преди срока за предаване, който бе днес. Ден, в който - както загатнах малко по-горе - беше и изпитът по принт-онлайн в компютърната зала на библиотеката, за който ще кажа само това. За сметка на това домашното излезе къртач, остава и доцентката да го оцени подобаващо. И не виждам защо не, след като в Sprechstunde-то си беше с вишневочервен Converse All-Star (wtf питай Бурдийо).
Ето фрагмент от труда ми на полувремето:



В процеса на теоретичната му подготовка се потвърди съмнението ми, че прекалено много учени, и по-точно от областта на социалните и комуникационните науки, се казват Katz. После начуих, че името е еврейско и наистина е особено разпространено. Какво друго? Преди около месец, покрай раздаването на едни документи, съвсем между другото се оказа, че във визуални изобщо ме нямат като студент в базата данни. А аз и свидетелства съм взимал вече оттам, и мейли съм получавал. На всичко отгоре хамавата леля Закс от секретариата ми написа името грешно при все че и бях дал студентската си карта за сравнение, та трябваше пак да обяснявам, че не аз, а Менделеев е Димитри.

На 14. имахме екскурзия до Фракфурт, където прекарахме общо около 5 часа в музея на немския филмов институт. Плачевният ми външен вид на тръгване от Триер в 7:45 беше тутакси засенчен от този на тутора, когото бяха натирили с явно единствената функция да направи проверка по имена, след което да отпраши и да си доспи каквото му е останало. Е, видимо му беше останало. Изключвайки шофьора, в автобуса бяхме без водач - Лойпито ни чакаше vor Ort, където и без това живее (като нищо и в самия музей, хах). Покрай предвидените познавателни обиколки с екскурзовод, половината от които начело с професора, имахме няколко часа да се пошляем между небостъргачите в доминирания от банковото дело център на града. Ядохме някакви мексикански сандвичи в МакДоналдс и си поклатихме краката на брега на Майн.



За събитието трябваше да предадем есе от две страници, което по това време ми беше последна грижа, та в крайна сметка направо пропуснах занятието в деня за предаването му. То пък се оказа и последно за семестъра. Седмица преди това пак там се проведе своеобразна "сутрин на азиатската интеграция", в която чухме два реферата от групи по двама души, единият от които - жълтък. И докато Вай Жан беше на сравнително прилично ниво по отношение на разбираемост и комуникативни способности, майн-наме-ист-Микоооо-их-бин-япанише-щудентииииин беше някакво чудо невиждано. Интонация, пунктуация, паузи - няма, човече - Microsoft Sam! Хем с разбиране подходих, детето за един-два семестъра е тук, ама пък да не съм го бил с бамбукова пръчка да идва.

Два дни преди екскурзията отразихме култовия фест 4oUferFilme във вътрешния двор на двореца. Крафтверк, Bitburger и забавни късометражни филми - какво му трябва на човек.
В тая връзка виж бруталното клипче към Beyond The Congo на Legowelt, което заедно с бележката на Ричи ме зариби да гледам тая дивотия.

Лавпарейда не го слушах дори по радиото, понеже нищех един реферат. Това, което дълго няма да си простя обаче е пропуска на Savas Pascalidis. Не помня, кога видях плаката за първи път, но в момента, в който осъзнах, че главата на Lasergun Records ще е в Триер, на по-малко от сто метра от квартирата ми, в иначе крайно удобно за мен време, вече бях затънал прекалено дълбоко в лайната за уни.



Наложи се дори да взема почивен ден от практиката, да пропусна лекция и да моля Йоана да се подпише вместо мен в един семинар. И да си накупя пет литра напитки.
Изобщо с колегите достигнахме до извода, че летният семестър е пълен ташОк и трябва да се оставя по-лек, че в туй време нищо не може да се свърши. Зимата яхаш свирепия с 24 SWS, пък лятото - кротко петдесетограмка.

А да, скоро ще сменям жилището.

2 коментара:

  1. Много добре обосновано домашно, искрено се смях. :D.

    ОтговорИзтриване
  2. zappeforster29/7/06 09:18

    hahaha, ne te poznavah v takava svetlina! dai si niakvi koordinati da se vidim kato si v bg! zappeforster

    ОтговорИзтриване